Лятната ваканция за Brexit свърши, a Борис Джонсън и британският парламент са изправени пред изключително тежък челен сблъсък.
Премиер избра 14 октомври за датата, на която ще бъде представена управленската програма и плановете си за здравната реформа, справянето с престъпността и амбициозните данъчни облекчения.
Това означава, че новата сесия на парламента ще бъде забавена толкова много, че ще останат само две седмици преди крайния срок за напускане на Европейския съюз.
По всичко личи, че стратегията на правителството е да изключи рисковете от законодателни решения, които да го принудят да отложи (или дори да отмени) процеса на Brexit. Така Джонсън би могъл да спази обещанието си, че ще осъществи решението от референдума на 23 юни 2016 г. "на всяка цена" и "на живот и смърт", дори да не се постигне окончателно споразумение между Лондон и 27-те страни-членки за условията на бъдещото им сътрудничество.
Пророгацията - временното спиране на работата на парламента - е елемент от британската конституция и е в правомощията на правителството. Тя се случва между края на един парламентарен сезон (обикновено той продължава 1 година) и началото на следващата сесия.
На 3 септември депутатите ще се върнат на работа след лятната си отпуска за около седмица, преди да започне т.нар. сезон на конференциите: годишните събрания на големите политически партии, които се провеждат едно след друго в продължение на няколко дни в различни градове на Великобритания.
Новата сесия, която трябва да бъде открита от кралица Елизабет II с реч по програмата на Борис Джонсън, обаче няма да започне в началото на октомври, а едва в средата на месеца, белязан от крайния срок за Brexit.
Този ход на Джонсън съвсем не е рутинен. В нормални условия, той би отнел около седмица от планираното работно време на Камарата на общините.
Но в случая, парламентът е заплашен от блокада за повече от един месец, докато страната се готви за едно от най-тежките политически сътресения за последните няколко десетилетия, е твърде неоправдан риск.
Факторът "Brexit" вероятно щеше да принуди депутатите да не се разпускат по време на партийните конференции, а да продължат да заседават.
Сега този вариант няма как да се осъществи, тъй като парламентът не може да се произнася по сроковете на пророгацията.
Целият смисъл на тази маневра от страна на Джонсън е да "върже ръцете" на депутатите, които не желаят да допуснат Brexit без сделка и са готови да гласуват вот на недоверие, поредно отлагане на крайния срок за след 31 октомври или дори отмяна на официалното решение за задействане на процеса по напускане на ЕС, по т.нар. Член 50.
Лукав ход, меко казано.
И все пак - това не означава задължително, че Великобритания е обречена на Brexit без сделка.
Очертанията на плана на Борис Джонсън изглеждат очевидни: да преживее първите няколко седмици на септември, да всее конфликт между опонентите си, да ограничи всяко пространство за маневри на опозицията, да се възползва от паузата за партийни конференции и да оцелее начело на правителството до срещата на Европейския съвет на 17 октомври.
Тогава, надяват се на "Даунинг стрийт" 10, Джонсън би могъл да договори леки промени по споразумението за напускане на ЕС. Това е залогът, който вертоятно ще го задържи на власт до края на октомври - ако консервативното правителство загуби доверието на парламента, няма да има време за формиране на нов кабинет, който да предотврати излизането без сделка.
Така, в последните дни на октомври вероятно Джонсън ще прокара "компромисния" вариант през парламента.
Всяка друга опция вече ще е изчерпана. А депутатите, които се противопоставят на Brexit и които са убедени, че за разлика от Тереза Мей Борис Джонсън е напълно способен да поеме огромния риск с напускане на ЕС без сделка, биха били мотивирани да гласуват за новото предложение, договорено с Брюксел.
Това обаче е само теоретичен сценарий. Всяка стъпка от него може да се провали, а вероятността за свикване на нови предсрочни избори остава много висока.
Решението на Борис Джонсън да блокира парламента е демонстрация на властта, с която изпълнителната власт във Великобритания разполага. То е и грубо напомняне, че противниците на Brexit изгубиха твърде много време, докато се уповават на илюзията за спасителни "законодателни решения".
Въпреки че правителството на Джонсън разчита на мнозинство от само 1 глас, то продължава да държи всички лостове на управлението и да задава политическия дневен ред на страната.
Мнозина смятат, че именно упоритостта на парламента е накарала Тереза Мей да поиска отлагане на срока за Brexit от първоначално планираната дата - 29 март.
Но има огромна разлика между мотивацията на министър-председател, който не желае да извади страната от ЕС без споразумение, и тази на човек като Борис Джонсън, който е готов да използва всички политически средства, за да осъществи именно този сценарий.
В момента депутатите имат само един шанс да спрат Brexit без сделка: да заменят Джонсън с премиер, който да не го допусне. Може би затова вероятността от вот на недоверие в началото на септември става още по-висока.
