Разположено на надморска височина от над 5000 метра в подножието на Еверест се намира едно от най-интересните научни места в света.
Известно е като "Пирамидата" заради начина, по който изглежда, и в продължение на дълги години е считано за важен център с принос за изследванията в областта на климатичните промени.
"Пирамидата" представлява високопланинска мултидисциплинарната лаборатория и обсерватория, в която са проведени над 520 различни научни мисии, откакто е построена и транспортирана до Еверест през 1990 г.
Съоръжението действително е уникално, тъй като е единственото по рода си, намиращо се на такава голяма надморска височина. Построено е на три етажа от стъкло, алуминий и стомана, разполага с интернет и телекомуникации и може да се самоподдържа в продължение на дълги периоди от време, без да е необходима друга връзка със света.
Появява се в резултат на спор през 80-те, след като една американска експедиция започва да твърди, че връх К2 е по-висок от Еверест.
За да се определи с точност височината на двата 8-хилядника алпинистите Агостино да Поленца и професор Ардито Десио инициират проект за установяване на научна база в района. Идеята е подкрепена и финансирана от италианското и непалското правителство, а проектът е завършен през 1990 г.
This is The Everest Pyramid, a joint project of Italia and Nepal. It’s part of the Global Atmosphere Watch (GAW) Program, which monitors the atmospheric composition – with a view to tracking pollution levels and climate change. pic.twitter.com/Za7i8sx2Yr
— TREKKING TRAIL NEPAL (@onhimalayas) September 18, 2018
В резултат се изяснява спорът за това кой е по-висок, но ролята на базата не приключва с това. Тя е оборудвана да дава подслон и възможност за работа на учени от цял свят.
Оттам се правят изследвания и наблюдения в редица области - от нивата на замърсяване в ледниците и общите ефекти на глобалното замърсяване до биоразнообразието в района и физиологията на човешкото тяло при голяма надморска височина.
Смята се, че мястото е идеално за подобна мултидисциплинарна лаборатория, тъй като се намира в екстремни условия, подходящи за наблюдение на въздействието върху екосистемите от различни фактори като замърсяване, човешко присъствие или друго.
За разлика от полярните региони на висока географска ширина, които са по-трудни за достъп, Хималаите са много по-удобни. Изследователите могат да правят експедиции в тази част на света за по-малко време и с по-малко усилия и финансови ресурси в сравнение със същото, което биха направили в Арктика или Антарктика.
Съоръжението разполага с всичко необходимо. На първия етаж има спални помещения, склад, ресторант и лаборатория, докато на втория има още три по-малки лаборатории.
На последния етаж е разположено оборудването за комуникация и обработка на данни.
Станцията дори има работещи душове, които най-вероятно са единствените в света на подобна надморска височина.
Сега обаче всичко това е заплашено да изчезне.
През 2014 година италианското правителство окончателно спира финансирането на "Пирамидата", а малко след това същото прави и Непал.
В резултат са прекъснати всички мисии и по-голямата част от постоянния персонал на съоръжението е принуден да напусне. Към момента единственият човек, който се грижи за него, е бившият преподавател по икономика Каджи Биста.
Всяка сутрин той обикаля близките метеорологични станции, отчита данните от сензорите и извършва необходимата поддръжка, ако е необходимо.
"Да работиш сам на този терен понякога е радостно, но и много самотно начинание", споделя той през 2022 г. за изданието Scientific American. "Последните години обаче почти няма финансиране и вече голяма част от оборудването тук е станало безполезно."
По думите му лабораторията трябва да получи свеж приток от средства, за да може да съществува.
В момента финансирането се осигурява от няколко донорски инициативи и се разпределя от комитета Ev-K2-CNR, който управлява "Пирамидата" и промотира идеята за провеждане на повече изследователски дейности на голяма надморска височина.
"Не може да се отрече потенциалът на "Пирамидата", смята Пол Майевски, геолог от Университета в Мейн. "Високопланинските научни станции са от съществено значение, ако искаме да разберем променливостта на климата, екосистемите и ледниците."
Той дава пример с ледниците в Хималаите, които осигуряват вода за около 2 милиона души.
Според него не е възможно да се планират каквито и да е ефективни мерки за управление на водоизточниците в ниска надморска височина, без да се вземе предвид какво се случва горе в планината.
Затова наличието на изследователски съоръжения като "Пирамидата" са от решаващо значение.
