За износителите на петрол от Близкия Изток, COVID-19 се оказа троен проблем. Цените на горивата се сринаха, което се добави към последствията от глобалното затваряне на икономиките и разпространението на опасния вирус. Според Международния валутен фонд (МВФ) кризата е най-лошата, с която Близкият Изток се е сблъсквал в модерни времена.
Но за 34-годишния престолонаследник на Саудитска Арабия, който де факто управлява страната - принц Мохамед бин Салман (познат с инициалите МБС) пандемията се оказа особено катастрофална.
Неговите големи амбиции и безскрупулни методи го направиха добре познат на милиони хора по света. През април 2016 г. той разкри своята т.нар. "Визия 2030" - стратегия за диверсификация на саудитската икономика в рамките на 14 години. Тогава той гордо обяви и че до 2020 г. кралството ще може да "живее без петрол".
Планът беше разкрит в по-големи детайли през следващите месеци като 2020 г. беше посочена отново като годината, в която ще бъде елиминиран бюджетният дефицит, приходите, които не са свързани с петрола, ще бъдат повишени до 160 милиарда долара, а страната ще бъде готова да посрещне общо 18,75 милиона мюсюлмани за поклонението в град Мека.
Пандемията обаче попречи на реализацията на тези планове. Новите случаи на вируса в Саудитска Арабия се повишиха през последните седмици, като до момента потвърдените са над 280 000 - повече от която и да е друга арабска страна. Поклонението в Мека беше сериозно ограничено - до едва 1000 мюсюлмани, които вече живеят в кралството. В същото време бюджетният дефицит скочи, а саудитските бизнеси пострадаха сериозно.
Крал Салман, бащата на Мохамед бин Салман, излезе от болница на 30 юли след операция на жлъчката. Прехвърлянето на властта в ръцете на МБС изглежда по-близо от когато и да било, но моралът в страната е на ниско ниво.
Кризисна ситуация
Един амбициозен лидер винаги успява да се възползва от кризите, а МБС със сигурност е такъв. В ранните дни на пандемията той повиши ДДС в кралството от 5 на 15 процента, а правителството отпусна 1 милиард щатски долара в помощ на саудитските бизнеси, затруднени от срива на икономиката.
МБС дори се изправи срещу руския президент Владимир Путин по въпросите за цените на петрола. Когато Русия отказа да се съобрази с лимитите за производство, определени през 2017 г., Саудитска Арабия развъртя кранчето, което смъкна цената на петрола сериозно надолу.
Но дори с повишаването на цените до 40 долара за барел, саудитците изкарват едва половината приходи, от които се нуждаят, за да балансират бюджета си. МБС все още може да окастри разходите в него, но това ще означава да изостави или поне сериозно да ограничи инвестициите в два от своите лични проекти.
Когато саудитската военна интервенция в Йемен започна през 2015 г., бин Салман, по това време министър на отбраната, беше лицето на операцията. Скоро обаче стана ясно, че битките в Йемен ще продължат години, а не месеци, поради което той остави на други да оглавят публично кампанията.
Конфликтът продължава и до момента и не се вижда възможност саудитците да победят хутите, съюзниците на Иран, които контролират столицата и по-голяма част от Северен Йемен. А военните разходи на саудитското правителство, отчасти и заради конфликта в Йемен, са сред най-големите в света - 9 процента от брутния вътрешен продукт отива за армията, според изчисленията на Стокхолмския институт за изследване на мира.
Да ограничиш загубите си никога не е лесно. Саудитците до момента дадоха множество сигнали, че са готови да сключат сделка в Йемен, но в тези сигнали хутите и техните покровители в Иран виждат очертаваща се на хоризонта победа. Загуба в Йемен ще е горчив залък за МБС, но много по-лесен за преживяване в дългосрочен план, отколкото да рискува фискална гриза в собствената си страна. В крайна сметка за хутите и Иран Йемен ще се окаже също толкова труден за управление, колкото за саудитците, а Рияд ще има възможност да върне част от влиянието си там.
Йемен обаче не е единственият личен проект, от който Мохамед бин Салман може би ще трябва да се откаже. Като част от неговата "Визия 2030", той планираше да построи футуристичен, роботизиран град в слабонаселения северозапад на Саудитска Арабия. Този предполагаем метрополис трябва да носи името Неом, тъй като новото бъдеще на страната трябва да е високотехнологично, а не обвързано с петрола.
Проектът обаче предполагаемо ще струва стотици милиарди долари, а гаранциите за някаква възвръщаемост са ниски. Много от работните места, които ще бъдат създадени, ще са за машини, а не за хора.
Първите опити на Саудитска Арабия за нови индустриални градове са от 70-те години, като това урбанистично разширение беше много успешно. Следващите опити в тази насока обаче не бяха, а Неом ще е най-рисков от всичките. Отказът от него ще спести огромни суми на кралството, като същевременно ще е знак за саудитците, че принцът е готов да затегне собствения си колан, когато иска от тях същото.
Личната саможертва
Щетите, които COVID-19 нанесе на петролната индустрия, се отразиха на плановете на Саудитска Арабия за икономическа трансформация, залегнали във "Визия 2030", но същевременно създадоха и възможност.
Повече от един милион чуждестранни работници са напуснали страната през последните години, а заради настоящата криза се очаква още да направят същото. Някои нямаше как да плащат по-високите данъци и такси, които бяха въведени с "Визия 2030". Други бяха отишли в Саудитска Арабия като шофьори - работа, която стана по-малко търсена, когато МБС разреши на жените в страната да шофират. А още повече работници си тръгват заради икономическия спад и здравните рискове, които пандемията донесе.
Загубата на много потребители/работници допринесе за стагнацията на саудитската икономика в краткосрочен план. Но правителството може да се възползва от тяхното отсъствие, за да повиши възможностите за работа на собствените си граждани в дългосрочен план.
Ограничаването на саудитските загуби в Йемен и на големи проекти от "Визия 2030" като Неом щеше да е по-лесно в старата система за вземане на решения в страната. Комисията от високопоставени принцове, която взимаше решенията преди крал Салман да поеме властта през 2015 г., щеше да е в позицията да убеди дори МБС да ограничи личните си планове.
Властта обаче в момента е в ръцете на само двама души - самият Мохамед бин Салман и неговия баща. Някогашните ограничения вече не важат. Самият принц ще трябва да прояви сдържаност и готовност да преосмисли някои политики, с които е и емоционално ангажиран. А с оглед на някои минали случаи - като убийството на журналиста дисидент Джамал Хашоги, той ще трябва да се порови дълбоко за подобни добродетели.
Последната саможертва, която МБС трябва да обмисли, няма да има бърз икономически резултат, но може да му помогне да опази най-важната връзка на страната му - тази със САЩ.
Мохамед бин Салман изгради лични отношения с американския президент Доналд Тръмп и неговия зет Джаред Къшнър. Тази близост се отплати на принциа, тъй като администрацията на Тръмп подкрепи неговите маневри за избутване на предшественика му - принц Мохамед бин Найеф. Тръмп след това защити МБС и около случая с убийството на Хашоги.
Връзките между фамилията Тръмп и коронованият принц обаче замесиха отношенията между САЩ и Саудитска Арабия в партийните битки в Щатите. Демократите в страната са особено критични към тези взаимоотношения, защото се съмняват в мотивите на Тръмп и помнят агресивната нагласа на някои саудитски лидери към Барак Обама. Сенаторите демократи сега групово се обявяват срещу продажбата на оръжия на Рияд и критикуват саудитската политика спрямо Йемен.
И макар президентите и от двете партии да са се опитвали да поддържат добри отношения с кралството (въпреки че то не е особено популярно сред редовите американци), тази нагласа сега е застрашена. И може би само дистанциране на саудитците от администрацията на Тръмп ще може да възстанови изгорелите им мостове с един евентуален кабинет на демократите през 2021 г.
