Мечтата на еколозите или скъпа измама: Защо все повече компании засаждат дървета

Air France, British Airways и EasyJet се заеха през последните седмици с финансиране на проекти за засаждане на дървета, защита на гори и закрила на биоразнообразието. Защо големите компании изведнъж си поставят предизвикателство, което струва милиони евро, без някой да го изисква от тях?

Изпълнителният директор на Air France Ан Ригей седи широко усмихната на фотьойл, заобиколена от други важни личности, включително Бертран Пикар, пилот на соларен самолет Solar Impulse. Тя се възхищава на ефекта от съобщението, което е направила няколко седмици по-рано. Малко преди Коледа тя обяви, че в началото на януари 2020 г. Air France ще извърши офсет на всички въглеродни емисии от "450-те вътрешни полети", които реализира ежедневно.

Идеята е да финансират проекти за "засаждане на дървета, защита на гори, преход към устойчива енергетика или закрила на биоразнообразието". И по думите й се гордеят, че са първи в това начинание.

Няколко дни по-късно British Airways и EasyJet последват нейния пример. Бюджетната авиокомпания стига още по-далеч, като заявява, че ще стане "първата въглеродно неутрална авиокомпания в света."

Защо се заемат със скъпоструващото начинание? Първо, горите са ненадминатата звезда на "доброволния" въглероден офсет (offsetting - противодействие на нещо с еднаква и противоположна сила или ефект). Това е пазар, който позволява на компаниите да финансират проекти, намаляващи или компенсиращи емисиите. В замяна, компаниите получават "въглеродни кредити".

През 2018 г. е имало двойно повече проекти, свързани с горите и управлението на земи като възобновяеми енергоизточници. Броят им продължава да нараства. Това не е нещо изненадващо, като се има предвид, че пресата е пълна с кадри, показващи австралийските горски пожари, пушека, издигащ се от амазонските гори, горски пожари във Франция. Дърветата са станали силен символ на унищожаването на околната среда.

Eurostar също обещават да засаждат по едно дърво всеки път, в който един от техните влакове прекосява Ламанша. Това ще означава 20 000 дървета, засадени всяка година в горите във Великобритания, Франция, Белгия и Нидерландия.

Що се отнася до петролните компании, те също залагат на "природно-базирани решения". Shell искат да засадят повече от 5 млн. дървета тази година в Нидерландия и стартират подобни проекти в Испания, Австралия и Малайзия.

Същото важи и за италианската енергийна компания ENI, която стартира проект, обхващащ 8 млн. хектара гори в Южна Африка, Зимбабве, Мозамбик и Гана.

Total също държат да не останат назад. През юли френската компания оповести плановете си да инвестира 100 млн. долара в проекти за презалесяване.

Тази тенденция се дължи на нарастващата тревожност на компаниите около климатичната криза. Те не са единствени. Обикновените граждани изискват по-строги регулации, които ще се отразят на всички браншове.

Автомобилите са показателен пример. Новите регулации означават, че автопроизводителите ще трябва да "намалят емисиите си с 20% между 2019 и 2020 г., при положение, че им бяха нужни десет години, за да ги намалят с 25%", по данни на Euler Hermes.

Освен това "компаниите са подложени на натиск от служителите си", казва Фабрис льо Саше, изпълнителен директор на Aera - компания, работеща по повече от 50 проекти за въглероден офсет в 20 африкански държави. "Някои компании имат трудности да привлекат хора, завършващи елитни университети", пояснява той, визирайки манифест, подписан от близо 40 000 студенти, отказващи да работят за работодатели, които са в конфликт с техните позиции за околната среда.

Тези компании, които все още нямат технологии за бързо намаляване на въглеродните си емисии, се оказват в трудна ситуация.

"Имаме технологични пречки", признава Ригей от Air France по време на пресконференцията, въпреки опитите на авиокомпанията да модернизира флота си от самолети или да използва биогорива.

Тези усилия не намаляват "срама от летене" (flygskam) - шведска концепция, която набира популярност в Европа и вреди на имиджа на авиокомпаниите. Така че, те се ориентират към въглероден офсет. Тази надпревара с времето означава, че бизнесът с въглероден офсет се разраства.

Жералд Марадан, изпълнителен директор на френската консултантска фирма Maradan, специализираща във въглеродни кредити, използвани от Air France и EasyJet, потвърждава, че услугите му никога не са се радвали на толкова голямо търсене.

"От октомври 2019 г. насам интересът от авиокомпании, туроператори, застрахователни компании и банки нараства, независимо дали става въпрос за въглероден отпечатък, намаляване на емисии или въглероден офсет", казва бизнесменът, който работи в този сектор от 15 години. С 1000 клиенти до момента EcoAct, които имат офиси в Париж, Ню Йорк, Лондон и Турция, предричат тази година сериозен ръст на доходите си (22 млн. евро през 2019 г.).

Сред гамата от компании, искащи да намалят въглеродния си отпечатък, са Френските пощи, Danone и круизната фирма MSC Cruises, както и босовете на Формула 1.

"Банките започват да демонстрират интерес като начин да направят портфолиата си по-екологични, но и предлагат нови финансови инструменти", обяснява Ерве Льофевр, директор на отдела по климатични въпроси във Френската агенция за управление на околната среда и енергетиката (ADEME).

Льо Саше от Aera коментира, че брокерът е предоставил 300 000 въглеродни кредити (еквивалентни на 300 000 тона избегнати въглеродни емисии) на компании през 2018 г. Нараснали до повече от 900 000 миналата година. Клиентите му от са широка гама от браншове и държави: Bpifrance, Lux Resorts & Hotels, инвестиционната група Investisseurs & Partenaires, както и холандският енергиен доставчик ENERCO и южнокорейската компания Korea Zinc.

Като цяло, компаниите използват консултанти, платформи или брокери, които имат връзки с организации на терен, често НПО с проекти, нуждаещи се от финансиране. "Тези брокери - има около 20 такива по цял свят - контролират пазара, почти като олигарси", казва един промоутър на проекти.

Тъй като въглеродните офсети са доброволни и поради това нерегулирани, може да има и проблеми, особено когато става дума за маржовете на печалба на брокерите, които често не са особено прозрачни. Някои платформи, като ClimateSeed, се опитват да решат проблема, като определят фиксиран марж от 15%.

Появиха се някои стандарти, като Доброволния златен стандарт или Потвърдения въглероден стандарт - и те налагат много строги критерии за проектите, за да могат да получат право на сертификация.

Неприемливо високата цена на сертификацията, особено когато става дума за проекти за презалесяване, съчетана с надпреварата за по-ниски цени и „конкурентния пазар на дървета", означава, че някои организации имат трудности да оцеляват.

Това става още по-трудно, защото много компании не полагат усилия да крият опортюнизма си. "Най-ефективният от финансова гледна точка начин за елиминиране на въглерода, за по-малко от 10 долара на тон, е презалесяването", признава Патрик Пуян, изпълнителен директор на Total.

Това означава, че проектите за засаждане на дървета изникват по цял свят, до степен търсенето да надминава предлагането. "Air France биха искали да се ангажират в повече проекти за презалесяване, но въглеродната сертификация е особено трудно постижима в тази област", казва Марадан.

"Наложи се компанията да прибегне към два проекта в Кения и Колумбия и един предстоящ скоро във Франция. Презалесяването представлява само около 5% от проектите, като останалата част е съставена от проекти, предотвратяващи обезлесяването в Камбоджа, Бразилия и Перу (45%) и проекти за възобновяема енергия и енергийна ефективност".

Организацията Microsol осигурява по-ефективни готварски печки за изолираното население на Андите, които са засегнати от топене на ледниците. "Microsol генерира между 200 000 и 300 000 кредити ежегодно чрез тези методи за екологично готвене", казва президентът й Артур Лоран.

Резултатите са видими: всяко от тези 100 000 семейства в противен случай би изгаряло повече от тон дървесина ежегодно. Microsol обаче се сблъскват с трудности в продажбата на кредитите си на справедлива цена.

Някои еколози, учени и икономисти изразяват загриженост за тази тенденция, особено когато виждат как горите се превръщат в инструмент за "зелено промиване на мозъци" (greenwashing), което разсейва от основния приоритет: намаляването на въглеродните емисии в ключови аспекти на икономиката. Те казват, че някои от твърденията са подвеждащи. "Едно дърво за едно пътуване с влак - нещата не са толкова прости", коментира Силвен Анжеран, координатор на кампании в екологичната организация Canopee.

Офсетът на въглеродни емисии чрез презалесяване не взема предвид различните времеви мащаби. Както казва Джонатан Гио, президент на all4trees: "На дърветата, засадени сега, ще са нужни много десетилетия, за да компенсират сегашните емисии, докато въглеродният двуокис остава в атмосферата в продължение на около 100 години".

Заради климатичните промени горите стават все по-уязвими за пожари, насекоми и болести и трябва също така да вземаме предвид фактът, че при много високи температури горите отделят въглерод, вместо да го съхраняват. Поради това "би било по-полезно да говорим за приноса на компаниите, вместо въглероден офсет", коментира Гио.

Има много възможности за този подход. "Например би било по-ефективно за компаниите да плащат на местните хора да запазват горите, да насърчават естественото възстановяване и да развиват агро-лесовъдство или дори да финансират проекти за изолация, отколкото да засаждат голям брой дървета", заявява Ален Карсенти, икономист във френската организация за изследвания на селското стопанство и международно сътрудничество CIRAD.

"Трудно е да се отчете количествено ефектът от въглеродния офсет, особено въпросът дали проектите биха се реализирали без това частно финансиране", коментира икономистът Кристиан Голие.

"Трябва да променим начина, по който споделяме стойността на въглеродните кредити, особено когато става въпрос за международна солидарност. Трябва да определим справедливи цени", казва Рено Бетен, специалист по въглеродната неутралност в Carbone 4.

Кристоф Шмеицки от Ernst & Young е съгласен. "Не можем да изискваме от компаниите да използват високи цени на въглерода, за да насочват инвестициите си и същевременно да имат пазар за въглероден офсет с ниски цени", заявява той, като твърди, че това не предлага никакви стимули и дори дава обратни резултати.

"Или пазарът се саморегулира, за да постигне реалистична цена, или той ще се разпадне и скандалите в резултат на това ще са свръх-преувеличени и напълно ще го дискредитират". Това е предупреждение, което определено си заслужава да бъде чуто.

Новините

Най-четените