Защо му е на Путин Евразийският съюз?

Западните медии почти не му обърнаха внимание: на 1 януари се роди Евразийският икономически съюз - контра-обединението на ЕС, създадено от Владимир Путин.

Заплаха за Запада? Химера на владетеля на Кремъл? Логичен опит за създаване на спасителна рамка за страните от постсъветското пространство, които 13 години след разпадането на СССР продължават да поддържат тесни връзки? Или начинание, чиято крайна цел е да възкреси Съветския съюз през задния вход на икономиката?

Преди всичко - да видим фактите.

Основателите на новото обедиение - което възникна на базата на създадения през 2010 г. Евразийски митнически съюз - са Русия (с население от 140 млн. жители и брутен вътрешен продукт от 2 100 млрд. долара); Беларус (9,5 млн. население и 72 млрд. долара БВП); Казахстан (14 млн. население и 178 млрд. долара БВП); Армения (3 млн. души население и 10 млрд. долара БВП).

През май се очаква присъединяването на Киргизстан (15,5 млн. души население и 7 млрд. долара БВП). Таджикистан (8 млн. население, 8,5 млрд. долара БВП) е сред останалите канидати за членство в Евразийския съюз. Сред тях - за голямо разочарование на Москва - няма да бъде Украйна, която има 45 млн. души население и БВП в размер на 178 млрд. долара.

Тези числа разкриват първичните слабости на амбициозния проект, чиято тежест не може да се сравнява с конкурентния икономически съюз. От гледна точка на населението, ЕС надминава Евразийската общност 3 пъти; а от икономическа гледна точка предимството на Запада е шесткратно. Ако Украйна се беше присъединила към новия съюз на Путин, положението му можеше да бъде значително по-добро, но въпреки всичко опитите на Кремъл не успяха.

Слабостите на новия съюз обаче не се съдържат само в числата. Най-големият проблем е липсата на вътрешна сплотеност.

Противоположните интереси и сериозните различия в позициите преобладават над приликите между страните-членки. Действително, не само дикаторите на Беларус и Казахстан - Александър Лукашенко и Нурсултан Назарбаев - поддържат авторитарните управленски модели на Владимир Путин; само че никой от тях не желае да се превърне в негов васал.

Освен това се притесняват от опасността, че икономическата криза в Русия може да повлече надолу собствените им държави. Поради тази причина предпочитат да поддържат известна дистанция.

Това важи с особена сила за казахстанския президент Нурсултан Назарбаев. Той настоява на правото си да прекрати членството на Казахстан в Евразийския съюз, в случай че основополагащият договор бъде нарушен от Москва. Неведнъж е подчертавал, че Евразийският съюз е икономическа, а не политическа общност (въпреки че от 1994 г. самият Назарбаев лансира идеята за такова обединение - днес по негово настояване в името на обединението беше добавен терминът "Икономически").

Не без основание Назарабев няма доверие на Путин - 1/4 от населението на Казахстан е съставено от руснаци. Назарбаев може да възприема само като заплаха изказването на Путин, че "Казахстан никога не е бил независима държава". Поради тази причина той се въздържа да подкрепи анексацията на Крим. При това - не подкрепи нито ответните санкции, с които Москва реагира на западното ембарго, нито ограниченията за търговията с Украйна.

Президентът на Беларус, който проявява силно послушание пред Кремъл заради зависимостта си от Русия, осъди поведението на Путин в Украйна. Лукашенко определи анексията на Крим като "неправилна". По думите му не е приемливо една държава да присъединява части от територията на друга страна:

"Това би означавало, че Русия би трябвало да върне голяма част от територията си на Казахстан и Монголия - това са си техни изконни земи".

Беларус също не подкрепя контра-санкциите на Путин. Нито Лукашенко, нито който и да е друг член на Евразийския съюз, имат интерес от абсолютната руска доминация.

При тези несъответствия изглеждат неоснователни притесненията, че Евразийският съюз е първа стъпка към съживяване на някогашната Руска империя. Вместо това би трябвало да се разглежда като обективно оправдано институционализиране на една исторически легитимирана общност за сътрудничество, която има своя икономическа логика и от 2002 г. е политически обезпечена чрез Организацията на Договора за колективна сигурност.

На територията на Казахстан се намира руският космодрум Байконур, в Таджикистан е разположена една руска дивизия, а в Киргизстан Москва поддържа 4 военни бази.

Всички членове на новия съюз (освен Беларус) имат нужда от по-добри търговски отношения с ЕС и Китай, отколкото с Русия.

Затова на Путин трудно ще ги принуди да заемат позиция срещу Брюксел. Дори на Москва няма да й бъде лесно да се освободи от екстензивната интеграция с Европа, колкото и да му се иска на владетелят на Кремъл да стилизира проекта си за Евразийския съюз по-скоро като политически, икономически и културен контра-модел на ЕС.

Руската икономическа криза - рязкото поевтиняване на петрола, драстичната девалвация на рублата, повишаващата се инфлация, намаления кредитен рейтинг, изтичането на валутни потоци извън пределите на страната - всичко това поставя Путин под натиск.

Надали си е поставял за цел да превърне Русия в газова колонка на Китай.

Затова е време да му бъде напомнено в какво се изразяваше оригиналната идея на Евразийския съюз, както той сам я формулира в статия за в. "Известия" през октомври 2011 г. Според нея - съюзът не трябва да се затвори за Запада, а да бъде партньор на ЕС при изграждането на общо интеграционно пространство, в което се обединяват всички европейски и тихоокеански пазари - от Лисабон до Курилските острови.

На тази основа дори украинският въпрос може да намери схема за решение.