В страна, където бомбите валят като дъжд, 9-годишният Ахмед Рагиб всеки ден подрежда раницата си и отива на училище. Сградата, до която трябва да стигне, е развалина и се намира в близост до фронтовите битки между правителството на Йемен и бунтовниците Хути.
Ахмед е най-добрият ученик и лесно въвежда ред и дисциплина сред по-малките, заради което замества в клас учителите, избягали от войната, която продължава вече години наред.
Да работи заедно с по-възрастните преподаватели, които не са получавали заплати от правителството в продължение на години, за него не е проблем. Не е проблем и да носи дъски, които трябва да послужат като под, и след всеки час да ги прибира. Проблем са постоянните сблъсъци между силите на правителството и бунтовниците хути, подкрепяни от Иран.
Докато преподава арабски, ислям или математика, Ахмед и останалите деца често чуват звуците на оръжие и бомбардировки. Училището им няма врати, прозорци и дори покрив. Никой и нищо не може да им гарантира безопасност.
"Веднъж видяхме над главите ни да прелита ракета. Уплашихме се и си тръгнахме. Всеки път, когато чуем стрелба, се страхуваме, че може да умрем, но когато сблъсъците приключат, се връщаме обратно на училище", казва 9-годишният Ахмед пред BBC.
Някога училището в Ал Уахда Милад е било гордостта на областта, но през 2016 г. хутите окупират региона и го превръщат в бойно поле. Конфликтът между бунтовниците и правителството започва през 2004 г. и ескалира десетилетие по-късно, след като коалицията, водена от Саудитска Арабия се намесва в гражданската война.
А пандемията от COVID-19 само задълбочи хуманитарната криза.
Комбинацията от военните действия, разрушенията, болестите и разбитата здравна система уби хиляди хора, а милионите, останали живи, са изправени пред гладна смърт. Хранителните продукти в малкото останали магазини са непосилно скъпи и отстъпки не се правят дори за деца.
Бомбите падат навсякъде, а борбата на международните организации да защитят децата не винаги печели успехи.
ООН се опитва да помага, но е трудно да се опъне чадър над 30 милиона души, 60% от които е на възраст под 25 г. Въпреки предупрежденията, че цяло едно поколение може да остане изгубено в руините, военният конфликт продължава.
От години страната е в условия на гражданска война. От една страна са Саудитска Арабия и ОАЕ, които искат да върнат на власт сваления от хутите президент Абд Рабу Мансур Хади, а от другата страна Иран подкрепя бунтовниците, които контролират големи територии в северен Йемен.
Западните държави също имат пръст в сраженята. Бойните самолети на Саудитска Арабия се зареждат с гориво от САЩ, а от началото на нападенията досега Америка и Великобритания са продали на саудитците оръжия и касетъчни бомби на стойност 5 милиарда долара. А хутите се снабдяват със снарежения от бившите армейски складове и от доставките от Иран.
Фактът, че бомбите убиват все повече цивилни граждани не вече почти никого в страната.
"От войната най-застрашени са децата", казва Юсра Семаш от организацията Save The Children пред "Дойче веле". "В хода на сраженията редовно са атакувани училища и болници. Дори на местата, където децата би трябвало да се чувстват сигурни, те не са в безопасност", допълва тя.
Преди малко повече от 2 години бомба атакува училищен автобус и уби десетки деца, а успелите да оживеят останаха осакатени. Но въпреки щетите и опасността, йеменските учители правят всичко по силите си, за да продължат образованието на децата.
"Условията за преподаване във военна зона са изпитание, но или се примиряваме с тях, или оставяме цяло поколение, което не умее да чете и пише", казва Джамила Ал Уафи, директор на училището в Таиз, където преподава и слепият Ахмед.
Самият Ахмед също иска да работи като учител, макар че ежедневно има опасност полуразрушената сграда, в която преподава, да бъде свалена със земята. Мечтае един ден тя да се възстанови или поне да има покрив, който да пази децата от слънцето и дъжда и да не се налага метеорологичните условия да прекъсват часовете им.
Обича да преподава Корана и иска да е учител по ислям, когато порасне, а дотогава мечтае да си купи велосипед, за да играе с другите деца.
След като училището свърши, Ахмед и по-малката му сестра Фатима, която също е сляпа, се прибират вкъщи. Техен приятел им помага да извървят пътя невредими и макар да чуват звуците от водещите се до тях битки, намират кураж на сутринта отново да станат и да отидат на училище.
Учителите казват, че войната е научила тези деца на издръжливост. Учениците рядко пропускат ден и сега повече от всякога жадуват за образование и нито хутите, нито коалиционните сили, водени от саудитците могат да прекършат желанието им за знания.
