"Гюленист" - това е най-тежката присъда, която човек може да получи в Турция след неуспешния опит за преврат в страната от лятото на 2016 г.
Властите в Анкара предприеха мащабна кампания за прочистване на "държавата вътре в държавата", засегнала всички сектори на обществото - от армията, през администрацията, образованието, медиите, полицията и дори бизнеса.
Акциите, радващи се на сериозно обществено одобрение вътре в страната, целяха да прочистят държавата от последователи на духовния водач Фетулах Гюлен и неговото движение ФЕТО.
Някога Гюлен е бил близък съюзник на турския президент Реджеп Таип Ердоган в общия им стремеж да създадат могъщо политическо ислямско движение в строгосветската Турция (в която всеки израз на религията може да доведе до непреки санкции). След години на съвместни усилия и вкарването на Ердоган във властта обаче следва разрив между двамата и в продължение на години всеки поема по своя път.
Така в един момент Гюлен започва да критикува политиката на доскорошния си съюзник, обвинявайки го в корупция и авторитарно управление. Междувременно според турските служби последователите на духовния водач успяват да проникват във всички слоеве на обществото и по всички нива на администрацията. Заради връзките си с политици, хора от бизнеса и цялостното си отношение организацията на Гюлен "Хизмет" често е сравнявана с католическата консервативна фракция "Опус Дей".
И така до опита за преврат на 15 юли 2016 г.
В месеците след опита за преврат турските сили за сигурност задържат около половин милион души за връзки с движението на Гюлен и със самия преврат. Дори сега хора с контакти в тези среди биват разследвани от Анкара.
Но преследването на обвинените в заговор далеч не спира само в границите на страната. Докато Турция продължава да иска от САЩ да депортира самия Гюлен (който от години живее там), властта продължава да оказва натиск върху много други правителства (включително българското), за да им върнат бегълци.
И макар този натиск да е най-силен на Балканите, където е бившата Османска Империя, дългата ръка на турския държавен апарат се простира доста по-далеч.
Затова и много от бегълците търсят страна, която може да ги защити от преследването на Анкара. Такава се оказва Южна Африка. Това е може би най-стабилната африканска демокрация в момента със съдебна система, на която по-трудно (в сравнение с другите африкански държави) може да се влияе отвън. Освен това е и една от малкото страни, където турски граждани могат да влизат без виза.
Всичко това прави Южна Африка топ дестинация за бягащите от турските власти гюленисти.
Според Асоциацията за универсални човешки права, близка до движението на Гюлен "Хизмет", казва, че към момента в страната има около 300 турски изгнаници, дошли през последните 3 години. От тях близо 2/3 от тях са потърсили убежище в Европа или САЩ, но около 100 души са предпочели Южна Африка като място за живот.
Джамията Низамие, намираща се в близост до магистралата от Йоханесбург до Претория, е популярно място за срещи на гюленистки изгнаници в Южна Африка. Осветена през 2012 г., това е най-голямата джамия в Африка на юг от Сахара. Изграждането й е финансирано от Али Катирчиоглу, строителен магнат и последовател на Гюлен.
Той избира Южна Африка, след като американските власти отказват да му разрешат да построи реплика на Селимската джамия в Одрин.
Джамията Низамие е заобиколена от училище, клиника и търговско помещение с магазини и турски ресторанти, където изгнаниците пият червен чай и планират новия си живот.
Един от най-изявените бегълци е журналистът и философ Туркмен Терзи, който идва в Южна Африка още през 2009 г., след като бива изпратен в Индия и Шри Ланка като кореспондент на свързваната с "Хизмет" информационна агенция "Джихан".
През 2016 г. Терзи губи работата си, след като властите закриха агенцията и вестник "Заман", който Анкара определи като част от "ФЕТО" - "терористичната организация на Фетулах Гюлен".
Статиите на Терзи в южноафриканските вестници, осъждащи нарушенията на човешките права в родната му страна, предизвикват остри атаки от турското посолство. Самият журналист знае, че ако се върне у дома, ще бъде вкаран в затвора моментално.
Малко след преврата посланикът на Турция в Южна Африка коментира пред общественото радио в страната, че Терзи е част от терористична организация и има кръв по ръцете си.
Той също така избягва да пътува и до други африкански страни, тъй като там може да бъде арестуван и депортиран обратно в Турция. Турските власти постигат значителни успехи, лобирайки пред местните власти в някои африкански държави да депортират преследвани от закона граждани обратно на турска територия.
Това важи особено силно за най-бедните държави на континента. Гвинея, Сомалия, Судан, Конго, Мали, Мавритания, Нигер, Тунис, Сенегал и Чад са спрели всички училища и организации, свързани с Хизмет, въпреки че те предоставят безплатно образование на хиляди деца.
Някои от тези училища са затворени. Други са предадени на Фондация "Мариф", създадена от турското правителство, която поема поглъщаните от Гюленски училища.
Според експерти Ердоган използва влиянието си в мюсюлманския свят и обещани за инвестиции, за да убеди правителствата да задържат и депортират онези, които службите са посочили като терористи.
А решимостта на турския президент в случая е огромна. Той сравнява ФЕТО с "Ислямска държава" и публично призовава африканските държави да внимават с проникването на гюленистите, които, по думите му, се опитват да привличат мюсюлмани в региона, особено през образователни програми.
За разлика от други държави в Африка обаче Южна Африка успява да удържи на натиска на Анкара, продължавайки да предоставя убежище за бегълци гюленисти. Преследването в Южна Африка е ограничено до бойкот, наложен от турските посолства и консулства, незначително неудобство в сравнение с рисковете, пред които са изправени в други африкански страни.
Въпреки това обаче то представлява проблем - посолствата отказват да подновяват документите на такива бегълци. А хора с изтекли паспорти не могат да пътуват извън Южна Африка.
Макар да се ползват с известна сигурност в Южна Африка, гюленистите бегълци се притесняват, че до голяма степен професионалният им живот е приключил. Сред тях има юристи, учители, университетски преподаватели, успешни бизнесмени и обещаващи млади студенти. Повечето от тях обаче се налага да започнат съвсем нов живот от нулата, на език, който не познават, и в страна, далеч от дома.
Заформящата се турска общност в страната се старае да направи този преход възможно по-лек, а самите хора се стремят да се напаснат към езика и културата на новата среда.
Много от тях са благодарни за всичко, което Южна Африка прави за тях (или най-малкото, че не ги изпраща просто у дома).
Отсега нататък обаче те ще трябва да живеят с идеята, че винаги ще им се налага да поглеждат зад рамо дали някой не ги преследва.
