В последните няколко години близо 550 млади мюсюлманки са напуснали Европа, за да се присъединят към ислямски групи в Сирия и Ирак, често сключвайки брак с бойците им.
Много от тях са добре образовани, от средната класа, родени и израснали в Европа.
Те не изглеждат дълбоко отчуждени от обществото, нито създават впечатление на жени, които биха могли лесно да бъдат радикализирани.
Защо тогава млади жени напускат Лондон, Глазгоу или Виена, за да се присъединят към група, която се счита за анти женска в политиката и поведението си?
Защо те полагат такива усилия, за да стигнат до места, където свободата им на движение и себеизразяване ще бъде - в най-добрия случай - силно ограничена?
Според анализатори, причините са приблизително същите като при мъжете.
Някои от тези жени са отчуждени от европейското общество. Други изпитват гняв от неравенството, което наблюдават и изживяват. Трети пък търсят приключение или имат романтични представи за това, че ще помогнат на сунитската общност в Близкия Изток.
Но вероятно има и още нещо.
Ако жените се присъединяват, защото са отчуждени, бедни или гневни, защо мюсюлманките на всякаква възраст не напускат Европа и не поемат към Близкия Изток? Тези емоции би трябвало да обхващат цялата общност. Но почти всички тези жени са на възраст между 15 и 19 години.
Така че - защо?
Една от причините е, че късната тийнейджърска възраст и навлизането във второто десетилетие от живота е време, когато много млади хора започват да планират бъдещето - каква работа да започнат, а и с кого да сключат брак.
И тези жени имат сериозни причини да считат, че ще имат трудности да получат онова, което желаят.
Изчерпателно изследване на религиозната дискриминация във Великобритания в периода 2000-2010 година, поръчано от Комисията за равенство и защита на човешките права, констатира, че мюсюлманите във Великобритания "се сблъскват по-често с дискриминация, като тя е по-сериозна от тази към другите религиозни групи".
Около тийнейджърската си възраст, според изследването, много от тях осъзнават, че не могат да направят почти нищо, за да премахнат тази дискриминация.
Късната тийнейджърска възраст е и периодът, когато жените са достатъчно наивни и неопитни, за да вярват на обещания, давани от вербовчици в интернет.
Когато им се казва, че ситуацията в Сирия и Ирак е по-добра, много от тях изглежда наистина вярват в това.
И все пак отговорът по-скоро би трябвало да е свързан с пазара на труда и брачните перспективи в Европа. Младите мюсюлманки заминават за Близкия Изток, за да се присъединят към фундаменталистки групи, донякъде защото са убедени, че това им дава по-голяма финансова сигурност.
Колкото по-несигурни се чувстват жените за икономическото си бъдеще, твърди многогодишно изследване сред мюсюлмански жени, проведено от Лиза Блейдс и Дрю Линзър, толкова по-вероятно е те да подкрепят религиозния фундаментализъм.
Според доклада от изследването, икономическата несигурност е най-ясният показател дали анкетираните жени ще станат привърженици на фундаменталистки убеждения.
А младите мюсюлманки в Европа имат доста причини да се безпокоят за икономическото си бъдеще.
Една от причините е, че във Великобритания вероятността мюсюлманските жени да работят е 65% по-малка в сравнение с белите християнки.
Дори и млада жена да завърши с пълно отличие добро училище - какъвто е случаят с три жени, наскоро напуснали Лондон и заминали за Сирия - тя все пак е по-вероятно да бъде изправена пред безработица, дискриминация при постъпване на работа и ниско заплащане.
Бракът с млад мюсюлманин в Европа също така не гарантира добри икономически перспективи, защото работните места за млади мюсюлмански мъже са още по-малко.
Мюсюлманите във Великобритания е 76% по-вероятно да останат безработни, отколкото белите християни на същата възраст и със същата квалификация.
Нито работата, нито бракът в Европа гарантират финансова сигурност на младите мюсюлмански жени, живеещи там.
И точно тук идва "алтернативата".
Младите мюсюлманки може да преценят, че вместо това могат да излязат на "брачния пазар" в Сирия и Ирак. Вербовчиците казват на младите европейски мюсюлманки, че там те ще имат богат избор от потенциални съпрузи, че съпрузите им ще могат да ги издържат и че към тях ще се отнасят добре и ще се грижат за тях.
Туитове, за които се счита, че са писани от жени, живеещи в територии под управлението на "Ислямска държава", описват как бунтовническата група осигурява жилища и храна, и дори месечна издръжка.
Ценността на европейските жени на сирийския и иракския брачен пазар също така се представя като по-висока в сравнение с местните жени.
Блондинките например са много търсени.
За някои млади жени това създава усещането, че те изведнъж от дъното на обществената йерархия преминават директно на върха.
Това не означава, че тези млади жени правят мъдър избор.
Ако не друго, те със сигурност не вземат напълно информирано решение. Вербовчиците си имат своите мотиви и стимули да представят живота във фундаменталистка група като по-сигурен и достоен от този в Европа, дори и това да не е истина.
Те също така имат стимули да омаловажават или игнорират опасностите, пред които тези жени вероятно ще се изправят в новия си живот.
Означава ли това, че всички жени, присъединяващи се към "Ислямска държава", са силно повлияни от финансови мотиви и желание за надеждна социална "предпазна мрежа"?
Не. Някои от тях са мотивирани от идеология, гняв или жажда за приключения - и безброй други мотиви.
Но някои от тях го правят точно заради силно икономически и социални мотиви, които донякъде обясняват привлекателността на членството във фундаменталистка група. Сегашните икономически условия карат някои млади жени в Европа да вярват в едно според тях по-сигурно бъдеще другаде.
Те, естествено, грешат, но това обяснява защо са толкова склонни да заминат.
