Това, че Белгия привлича шпиони, от години не е тайна. Веднъж заради малката вероятност от попадане в затвора, и втори път заради 127-те дипломатически мисии в Брюксел, което прави града рекордьор в това отношение.
Отделно с всички институции на Европейския съюз (ЕС) и централи на НАТО, които се намират в Белгия, страната се превръща във важен център не само за дипломати, журналисти и лобисти, но и за международен шпионаж.
При все че това е отдавна известен факт, на европейските и на местните власти им е трудно да накажат вече заловените шпиони, а опитите за затягане на правилата през годините са се проваляли.
Разследване от последните месеци отново повдигна въпроса докъде е стигнала Белгия по отношение противодействието на шпионажа. Става дума за двама бивши служители на структурите на ЕС, за които се смята, че са предавали разузнавателни данни на Китай.
Единият е Фрейзър Камерън - бивш британски дипломат и бивш служител на Европейската комисия, отговарящ за отношенията между Европа и Азия. Белгийските служби за сигурност го разследват по подозрение, че е предал чувствителна информация в замяна на възнаграждение. Другият също е бивш служител на ЕС - германецът Герхард Сабатил, заподозрян от германската прокуратура, че е предавал информация на Китай.
И двамата отричат обвиненията, но по-важното общо между тези случаи е, че не е ясно дали ще се стигне до наказателно преследване. В Белгия това е особено трудно.
Според законодателството в страната шпионажът се счита за престъпление, само ако се предава класифицирана информация от ключов национален интерес на вражеска или чужда сила. И това е така още от 30-те години на миналия век.
"Нашият правен арсенал за преследване на престъпления, свързани с шпионаж, е остарял - някои параграфи датират отпреди Втората световна война - и трябва да бъдат адаптирани към днешното общество и реалност", призова в своя реч през 2018 г. Йохан Делмуле, федерален прокурор на Белгия.
Докато липсва по-строг закон за шпионажа, службите за сигурност се опитват да бъдат креативни по отношение на заподозрените. Един от начините е те да бъдат поставени в центъра на общественото внимание чрез медиите, с надеждата, че вече няма толкова лесно да получават съответната информация.
В случая с германеца Герхард Сабатил това може да се види нагледно. Засега той не е арестуван, нито обвинен, но се предполага, че попадайки под прожекторите, драстично се намаляват възможностите му да получава и предава чувствителна информация.
По подобен начин се третира и Фрейзър Камерън, за когото белгийската държавна сигурност е убедена, че "представлява явна заплаха за европейските институции чрез своите шпионски дейности". Изводът е базиран на години съвместна работа на белгийците с британските им колеги.
"Разкриването му трябва да бъде ясен сигнал, че всеки шпиониращ в Брюксел рано или късно ще се появи на радара на разузнавателните служби и няма да може да продължи безнаказано дейността си", категорични са белгийските власти.
Има и друг начин, по който прокурорите опитват да запълнят законодателните дупки. Например чрез повдигане на обвинения за други престъпления - за сформиране на банди или за нарушения на законодателството в областта на телекомуникациите.
Нагледен пример за това е бившият белгийски дипломат Освалд Гантоа. Разследван за изтичане на информация към руските тайни служби, той в крайна сметка е осъден за незаконно сдружаване с цел извършване на фалшификация.
През 2018 г. китайски гражданин е заподозрян в шпионаж за китайската държавна сигурност. Той обаче е арестуван за.... кражба на заплати.
Опитите на служители по сигурността и държавни служители да се застъпят за актуализация на законите в Белгия обаче не са останали докрай нечути. Настоящият министър на правосъдието на Белгия Коен Гийнс например се опитва да прокара промени в Закона за шпионажа. Те целят да обвържат законодателството с международни организации като НАТО и ЕС, както и да разширят обхвата на закона до икономически и научен шпионаж.
Експертите обаче предупреждават, че в желанието за противодействие на шпионажа не бива да се минава границата и да се застрашават основни права, като свобода на словото, свобода на сдружаване или свободата на печата. А широки термини като "пропаганда" в новата формулировка не бива да се прилагат по произволен начин.
Освен правните критики, политическият път за новия закон е все още дълъг и несигурен. Въпросът постигна малък напредък през 2018 г., като част от пакет от реформи в правосъдието по времето на Гийнс. Не е ясно обаче какво ще се случи с тези реформи при следващото белгийско правителство, още повече че преди дни правосъдният министър обяви, че няма намерение да заема поста още един мандат.
В същото време белгийски служители по сигурността посочват, че и европейските институции трябва да играят роля в този процес. Европейската комисия обаче приема, че страните членки са отговорни за дейностите на собствените си граждани, както и на тези, които пребивават на територията им.
А що се касае до случаите от последните месеци с Камерън и Сабатил, Европейската комисия засега запазва мълчание, тъй като "все още нищо не е доказано".
