Милионите години на еволюция се превърнали човека в доминиращ биологичен вид на нашата планета. Това се е случило благодарение на способността за изправен стоеж, фината моторика на ръцете, която позволява употребата на инструменти, но най-вече на развития и усложнен мозък и способността за рационална мисъл.
Все пак те трудно могат да имат значение, ако ние не бяхме и единствения вид, използващ членоразделна реч, без чиято помощ не бихме могли да изградим сложните си социални структури. Всъщност комуникационната ни система е толкова сложна в сравнение с тази на останалите познати видове, че в течение на еволюцията е постигнала едно невероятно разнообразие.
Това разнообразие обаче в момента е застрашено, тъй като скорошно проучване показва, че има опасност около една пета от говоримите езици в световен мащаб да изчезнат до края на този век.
Изследването е проведено от Австралийския национален университет, като неговите резултати показват съществен риск за съществуването на 1500 езика от общо 7000 официално признати.
"Открихме, че без незабавна намеса загубата на езици може да се утрои през следващите 40 години, което значи, че до края на този век 1500 от тях вероятно няма да бъдат говорени", твърди професор Линдъл Бромъм, съавтор на проучването.
Според него налице са общо 51 различни фактора, които оказват влияние за негативната тенденция. Изненадващо, водещ сред тях е унифицираният стандарт за провеждане на образование в различните държави. Казано с други думи, националните образователни системи най-често толерират налагането на официалния език за конкретната държава, което потенциално вреди на останалите.
От друга страна, членовете на определени малцинства могат да решат, че е икономически по-изгодно за бъдещето на техните деца, ако те акцентират само върху доминантния език. Например по-голямата част от имигрантите от второ поколение в Съединените щати не говорят свободно своите майчини езици. Просто английският е значително по-изгоден в икономическо и културно отношение.
"Мейнстрийм образованието на водещ език може да доведе до загуба на компетентност сред малцинствата", смята Бромъм. "Необходими са спешни мерки за инвестиции в двуезично образование, наред с разработването на програми, които позволяват на общностите да говорят своите майчини езици в училище, за да гарантираме, че те ще останат достатъчно жизнени и ще се предават на бъдещите поколения."
Сам по себе си контактът между различните езици не е проблем и по принцип води до обогатяване и разнообразие. Би могло даже да се стигне и до появата на нови форми като например кенийският "шенг", който представлява напълно нова смесица между английски и суахили.
Към настоящия момент обаче се оказва, че има около 300 езика с по-малко от 10 000 хора, които ги говорят, според ЮНЕСКО. Близо 40 от тях са на ръба от пълно изчезване съвсем скоро.
Най-застрашените региони в света са Източен и Централен Сибир, Централна Америка, районът около западната граница между САЩ и Канада и най-вече Австралия.
Именно последната се явява мястото с най-високи нива на загуба на езици. Преди западната колонизация на континента са се говорили повече от 250 езика от коренното население, а многоезичието е било норма. Сега са останали 40 от тях и само 12 се учат от деца.
"Езиците на коренното население се нуждаят от финансиране", твърди професор Фелисити Мийкинс, също участник в изследването. "Австралия харчи по 20,89 долара годишно на глава от населението, което нищо в сравнение с 69,30 долара, инвестирани в Канада или 296,44 в Нова Зеландия."
В Европа също се наблюдава тенденцията за изчезващи езици, а данни на ООН показват, че тук има 588 такива, застрашени от изчезване в различна степен.
Например ирландският език, който е древен вид келтски, влиза в категорията на ЮНЕСКО от "определено застрашени" езици. Смята се, че по света има едва между 20 000 и 40 000 души, които го говорят, въпреки че е официален език в Ейре и има регионален статут в Северна Ирландия.
Италия пък е мястото в Европа с най-голяма концентрация на застрашени езици. Само на остров Сардиния те са четири - галурезе, сасарезе, алгарезки каталонски и сардински. Данните показват как с времето тези сардински езици са загубили значение за по-младите поколения - близо 70% от хората ги говорят само с бабите и дядовците си, докато само 33% разговарят на тях с децата си.
В България също има няколко застрашени езика, като в най-критично положение е гагаузкият, който се говори сред малки, компактни общности в района около Варна, Силистра и Добрич. Друг език в подобна позиция тук е така нареченият армънски, познат и като влашки, говорен също в Североизточна България.
Подобни информации наистина изглеждат притеснително напомняне за необходимостта от вземане на мерки за опазване на застрашените езици.
"Когато даден език е загубен или е "спящ", както казваме за езици, които вече не се говорят, ние губим ужасно много от нашето културно разнообразие. Всеки език е брилянтен по свой начин", казва професор Бромъм.
