Полша грабва оръжията

Плановете на Полша да похарчи 42 млрд. долара (34 млрд. евро) в следващите 10 години, за да се превъоръжи, бяха определени като безпрецедентни и като израз на отдавнашните й страхове от руска военна агресия.

Нуждата от модернизация на полската армия се обсъжда усилено в последните три години, особено за укрепване на отбранителните й способности по източната граница, където се намират сателитната на Москва Беларус, проблемната Украйна и руският териториален анклав Калининград.

Полша има болезнена история, свързана с Русия, и много хора в страната все още живеят с комплекса, че всеки момент могат да бъдат нападнати от агресора Кремъл.

През 2009 г. полските медии гръмнаха, че руската армия стимулира ядрено нападение срещу страната им с мащабни военни учения в Беларус. Година по-късно президентският самолет „Ту-154" на Лех Качински се разби край Смоленск, западна Русия, с общо 96 загинали от политическия, военен и религиозен елит на страната. Това веднага бе разчетено като подривна дейност на Москва срещу полската държава.

В последните години Варшава намери много поводи за безпокойство в действията на Русия - отзоваване на дипломати и шпионски афери, и в думите на Владимир Путин - че може да превземе Рига, Букурещ или Варшава за два дни. Същевременно Полша остава един от най-твърдите гласове в ЕС по отношение на „въздържането" на Русия.

Мирът е далеч

Варшава смята, че мирът в Европа вече не е даденост на фона на събитията в Украйна. Полската външна политика е особено активна по отношение на случващото се в Киев още от времето на Оранжевата революция насам, а в последните седмици се появиха съобщения, че страната е доставяла оръжие за армията на Киев в конфликта срещу проруските бунтовници.

Полското правителство не се ентусиазира от подписаното примирие в източните провинции на Украйна, въпреки че под документа стоят подписите на Ангела Меркел, Франсоа Оланд и Владимир Путин. „Ключът към политическото и военното решение на ситуацията е в Москва. Възможността от продължителен мир все още не е близо", коментира президентът на Полша Бронислав Коморовски.

Въоръжаване до зъби

Плановете на Варшава са да се сдобие с противоракетни и зенитни системи, крилати ракети, бронетранспортьори, подводници и бойни безпилотни самолети. Най-вероятно първата пусната поръчка ще бъде за 70 хеликоптера срещу сумата от 2.5 милиарда евро, което е доста апетитна хапка за оръжейни компании от Европа и САЩ.

Така страната Полша покрие изискването на НАТО да отделя над 2 на сто от БВП за отбрана - и ще бъде една от малкото нови страни-членки, която покрива критериите.

„Полша иска да играе по-голяма роля в един силен европейски съюз за сигурност. Балтийските държави укрепват техните отбранителни способности, но в крайна сметка те са относително малки като територия, а останалите държави от Централна Европа не се чувстват застрашени", коментира Густав Гресен, анализатор по отбраната в Европейския съвет.

Според него далеч по-големи основания от мащабна модернизация на армията има Румъния, която де факто граничи с Кримския полуостров, анексиран от Русия, особено ако Москва реши да струпа армия там.

В последните години Варшава се очертава като все по-ключов съюзник за Алианса в Европа, а в началото на демократичните промени там американците бяха смятани като единствен гарант за сигурността на страната. Затова Полша смело се впускаше във военните кампании на САЩ зад граница и защитаваше изграждането на американската ПРО в Европа, което Русия винаги е смятала като заплаха.

В края на миналата година Полша прие нова стратегия за национална сигурност, отчитаща зачестилите провокации на руски самолети в региона, която в Русия бе определена като „параноична".

В края на януари Министерството на отбраната обяви курсове по военна подготовка за гражданите, които започват от 1 март. Отделно, през следващата година във военните учения ще участват и около 38 000 запасняци, сравнено с 12 000 през тази година.

Военните планове на Полша съвпадат с амбицията на НАТО да укрепи източните си граници като създаде шест командни центъра в България, Румъния, Полша и трите балтийски държави.