В Южна Корея жените не искат нито мъж, нито деца

Все повече южнокорейски жени избират да не се омъжват, да нямат деца и дори да се впускат във връзки с мъжете. С най-ниската раждаемост в света, населението на Южна Корея вече започва да се свива и това ще продължи, освен ако нещо не се промени.

Плановете за деца и семейство не влизат в плановете на много жени. Джанг Уен-хуа е една от тях.

"Не искам физическата болка при раждането. Освен това едно дете би повлияло изключително негативно на професионалното ми развитие", споделя тя.

Подобно на много млади хора в свръхконкурентния пазар на труда в Южна Корея, Джанг Уен-хуа, художник на уеб-комикси, се труди твърде много, за да остави настрана всичко постигнато в името на семейство и любов.

"Вместо да съм част от семейство, бих искала да бъда независима да живея сама и да постигна мечтите си", казва тя. И много други млади жена са на нейното мнение. За тях семейството и кариерата са две, взаимно изключващи се фактора.

В Южна Корея има закони, които предпазват младите жени от дискриминация заради забременяване или заради това, че просто са в подходяща за това възраст. Според местни профсъюзи обаче това е само на думи, а на практика дискриминирането продължава.

Историята за Чои Мун-йонг, която живее в едно от западните предградия на Сеул, е изключително добра илюстрация на проблема. Когато казва на шефа си, че очаква дете, реакцията му е повече от шокираща.

"Когато детето ти се роди, то ще стане твой основен приоритет, а компанията ще дойде на второ място. Така че ще те попитам, можеш ли все още да работиш?", заявява той, след което няколко пъти повтаря този си въпрос с назидателен тон.

Тъй като тя не напуснала, както той очаквал, шефът й решил да я принуди. Тя работи като данъчен счетоводител по това време. В един от най-натоварените периоди на годината, той започнал да я затрупва с огромни количества работа, повече отколкото давал на колегите й. Когато тя се оплакала, той й заявил, че й липсва отдаденост към работата.

В един момент напрежението на работното място се оказало твърде голямо.

"Крещеше ми. Аз седях в стола си и на фона на всичкия този стрес изведнъж цялото ми тяло беше обхванато от конвулсии. Не можех да си отворя очите. Колегите извикаха линейка и бях отведена в болница", разказва Чои Мун-йонг.

В болницата лекарите й казват, че стресът е предизвикал признаци на спонтанен аборт. За щастие бебето било спасено. Когато обаче се върнала на работа след седмица в болница, тя почувствала, че шефът й прави всичко възможно тя да напусне.

"Мисля, че има много случаи, в които бременни жени се притесняват да обявят иначе щастливото събитие пред колегите и началника си. Трябва да помислите много сериозно, преди да обявите бременността си", коментира Чои и споделя, че много нейни колежки и приятелки нито имат деца, нито планират такова нещо за себе си.

Южна Корея се слави с културата си на работохолизъм.

Упоритост в офиса, оставане след края на работното време и пълна отдаденост на компанията - такива неща са повод за гордост в страната и на тях се отдава икономическия й възход за последните 50 години, в които от развиваща се икономика, тя се превърна в един от най-развитите пазари на света.

Според Джанг обаче ролята на жените в тази икономическа трансформация често се пренебрегва.

"Икономическият успех на Корея до голяма степен зависи множеството работници във фабриките, чийто труд се заплаща изключително ниско. На такива позиции по това време са назначавани предимно жени. Освен това жените трябва да се грижат за дома и семейството, докато мъжете могат просто да излязат и да се съсредоточат върху работата", казва тя.

Сега жените все по-често се занимават с професии, които допреди 10-15 години са били запазени само за мъже. Не е рядкост и екзотика вече жена да заема управленска позиция. Но въпреки тези бързи социални и икономически промени, нагласите към жените в офиса се променят доста бавно.

В Южна Корея от жените се очаква най-вече да обгрижват и мотивират мъжете, които на свой ред да постигат разни неща. Иначе казано - твърде много хора са убедени, че ролята на една омъжена жена е вкъщи при децата и при родителите на съпруга си.

"Има много случаи, когато дори жената да има работа като се омъжи, когато има деца, грижата за тях да се превръща почти изцяло в нейната отговорност", казва Джанг.

Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие средно мъжете в Южна Корея прекарват по около 45 минути на ден в неплатен труд - работа вкъщи, грижа за деца, пазаруване и т.н. При жените това време е пет пъти повече.

Затова и много жени си казват, че всички тези неща просто не са за тях и отказват да имат семейство и деца. И тук не става въпрос само за брака.

Те дори не искат да се срещат с мъже. Една от причините за това е рискът от порно отмъщение - нещо, което е голям проблем в Корея. Недоволните мъже, които не намират в лицето на една жена перфектната съпруга, защото тя иска кариера, решават да си отмъстят за това като качват интимни снимки в интернет.

Друг фактор е и домашното насилие. Корейският институт по криминология публикува резултатите от проучване, проведено миналата година, показва как 80% от запитаните мъже признават, че са проявявали насилие спрямо жената до себе си.

Всичко това дава своето отражение и върху голямата картина. Делът на браковете е стигнал историческо дъно - 5,5 брака на 1000 души, сравнено с 9,2 на 1000 през 1970 г. Това обаче не е само срив на доверието в браковете - изключително малко деца се раждат и при двойките, живеещи без брак.

Допълнително с това само в Хонконг, Малайзия и Молдова на жените се падат по толкова малко деца - едва 1,2 според данните на Световната банка.

Още един фактор, който отблъсква младите от брака са цените. Въпреки че държавното образование е безплатно, конкурентният характер на училищното образование означава, че от родителите се очакват да плащат допълнително, за да изпъкват децата им на фона на останалите и да са след това те да се котират на трудовия пазар.

Всички тези съставки се съчетават, за да създадат нов социален феномен в Южна Корея: поколението Сампо. Думата "сампо" означава отказа на човек от три неща - взаимоотношения, брак и деца.

Според Джанг обаче единственият начин това да се промени е културата на тоталната мъжка доминация да умре. Преди това тя е готова да понесе всичко, включително неразбирането на родителите й и останалите от предишните поколения, но да е самостоятелна.

Новините

Най-четените