Ветровете на национализма повяха и в Швейцария, колкото и странно да звучи. Парламентарните избори там бяха спечелени от крайно дясната Швейцарска народна партия, основно заради твърдата й реторика против бежанците и имигрантите. Това обаче не трябва се приема като шок, а точно обратното.
Малката и богата Швейцария, царството на спокойствието и хубавия шоколад, държавата, където съжителстват три езикови общности и която решава от най-големите до най-незначителните проблеми с референдуми, е част от общата европейска тенденция на политическо радикализиране.
Нещо повече, ШНП взе 29.4 на сто от гласовете, което е най-доброто й постижение за последните няколко десетилетия. И това се случва на фона на сравнително нисък бежански натиск, ако сравним Швейцария с други богати западни икономики като Германия, Австрия или скандинавските държави.
Чужденците представляват 26 на сто от населението на Швейцария и страхът от прииждащите мигранти от Сирия, Близкия Изток и Северна Африка към Стария континент, съчетан с умело дирижиран популизъм, закономерно се отразиха на електоралните нагласи.
Това ни води до другия голям фактор за „десния завой" - лидерите и лицата на ШНП
Един от най-отявлените поддръжници на тезата за незабавно ограничаване на имиграцията се нарича Роже Кьопел - бивш главен редактор на либералното списание Tages-Anzeiger, по-късно главен редактор на дясноконсервативното издание Weltwoche, чест събеседник на германските публицистични ТВ-предавания през последните години заради крайните си позиции и екстравагантните си идеи.
Кьопел беше избран за представител на Швейцарската народна партия от кантона Цюрих в горната камара на парламента. При това - с най-високия брой гласове в рамките на партията. Общо 178 090 души са гласували за него на изборите в неделя - невиждан рекорд в швейцарската политика.
Никога досега кандидат-депутат в Швейцария не е получавал толкова висока подкрепа.
По време на цялата кампания той повтаряше, че навлизането на чужденци в страната е довело до повишаване на престъпността и на безработицата, както и до "повече стрес и недружелюбност сред швейцарките и швейцарците, по-ниска производителност на труда и по-слаб просперитет".
Забележителното е, че политическата кариера на Кьопел започва през 2000 г., когато той публикува силно критично есе, добило огромна популярност, със заглавие "Краят на Швейцарската народна партия".
"ШНП беше основополагаща политическа сила през 90-те години в Швейцария. Сега партията изпълни своя дълг. Епизодът свърши", коментира тогава бъдещият любимец на дясно-популисткия електорат.
В есето журналистът твърди, че най-голямата по това време партия в Швейцария "повече не бива да се разглежда като доминираща сила в швейцарската политика". С 23-те си процента, тя е постигнала "критичната си маса" и повече не била способна да бъде "мейнстрийм".
Сега думите му не само изглеждат напълно опровергани, но и забравени.
Нещо повече: през следващите няколко години Роже Кьопел ще играе централна роля в партията. Неговият ментор и спонсор - милиардерът и дългогодишен лидер на ШНП Кристоф Блохер (75 г.) вече не заема политически постове и има нужда от наследник като интелектуален водач на партията.
Сближаването между двамата се случва малко след публикуването на есето на Кьопел. Скоро след това някогашният брилянтен журналист с оригинални разсъждения се превръща в идеологическото острие на партията.
Независимост от Европейския съюз, засилване на пряката демокрация, край на погазването на гражданските права и край на разширяването на държавната намеса - такива бяха основните ангажименти на националиста.
Реториката му е продължение на политиката, наложена в началото на 90-те години от Кристоф Блохер, който блокира амбициите за европейско членство, които бяха заменени със серия отделни споразумения с Брюксел. Още тогава партията привлече вниманието на света - с швейцарския изолационизъм, обоснован най-вече заради икономическите плюсове и високия стандарт на живот.
Сега се вписа идеално в общия европейски хор на крайната десницата
Подобно на унгарския премиер Виктор Орбан, Блохер критикува Европа, че допуска „бежански хаос" и че не може ефективно да опази границите си. Швейцария, макар и да не е член на ЕС, е част от Шенгенското пространство. Не само Блохер се противи на Шенген и идеята за свободно движение на хора, такива тези застъпи лидерът на френските националисти Марин Льо Пен, както и други западни политици.
Блохер използва същите аргументи, както и премиерът - консерватор на Великобритания Дейвид Камерън, когато иска реформиране на ЕС - Брюксел прекалено много се налага върху националните държави. Швейцария вече допусна изключение и премахна за европейски граждани прочутата си банкова тайна, която я превърна в световен трезор и любима дестинация за парите на богатите.
Накъде отива Швейцария
От казаното дотук изглежда логично, че новото правителство в Берн ще се опита да въведе квоти за бежанци и имигранти. Това зависи и дали ШНП ще успее да получи още едно място в 7-членния федерален съвет, който играе ролята на правителство и включва представители на различни политически сили.
Досега в своята история партията е имала само един съветник - ключовият финансов министър Елевин Видмер - Шлумпф, която обаче премина в средите на консерваторите - демократи и изглежда няма да остане на поста, предвид слабото им представяне на изборите. Изборите за съвета са през декември.
Въвеждането на квоти може да изправи страната в директна конфронтация с Брюксел, тъй като нарушава правото за свободно придвижване. В началото на годината Централната банка на Швейцария изненадащо взе революционното решение да отвърже франка от еврото, което редица анализатори изтълкуваха като начало на валутна война.
Сега амбициите на ШНП са да приложи още по-независима и остра политика, която заплашва на конфронтира страната с Европейския съюз. Швейцарският изолационизъм имаше неоспорими успехи в миналото, но сега страната печели от споразуменията с ЕС, основно свободното движение на хора, стоки и услуги.
ЕС е най-големият търговски партньор на алпийската страна и купува над половината от стоките й за износ. По-изолирана Швейцария ще означава по-бедна Швейцария.
