Има ли инфраструктурен проект, отнел повече време от магистрала "Хемус"?
Няма да повярвате, но има. Това е мостът, който би трябвало да свързва основната част на Италия с остров Сицилия. Известен е като моста над пролива на Месина, планира се още от древността, но не съществува и до ден днешен.
Шегата настрана, но действително още по римско време е проучвана възможността да се свържат градовете Реджо в Калабрия и Месина в Сицилия с мост. Целта е той да спести пътуването по вода на едва няколкото километра през протока, който разделя Йонийско от Тиренско море при върха на Ботуша.
Идеята е проучвана и отхвърляна през вековете, включително особено интензивно в последните десетилетия, а в момента актуалният проект е за висящ мост.
След като новото дясно правителство на Италия встъпи в длъжност, идеята за моста към Сицилия отново мина в активната си фаза. Тя беше съживена от министъра на инфраструктурата и устойчивия транспорт Матео Салвини.
"За следващите 5 години започването на работата по строежа на моста над пролива е една от целите ми", обяви пред телевизия "Раи" Салвини, лидер на партия "Лига" - един от коалиционните партньори в кабинета на Джорджа Мелони, и бивш вицепремиер.
"Превозът с фериботи, замърсяването, загубата на време струват на хората повече, отколкото цената за строежа на моста", мотивира се той. Освен това проектът ще осигури около 100 000 работни места за бедния италиански Юг.
Салвини не споменава цена, но при предишното форсиране на проекта - по времето на Силвио Берлускони, тя беше над 6 млрд. евро.
Ако плановете за мост между Калабрия и Сицилия бъдат осъществени след 2000 години отлагане, това би бил най-дългият за момента висящ мост в цял свят - 3300 метра, доста повече от настоящия първенец - моста на Чанаккале в Турция, чиято дължина е малко над 2000 метра.
Само че реализацията на проекта съвсем не е сигурна. Цената, съмнителната полза и фактът, че мостът ще се намира в една от най-сеизмичните зони в цяла Европа, са били факторите, които са отлагали проекта с хилядолетия.
Първите, на които е хрумнала идеята да свържат Италия със Сицилия, са били римляните, като според някои източници те дори са били единствените, успели в начинанието - временен мост от лодки и бъчви е бил скован 250 години преди Христа, за да могат да преминат по него 140 слона, пленени от римляните при Пуническите войни.
Мечтата се възражда многократно през вековете под различни форми, включително и за тунел, подобно на Ламанша.
През 1908 г. в района става голямо земетресение, което убива 120 000 души и се превръща в най-голямата сеизмологична катастрофа на XX век.
Опити да възроди идеята за връзка между Италия и Сицилия прави и Бенито Мусолини, а през 90-те години на миналия век проучванията са подновени. В началото на новия век правителството на Силвио Берлускони дори успява да издейства частично финансиране от Европейския съюз за над 1 млрд. евро.
Проектът е за 3300-метров мост от Реждо до Месина, с 4 ленти за автомобилен трафик, железопътни релси и два тротоара за пешеходци. Мостът трябва да се държи от две високи колони - по 382 метра, което е повече и от най-високите до момента колони - тези на виадукта Мило във Франция, както и от Емпайър Стейт Билдинг в Ню Йорк.
Част от проекта е и изграждането на 20 км магистрали и почти толкова жп път, които да отвеждат към моста и от двете му страни. Амбицията е двата града - Месина и Реджо, да станат една урбанизирана зона, а името на проекта е Градът на пролива - нещо, което изобщо не се харесва на националистически настроените сицилиански групировки.
През 2006 г., когато на власт в Италия идва Романо Проди, парламентът гласува за спиране на проекта. Мотивите са липсата на пари, както и съмненията около надеждността и ползата от моста. Тогавашният кабинет смята също, че пътищата до съоръжението не могат да осигурят достатъчно трафик, който да направи сухопътната връзка печеливша.
Под внимание се взема и сеизмичният риск в района, както и силните ветрове в пролива.
Не е пропусната и опасността мостът да върши работа най-вече на мафиотските кланове от двете му страни - калабрийската Ндрангета и Коза Ностра в Сицилия като им осигурява лесна връзка помежду им.
От Сицилия припомнят също, че ако правителството вложи само малка част от парите за моста в пътищата на самия остров, пътят към основната част на Италия ще се съкрати доста и без сухопътна връзка.
Сагата обаче продължава - Берлускони се връща на власт и рестартира проекта. Аха той да започне реално - със строеж на разклонение на железопътните релси към Реджо, на власт идва Марио Монти и пак стопира всичко заради липса на финансиране.
През 2020 г. още един премиер - Джузепе Конте, обявява, че идеята трябва да се оцени и евентуално да се рестартира.
Сега това казва и Матео Салвини. "Говорим за връзката над пролива на Месина от десетилетия, от 1981 г. стотици милиони евро са похарчени, без да е направено нищо. Най-накрая смятаме да преминем от думи към дела", отсече министърът в правителството на Джорджа Мелони.
След 2000 години приказки? Едва ли.
