Имат ли жените в Албания право на собственост? Това е сложен въпрос

Преди две години Шпреса приключи 34 години брак заради непрекъснатите побои, на които е подложена от съпруга си. Но на 15 юли 2017 г. вече бившият й съпруг я причаква, след като тя си тръгва от работа и се опитва да я убие, нанасяйки й повече от 40 удара с железен прът. Също така и се опитва да я удуши. И до днес тя носи по тялото си белезите на агресията му.

Въпреки че Шпреса оцелява, а съпругът й да е зад решетките, проблемите за нея далеч не са приключили. Сега жената от албанския град Фуше Круя трябва да се изправи пред съда заради дело, заведено от брата на съпруга й, за собствеността върху къщата, в която живее тя с двамата си сина.

"Преди два дни бях в съдебна палата с тях и свекърва ми каза да напусна дома си, заплашвайки, че никога няма да се радвам на "къщата на сина й", разказа тя.

Подобно на Шпреса, много жени в Албания не само се сблъскват с домашно насилие, но и се борят да отстояват правото си на лична собственост.

Макар албанските закони гарантират на жените правото да притежават собственост, експертите предупреждават, че те не винаги се прилагат. Това, заедно с традиционното положение, което при наследяване на семейната собственост се облагодетелстват мъжете, в страната се създава дълбока пропаст между броя на жените и на мъжете, които притежават собственост.

Според активисти за правата, това прави албанските жени икономически зависими от съпрузите си, което затруднява прекратяването на нещастен или насилствен брак и започване на нов живот.

Въпреки напредъка, постигнат през последните десетилетия, Организацията на обединените нации нарежда Албания сред страните, в които жените са изправени пред неравенство, сериозни разлики в заплащането, насилие, основано на пола, и дискриминация на пазара на труда.

Според данните на Националната агенция по кадастъра на Албания, цитирани от Балканската мрежа за разследваща журналистика (BIRN) това неравенство се разпростира и върху правата на собственост.

Въз основа на 43,6% от данните, които са дигитализирани, по-малко от 1/5 от частната собственост в страната е регистрирана на името на жени.

„Собствеността върху недвижими имоти, включително строителни парцели, земеделски земи, гори и пасища образува съотношение от 18,5 на сто на името на жени и 81,5 на сто в името на мъже", се казва в писмен отговор на Агенцията по кадастъра към питането на BIRN.

При домовете и апартаментите ситуацията е идентична - 18,7% от всички имоти са собственост на жени, докато 81,3% са собственост на мъже.

Според Аурела Анастаси, преподавател в Юридическия факултет на Университета в Тирана, членовете в Гражданския кодекс, уреждащи наследяването, предвиждат равни права за мъжете и жените в Албания, но на практика има две ключови пречки, които ограничават правата на жената.

"Първото ограничение се дължи на факта, че в много случаи недвижимият имот се регистрира само на името на съпруга или главата на семейството. Второ, манталитетът на обществото все още призовава имуществото да бъде наследствено по мъжка семейна линия. В много такива случаи сестри и дъщери губят правото си на наследяване и прехвърлят своя дял на мъжете в семейството", добави тя.

Така при смърт на главата на едно семейство в много случаи предполагаемият дял от имота, притежаван от съпругата, не се изчислява, когато имотът е разделен между наследниците.

Арта Мандро, преподавател в Албанското висше училище за магистрати и автор на проучване, озаглавено „Правата на собственост на жените в Албания“, обяснява, че разликата между половете в регистрацията на собственост идва в резултат на няколко фактора, като ключов сред тях е слабото прилагане на закона за сметка на социалните норми.

По нейни думи в много от случаите жените не познават правата или дори ги отхвърлят заради начина на мислене и традиционните ценности, с които са израснали.

"Има липса на информираност и много жени са уязвими, засегнати от стереотипите и вярват, че вътре в семейството мъжете правят повече, момчетата заслужават повече и наследството трябва да се влияе от това това", казва тя.

Енкеледа Олдаши, професор от Юридическия факултет на Университета в Тирана, обяснява тази липса на познаване на собствените права и на отричането им като следствие от времето на комунизма.

"В общество, в което нямаше частна собственост и няма наследство, нямаше дебати дали имотът ще бъде разделен по равно между децата, независимо от пола им", казва тя и обяснява, че при комунистическия режим се е смятало, че щом една жена се омъжи, тя автоматично бива лишавана от правото да наследи баща си.

Това не е нещо, което лесно може да се промени, защото манталитетът и начинът на мислене най-бавно се променят в едно общество", допълва още Олдаши.

Затова и днес, когато жените се опитват да търсят правата си за собственост, на тях бива гледано с предразсъдъци. За тях се смята, че са досадни, нагли, нахални, свадливи и т.н. Затова и при брак много жени се отказват от претенциите си за обща собственост, когато по време на брака се купуват имоти, автомобили и т.н. - случаи, при които собствеността трябва да се припише и на съпруга, и на съпругата.

Същата е ситуацията и при наследствата. Въпреки че в страната много момичета започват да работят още от тийнейджърските си години, давайки цялата си месечна заплата на родителите си, масово наследството отива при синовете. Общата разпространена идея е, че на момичетата в едно семейство трябва да се уреди добър брак (със съпруг, който финансово да се грижи за тях), а момчетата получават семейното наследство, тъй като те запазват фамилното име и го продължават през поколенията. При сватбата момичето получава зестра от семейството си и това е.

"Преди много време попитах баща ми дали ще наследя нещо от домакинството му, а татко ми каза: "Ще наследиш в дома на съпруга си, тук нямаш нищо, нищо тук не принадлежи на теб", разказва Есмералда - млада жена от Тирана. Тя и сестра й отдавна са свикнали с идеята, че баща им няма да им остави нищо след смъртта си, тъй като е изключително традиционалистки настроен и вярва в стария кодекс на честта на албанците, според който на жените не им се полага право на собственост.

"Доскоро приемах правилото, че съм нечия дъщеря, а след това ще бъда нечия съпруга - собственост, която се предава от един на друг, а не човек с права", коментира още тя. И ако млади жени като Есмералда започват да се пробуждат и да търсят правата си, то по-голямата част от обществото все още гледа назад към миналото.

Според организациите за правата на жените липсата на право на собственост е един от многото проблеми, пред които са изправени жените в страната, преживели домашно насилие. Така много жени са принудени да се върнат в дома на родителите си след развод, тъй като не могат да си позволят жилище.

Другият вариант за тези жени (особено ако са с ниско образование и без професионален опит) е да преглъщат и да търпят домашното насилие, вярвайки че това ще ги застраши от угрозата да останат без дом и без препитание. Така за голям брой мъже се отваря възможността за манипулация чрез собственост и финансова и икономическа сигурност.

Именно заради проблемите с бившия си съпруг Есмералда, заедно със сестра си Ентела, започват да обръщат внимание на собствеността и икономическата независимост като източник на сигурност. При развод обаче осигурената от закона подялба на имуществото, придобито по време на брака, далеч не е така сигурна, тъй като делата могат да отнемат години, преди да бъдат приключени. През това време разходите за адвокати стават твърде тежки за някои останали сами жени.

А според Шпреса, жената от град Фуше Круя, която оцеля след атаката на бившия си съпруг, освен финансовите разходи, съдебните дела носят и висока емоционална цена.

"Боря се с това през последните две години - над 50 съдебни заседания са се състояли", обяснява тя за съдебната битка със семейството на бившия й съпруг за собствеността на дома и земята. В момента тя е участник в три дела. Първото е наказателния процес срещу бившия й съпруг в Съда за тежките престъпления по обвинение в опит за убийство и домашно насилие.

Междувременно през последните две години тя непрекъснато подновява ограничителните заповеди срещу брата и бащата на бившия й съпруг, които живеят много близо до дома й.

Въпреки че се очаква съпругът й да получи тежка и дълга присъда за побоя над нея,  Шпреса продължава да се чувства заплашена, но от членовете на неговото семейство, които не искат тя и децата й да живеят в "неговата" къща. И нито полиция, нито съда, нито никой не ги притеснява да отправят заплахи за още саморазправа спрямо нея и синовете й.

Новините

Най-четените