Швеция има репутацията на държавата с най-голямо равенство между половете в света. Нивата на заетост сред жените са най-високите в Европейския съюз като почти достигат тези при мъжете. А междувременно около 90% от бащите там си взимат отпуск при раждане на ново дете, за да помагат с отглеждането му. Така че в страната гледката на бащи, бутащи колички, далеч не е толкова рядко срещана.
Същевременно това е и държавата, която прие един от най-големите дялове имигранти, дошли по време на бежанската криза. И за тях това равенство между половете може да бъде доста объркващо.
Въпреки че Швеция наскоро прекрати политиката си на отворени врати, страната отдавна отчита най-много търсещи убежище на глава от населението в Европа.
Много от тези бежанци и други имигранти в Швеция идват от страни като Сомалия и Ирак, където ролите на половете са много по-ясно разграничени и жената е поставена в далеч по-подчинена позиция. От представителките на нежния пол се очаква да готвят, да поддържат къщата, да гледат децата и да се подчиняват на мъжете си.
В скандинавската държава обаче правителството очаква от жените, и то не само от местните шведки, да работят. Властите предлагат безплатни курсове по местния език, както и консултации за започване на работа за имигрантите. През 2017-а държавата започна програма, насочена към намаляване на безработицата сред жените, родени в чужбина.
По-адаптивните имигрантски семейства вече се се вписват в тази среда. Такъв пример е Адам Хасан, който преди е бил счетоводител в Етиопия, но след като със съпругата му бягат в Швеция преди три години, сега той работи като продавач в супермаркет, докато жена му има работа в едно местно училище. Така през деня много по-често той гледа детето им, докато тя е в училището, макар това да влиза в противоречие с установените норми, на които Хасан е свикнал.
Не всички имигранти обаче успяват да приемат тази промяна.
Това, от своя страна, води до повишаване нивата на разводите сред мигрантите в Швеция, показват социологическите данни. Ако нивото на разводите сред родените в шведски семейства жени е около 28%, при жените, идващи от далеч по-патриархални култури, този дял расте значително.
Така при жените, идващи от държави около Рога на Африка (Судан, Южен Судан, Сомалия, Етиопия, Кения и т.н.), разводите са около 60%, при идващите от Субсахарска Африка - 53%, а при тези от Иран - 48%. Иначе казано - два пъти по-вероятно е за жена, дошла в Швеция от Судан или някоя от съседните държави, да се разведе с мъжа си спрямо жена, която си е родена и израснала в типично шведско семейство.
За сметка на това жените, имигрирали в скандинавската държава от някоя от източноевропейските страни, е много по-малко вероятно да се разделят с мъжете си.
Много видим е контрастът, когато тези проценти се съпоставят с дела на разводите в родните държави на тези жени. Резултатите там са значително по-ниски - 20% от браковете в Иран приключват с раздяла.
Обяснението за това явление обаче не се крие само в това, че по-голямата част от тези жени се хващат на работа. В Швеция самата идея за раздялата на двамата партньори се приема много по-спокойно и без социално осъждане. В страната не просто няма такава стигма върху разводите, но също така за една жена чисто финансово е много по-лесно сама да отглежда децата си.
А за самите жени, идващи от съвсем различен свят, една подобна раздяла може да означава и ново начало. В северната страна те вече не са така силно финансово доминирани от съпрузите си. Самата среда не толерира такова поведение.
В много случаи мъжете имигранти са имали в родните си страни много по-добра работа и сега се оказват със значително по-нисък социален статус.
Тази загуба на сила у мъжете в имигрантските семейства води до два типа поведение - приемане и адаптиране или контраатака с цел възстановяване на тази сила. Иначе казано - физическо и психическо насилие. Понякога това действа и жените се подчиняват отново. Друг път обаче вече не работи.
Социалната система в Швеция е достатъчно широка като обхват, което означава, че дори жени с нисък социално-икономически статус могат да живеят нормално без финансовата протекция на съпрузите си.
Разводите обаче често водят до лошо отношение в самите имигрантски общности и жените са подложени на тормоз и напрежение. Това, заедно с намаляващите помощи за бежанци, връща малко по малко тази бариера от страх пред жените.
И все пак за много бежанци северната държава остава място за живот далеч от войната и насилието. И ако някои от мъжете, неуспявайки да се впишат в новата реалност, продължават да носят стария начин на живот със себе си, то за жените им Швеция значи свобода.
