"Промених си малко гледната точка за Европа. Изправени сме пред абсолютно извънредна ситуация, а е странно да видиш как държави ни обръщат гръб."
Думите са на Марко Тондо, 34-годишен агент на недвижими имоти от италианската столица Рим, който в момента получава държавна помощ в размер на 80% от нормалната си заплата.
Но не само той е на такова мнение - подобни са нагласите и сред други италианци. Проучване сред 1000 души, проведено през април от консултантската група Tecné, показва стряскащи резултати:
42% от запитаните италианци биха подкрепили напускане на Европейския съюз (ЕС), като за сравнение през ноември 2018 г. същата позиция са заели само 26%.
Уловката? Четвърт от готовите да подкрепят един евентуален "Италиекзит" биха се съгласили с оставане в съюза, ако Европа одобри по-конкретна помощ за Италия, посочва BBC.
Кой бива изкаран големия лош в тази ситуация? Германия.
Правителството в Берлин е в изключително неблагоприятна позиция. Германия е държавата в ЕС, която има най-добра възможност да укрепи своята икономика срещу последствията от COVID-19. Заради това среща отпора на други държави от блока, които се опасяват, че ако Берлин подсили собствената си икономика, а техните собствени се сринат, това още повече ще разшири бездната между "силните" и "слабите" на европейската икономическа карта.
Междувременно Германия трябва да отговори на очакванията отново на по-бедни от нея държави, що се отнася до исканията за обща европейска помощ за техните икономики при справянето с кризата.
Ситуацията може да се обобщи така: "Помогни на нашите икономики, но не твърде много на своята, за да не изостанем ние след теб твърде много. Ако не го направиш, гражданите ни ще те намразят (още повече)".
Не звучи като особено приятна позиция, в която да се намираш, нали?
Проучването в Италия е само пример за антиевропейските нагласи, които ударът на COVID-19 върху икономиките създаде. Тези нагласи очевидно са обвързани с това каква ще е евентуалната финансова помощ, която ще дойде от ЕС, а реалността е такава, че Германия - като първа икономическа сила в съюза - отново ще е държавата, от която се очаква да поеме основна част от тежестта на помощта върху гърба си.
Евробондове, ама не точно евробондове
По въпроса с помощта Германия в крайна сметка се отказа от отпора си срещу идеята за общи европейски бондове. Канцлерът Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон се съгласиха на план за възстановителен фонд в размер на 500 милиарда евро, който да помогне на най-тежко засегнатите от пандемията държави да стъпят на краката си.
Планът предвижда фондът да бъде изцяло финансиран от дълг на Европейския съюз, подкрепен от всички 27 държави членки. Парите ще бъдат разпределени от Европейската комисия (ЕК) под формата на грантове като част от нормалния бюджет на блока и изплатени в дългосрочен план от ЕС, обясняват от Politico.
Идеята се приема добре от самата Комисия, но ще трябва да получи одобрението на всички страни-членки. Това няма да е лесно - възможно е държави като Австрия, Нидерландия и Финландия да се опълчат на плана. Австрийският канцлер Себастиан Курц например коментира, че страната му е готова да подкрепи най-засегнатите държави, но със заеми.
От години Берлин се бунтува срещу идеята за "евробондове", заради опасенията, че общият дълг ще доведе до това Германия да понесе тежестта от харчовете на останалите държави. Ето защо и терминът "евробонд" беше пропуснат и от Меркел, и от Макрон.
Изглежда обаче икономическите и политически сътресения, породени от коронавируса, са убедили германското правителство, че за да няма повече сътресения в ЕС, друг вариант няма.
Все пак политически лидери, основно от южната част на Европа, търсят подкрепа от Германия и другите северни страни от месеци. А предупреждението им е, че ако такава не се получи, населението им ще се обърне срещу Европейския съюз. Т.е. нагласите като тези в Италия ще се засилят, освен ако по-богатите в ЕС не налеят пари в по-слабите икономики.
Европа на две скорости след мерките срещу пандемията?
Ситуацията и така е достатъчно сложна, но още повече я усложнява факторът, че по-бедните държави не само искат да бъде напълнена тяхната паничка, но гледат и в тези на по-богатите. Най-вече в германската.
Германия през последното десетилетие се радва на стабилен икономически растеж, който сега ѝ дава възможност да по-сериозно да "развърже кесията" при отпускането на вътрешнодържавна помощ за своята собствена икономика. В Брюксел, Мадрид и Рим обаче това поражда опасения от варианта пандемията от коронавирус да направи така, че по-нестабилните икономики в съюза да останат още по-назад от Германия и другите силни икономики в блока.
Така наливането на пари от Берлин в немски компании и към засегнатите от ситуацията работници, което на пръв поглед звучи като хубаво нещо в сегашната ситуация, бива разглеждано със смесени чувства в други столици.
Резултатът е, че Европейската комисия блокира Германия във взимането на собствени решения за отпускане на държавна помощ, пише Die Welt.
Латвиецът Валдис Домбровскис, изпълнителен заместник-председател на ЕК за икономика, която работи за хората, коментира, че е "изключително важно да се гарантира, че тази криза няма да изостри икономическите, социални и политически различия между страни и региони".
Тревогите в някаква степен са основателни - икономическият ръст на Германия е далеч пред държави като Италия, която не е помръднала сериозно през последните 20 години. Тя и други южни държави все още работят по-намаляване размера на дълговете си след финансовата криза от 2008 г., което им оставя малко възможност за подкрепа към местните компании и работници.
Икономиката на Германия се равнява на четвърт от брутния вътрешен продукт (БВП) на Европа, но същевременно според данни на Европейската комисия повече от половината от държавната помощ, която е била одобрена от страните от ЕС до момента, всъщност е отпусната от Берлин. Нидерландия и Ирландия също са одобрили подобни широкообхватни пакети за помощ към бизнесите и работниците в държавите си.
В същото време държави като Гърция и тежко засегнатите от вируса Италия и Испания до момента не са имали възможност да предложат кой знае каква помощ на гражданите си. Според "Оксфорд Икъномикс" те могат да загубят над 12% от своя БВП, докато за Нидерландия загубата ще е около 9%, а Германия - около 10%.
В тази ситуация се появява тревогата в държави като Италия и Испания дали през следващите месеци германски, австрийски и нидерландски компании няма да се възползват от дадените от правителствата им помощи и да отнемат по-сериозен пазарен дял от закъсалите испански и италиански компании, ако не купят и самите фирми.
Това противоборство се пренася на ниво Европейска комисия. Германският министър на икономиката Петер Алтмайер иска да предложи на немски компании, застрашени от банкрут, заеми, които да са 100% гарантирани от държавата, но европейския комисар по конкуренцията Маргрете Вестегер е против и коментира, че германското правителство трябва да гарантира заеми на 100% само до 800 000 евро.
Комисията се сблъсква и с желанието на Австрия да има по-голяма гъвкавост при преценката как да помогне на икономиката си.
Но не трябва да се пропуска позицията на Алтмайер, че "стабилизирането на германската икономика е също в интерес на Европа". Което с оглед на това как по-нестабилните икономики гледат към нея като на източник на помощ в сегашната ситуация, определено е нещо, върху което трябва да се помисли.
