В нашия модерен свят, в който физическите граници при движението на хората все повече отпадат, социо-културните такива се оказват в пъти по-устойчиви и труднопреодолими. Дълбоко вкоренените нрави, задръжки, религиозни вярвания, представи и обичаи, които всеки от нас носи у себе си като магаре самар на гърба си, са най-масивният препъникамък пред много хора, които решават да заживеят в друга страна.
Да разбереш и най-вече да се пригодиш към чуждата култура понякога е също толкова трудно, колкото да се тренираш за астронавтска мисия.
Ако сте на вечеря у египетско семейство например и поискате солницата, за да си доовкусите ястието, домакините ще бъдат потресени от това крайно неуважително в техните очи ваше поведение. В Шотландия ако ви поканят на сватба, ще очакват от вас да замеряте булката с развалени яйца, рибешки черва и всякакви други гнусотии и то докато я разкарват като панаирджийска мечка по улиците на града. Било за късмет в брачния живот. Членовете на индонезийското племе Дани пък си режат по пръст на ръката при смърт на роднина.
Сигурно тези примери ще ви се сторят неадекватни и преднамерено подбрани, но е неоспорим факт, че всяка чужда култура предлага многобройни и понякога дори шокиращи предизвикателства за всеки "новобранец".
В скандинавските страни няма да срещнете човек, който нарочно се е осакатил, понеже баба му е починала наскоро, но социалните порядки в това отдалечено кътче на Стария континент също могат да предизвикат недоумение, объркване и дори уплаха. И то не само у американците, които остават бездиханни от ужас всеки път, когато вместо триколограмов стек и кофа пържени картофи в ресторантите им сервират бутикови сандвичета с херинга и кисела краставичка с размерите на пудриера.
Представителите на други нации също изпитват затруднения да се нагодят към тамошния лайфстайл и да следват социалните правила "по учебник." А ето само няколко примера защо това е така:
Спазвайте дистанция, моля!
Не, това правило не важи от март тази година. По-скоро важи от март преди двеста години. Не че скандинавците перманентно ги е страх от микроби и зарази. Напротив, невръстните им деца са оставени безконтролно да си закаляват имунната система, слагайки в устата си червеи, пясък и изобщо всичко, което си изчоплят измежду плочките на улицата. Просто спазването на дистанция и уважението към личното пространство на индивида е издигнато в негласен култ в тези общества.
Дори в много лошо време няма да видите чакащи автобуса хора, скупчени под козирката на спирката. Най-много двама ще бъдат на сушина, другите 12 културно ще са се разпръснали на около метър и половина разстояние един от друг под проливния дъжд.
Когато полупразното е пълно
Трамвай или автобус се считат за изпълнили лимита си (метафоричния, а не потенциалния), когато всички места до прозорците са заети. Трябва да получаваш инсулт или да си много "народен човек" с южняшка кръв и ДНК от грък и сръбкиня, за да си позволиш дързостта да седнеш до непознат в градския транспорт. Заради тази особеност на скандинавската пространствена ситуираност, местата в градския транспорт нарочно са разположени да гледат само в посока на движението. Целта е да се избегне осъществяването на визуален контакт с пътника, седящ срещу теб.
Любопитен факт (а може и да не е): Предполага се, че ниските нива на заразени с коронавирус в Дания и Норвегия* се дължат именно на изконната социална "срамежливост", която по естествен начин довежда до дистанцираност и предпазливост по време на пандемия.
Разделителят е въдворител на социален ред и потребителска отговорност
Става въпрос за онази пластмасова палаткоподобна табелка, която използваме в магазините, за да отделим върху лентата нашите покупки от тези на клиента зад нас на опашката пред касата. И в трите скандинавски страни се счита за проява на невъзпитание да не декларираш посредством разделителя, че бутилката водка, трите лимона и пакетът дамски превръзки на лентата са твои, а не на 79-годишната госпожа Микелсен, която се реди зад теб с благоприличните яйчена салата и сок от бял бъз.
И още една особеност на супермаркетния етикет: когато две кошници на колелца се сблъскат, този, който пръв каже "Извинете", е победител.
Въпросите, които ще ви изкопаят гроба
Има няколко теми-табу, които не бива да засягате в компанията на скандинавци, освен ако събеседниците ви не попадат в една от следните две категории: а) съпруг/съпруга, б) мама. Погрешно е предположението, че това са теми като сексуална ориентация и "Лежал ли си в затвора?". Дори фактът, че сте смотали 8 бири, няма да се счита за смекчаващо вината обстоятелство, ако попитате някой скандинавец:
"За коя партия гласувате?"
"Имате ли деца?"
"Колко ви е заплатата?"
Иронично, попадайки в България, това ще са първите три въпроса, които ще им зададат, като най-голям интерес ще представлява, разбира се, отговорът на последния. По принцип в тези страни не е особено приемливо да се говори за нечии богатства. Високите доходи са знак за личен успех навсякъде по света, но не и в Скандинавия. Дори младите милионери, онези с яхтите, спортните коли и скъпото шампанско, което поръчват на корем в нощните клубове, ще ви кажат, че парите са доста деликатна тема, която по дифолт се избягва. Защо? Ами просто е невъзпитано да се хвалиш със заплатата си!
Да си "подложиш" преди отиване на бар
Думата "foreplay", с която в преводните си версии на германските езици се асоциира любовната игра преди сексуалния акт, е приела коренно различно значение в Скандинавия. Тя не намеква за страстни прегръдки и целувки, а е еманация на пословичното спестовническо мислене на скандинавеца. Forspill (нор.), forspil (дат.), förspel (шв.) се нарича обилното пиене на алкохол вкъщи преди отиване на кръчма или нощен клуб.
И ако ние сме свикнали да се "пазим" през деня, за да можем да пием повече вечер, когато отидем на заведение, в Скандинавия моделът е преобърнат. Идеята не толкова е да се усмъртиш от пиене, а по-скоро да спестиш някоя крона. Да се пие "навън" и в трите скандинавски страни е скъпо занимание, затова много хора, особено младите и по-неплатежоспособни индивиди, предпочитат да си "подложат" с няколко питиета у дома, за да не им се налага да харчат много по баровете.
И докато още сме на алкохолна тема...
Когато скандинавецът е поканен на купон, не е необходимо домакинът тактично да го подсеща, че трябва да си носи собствен алкохол. Заради високите държавни акцизи алкохолът в Скандинавия е много скъп и то не само, когато се консумира в заведения, а дори закупен от магазина. Да се подсигури пиячка за десетина души би било равносилно на мини-разорение, ето защо скандинавецът не намира нищо обидно в това да отиде на гости, помъкнал шестичка бира или бутилка водка за лична консумация. Дотук обаче няма нищо кой знае колко необичайно. Това, което шокира неподготвения чужденец, попаднал на такова джамбуре, е, че когато веселбата приключи, много от гостите не само си прибират неизпития алкохол, но и амбалажа от изконсумираните напитки. Всяко върнато за рециклиране бирено кенче и пластмасова бутилка са две крони в касичката, а бутилките от литър и половина струват дори повече. Както има една дума, кенче по кенче, вир става.
И като за финал един съвет от мен. Ако говорите с представител на някоя от скандинавските нации, избягвайте да казвате следните пет неща, ако не искате да го ядосате или обидите:
Конкурсът "Евровизия" е голяма тъпотия.
Изобщо не приличаш на швед/датчанин/норвежец (понеже косата му е тъмна, например).
А, швед ли си? Аз едно време се запознах с една датчанка на морето.
Как изобщо живеете там, в тоя студ?
Има ли бели мечки в Осло?
И никога, при никакви обстоятелства, не казвайте: Аз ще платя първите питиета, а следващите - ти.
Трябва ли пак да обяснявам защо?
