Люксембург има амбициите да легализира употребата на канабис за развлечение и да убеди други европейски държави да направят същото.
Факт е, че дори сега може да си купиш малко трева в магазини в Амстердам или в социалните клубове в Каталуния, където канабисът е декриминализиран. Няма да бъдете арестувани за пренасянето на няколко грама и в страни като Белгия.
Люксембург обаче иска да отиде една стъпка по-напред и да се превърне в първата държава в Европейския съюз (ЕС), която напълно да легализира канабиса.
Очаква се здравното министерство на страната да представи предложение за законови промени тази есен. Целта е предложението да се превърне в закон в рамките на две години.
Ако това се случи, Люксембург ще се присъедини към скромен, но растящ списък от държави – Канада, Уругвай и 11 американска щата – които променят налагани с десетилетия политики в сферата на наркотиците, забраняващи употребата на субстанцията и водещи до арестуването на хора за нарушения.
Един от основните поддръжници на идеята е министърът на здравеопазването Етиен Шнайдер. По думите му младите хора вече се снабдяват с трева на черния пазар, свързват се с дилъри, които им осигуряват канабис с неясно качество, и получават достъп до други, потенциално по-опасни наркотични вещества.
Шнайдер обяснява, че законите за наркотиците от последните 50 години вече не работят, а забраните просто правят канабиса по-интересен за младите хора.
С новите промени, които ще бъдат предложени от него и правосъдния министър Феликс Браз, Люксембург ще легализира целия пазар за канабис – от издаването на лицензите за отглеждане до легализирането на консумацията, но в една строго регулирана структура. Забранено ще е отглеждането на трева в домашния условия и вероятно ще бъде наложено възрастово ограничение за покупка – вероятно 18 години.
Шнайдер също така предвижда забрана за покупка от страна на чужденци като начин да се избегне туризма с цел употреба на наркотици.
Въпреки тези мерки, съседните държави се тревожат. Малте Гьоц, адвокат, специализирал се в пазара за медицински канабис в Германия, казва, че законът в Люксембург може да доведе до ефекта на доминото. Според него социалният натиск ще е толкова голям, че ако една държава от ЕС легализира тревата, скоро това ще се обсъжда сериозно и в останалите.
Страните от ЕС също са дълбоко разединени по темата за канабиса. Повечето от тях се борят с това как да направят медицинския канабис достъпен за пациенти. Ирландия и Франция едва тази година въведоха експериментални схеми за медицински канабис – и когато го направиха, министрите на здравеопазването подсигуриха, че това няма да доведе до легализиране на канабиса за удоволствие.
"Отворено мислене"
Люксембург позволява медицинския канабис и декриминализира притежанието на малки количества за забавление. Купуването, продаването и отглеждането остава незаконно.
Легализирането на канабиса обаче изисква още много стъпки от това веществото просто да бъде изключено от списъка с незаконни такива. Трябва да имаш цял регулиран пазар, а също така трябва да определиш данъци и да установиш проверки за качество.
Засега подкрепата за бъдещия законопроект изглежда е налице. Трите партии, които формират управляващата коалиция в Люксембург, имаха легализирането на канабиса за забавление като точка в програмите си за управление, в голяма степен заради натиск от по-младите членове.
Но Люксембург се възползва от факта, че е малка държава, към която около 200 000 души пътуват ежедневно за работа.
Шнайдер признава, че ще бъде трудно да се намери баланса между това границите да останат отворени и да бъде регулиран този нов пазар. Въпреки това надеждата му е съседните държави да подкрепят идеята и той дори разговаря по темата със свои колеги министри на здравеопазването.
Според него политиките по въпросите за наркотиците до момента "не са много успешни" и надеждата му е да се стигне до по-отворено мислене по темата.
Люксембург няма да разреши продажба на трева на чужденци. Снимка: iStock / Getty
Уроците от Колорадо
Възможен пример за Люксембург е американският щат Колорадо – първият в САЩ, който легализира тревата за развлекателни сцени. Подкрепящите легализацията казват, че са избрали да оформят темата по такъв начин, че гласоподавателите да започнат да гледат на тревата по същия начин, по който гледат на алкохола – субстанция, която е широко достъпна и социално приемлива.
Брайън Висенте, един от основните автори на законите за канабиса в Колорадо, казва, че целта не е била да се твърди, че алкохолът и канабиса са здравословни, а че алкохолът е законно достъпен въпреки вредите, които причинява, докато канабисът – за който често се твърди, че е по-малко вреден – не е.
"Не казваме, че канабисът е безвреден. Казваме, че тази субстанция е достъпна. И тук има някакво двуличие. Искаме ли да продължим да преследваме хора за използването на вещество, което е по-малко опасно?", обяснява Висенте.
Джордан Уелингтън, който също помага за написването на законите за марихуаната в Колорадо, казва, че друга полезна стратегия е да говориш конкретно за притесненията, които гласоподавателите имат за това как промените ще се отразят на тяхната общност. Целта е наркотиците да бъдат държани далеч от децата, да се пречи на активността на черния пазар и да се предпази общественото здраве.
Уелингтън вярва, че всяка една стъпка към легализацията на канабиса е "стъпка в правилната посока", но предупреждава, че по-консервативният подход на Люксембург може да остави някои проблеми нерешени. Без значение къде са достъпни наркотиците, "предлагането отговаря на търсенето, без значение дали предлагането е законно или незаконно".
По думите му забраната на чужденци да купуват канабис ще създаде пространство за работа на черния пазар – все пак хората без жителство ще могат да си купят трева от местните.
Уелингтън обаче посочва, че Люксембург може да последва примера на други места, където законотворците започват с по-консервативен подход и с времето законите се либерализират все повече. За пример дава щата Илинойс, където от ограничаващи закони за медицински канабис, до предлагане на закон за употребата на канабис за забавление, което включва и изтриването на записи за стотици хиляди, обвинявани за притежание на марихуана.
"Законотворците се страхуват, че ако нещо се обърка, хора могат да пострадат и те ще бъдат обвинени. Заради това подхождат по-консервативно. И с времето те виждат, че такива проблеми не се появяват… така също с времето започва да намаляват ограниченията", обяснява Уелингтън.
Да се чувстваш параноично
Възможно е консервативният подход да е това, от което Люксембург се нуждае. Александра Кърли от консултантската груба Prohibition Partners, коментира, че херцогството постъпва правилно като се опитва да придобие опит от други държави, които са направили канабиса достъпен и са се сблъскали с проблеми с наркотрафика. По думите й държавите трябва да приемат такава политика, която работи добре за тяхната уникална ситуация.
Кърли обяснява, че подобно на американските щати, всяка държава в Европа има своя собствена култура и идентичност, която влияе на настроенията спрямо канабиса.
"Люксембург е много малка страна, но също така е и много силна", допълва тя и обяснява, че всички останали първо чакат някой да поеме риска, за да видят как ще се развие ситуацията.
Съседни държави като Германия обаче все още не са склонни да последват примера. Адвокатът Гьоц обяснява, че страната е разширила достъпа до медицинския канабис само след решение на върховния съд.
По думите му в Германия има консенсус защо медицинският канабис е разрешен и причината са пациентите, които се възползват от него. Така че няма нужда той да бъде забраняван. Но определено все още няма консенсус що се отнася до употребата за развлечение.
