Червени рози, обща снимка на държавните ръководители с Кандидата и особено нетърпеливи делегати, които сноват насам-натам с предварително подготвени плакати на Мартин Шулц.
Преди това темпераментна реч, 91%-ов резултат и труимф на един бивш книжар, който днес се намира в пика на своята кариера: социалисти от 29 европейски държави избраха 58-годишния Мартин Шулц, председател на Европейския парламент, за техен водач на евроизборите.
Европремиерата на Шулц беше на 1 март в конгресния център на юг от Рим. За първи път социалдемократическите партии от цяла Европа се обединяват около един кандидат.
Основен конкурент на Шулц на изборите най-вероятно ще бъде Жан-Клод Юнкер от Люксембург, който до седмица се очаква да стане общ кандидат на десните партии на аналогичен форум в Дъблин.
В речта си пред ПЕС Шулц говори на немски, английски, италиански и френски и постави акцент върху значението на изборите като възможност за избирателите да решат каква Европа искат. "За първи път решението за председателя на ЕК няма да се взима по кьошетата", каза германецът.
Добави, че като евентуален наследник на Жозе Мануел Барозу би поставил два особено важни въпроса: борбата срещу безработицата и регулирането на финансовия сектор. 25% младежка безработица в Европа е неприемлива. Трябва да се въведе данък върху финансовите транзакции, а за бизнеса да важи простият принцип: "Държавата, която печели, е държава на данъците".
Мрежата на книжарите
Шулц обеща да се бори за Европа, в която никоя държава да не може да доминира над другите икономически, което си беше очевиден намек към германския канцлер Меркел и съпартийците й в правителството.
Не липсваше и обичайната доза популизъм: Много европейски правителства реагирали на банковата криза с девиза "Задължения и мъчения за гражданите, милиарди за банките". Това било политика, която обрекла милиони хора на бедност. Трябвало да се сложи край на това. Затова, ако той станел председател на Еврокомисията, всяко решение щяло да се подчинява на въпроса: "Води ли то до нови работни места".
Срещата на ПЕС беше нещо като представление на социалистическите елити в Европа. Тя беше също и демонстрация на добрите връзки на някогашния книжар от Вюрселен, Северен Рейн-Вестфалия, който в последните години създаде гъста мрежа от контакти, особено в Южна и Източна Европа.
Затова и присъствието на премиера на България Пламен Орешарски сред участниците на събитието не беше случайно, както и това на канцлера на Австрия Вернер Файман, на френския премиер Жан-Марк Еро и на представители от Малта, Белгия, Румъния, Литва и др.
Всички за „историческата ситуация"
Никой от изказалите се не подмина "историческата ситуация". Тя присъстваше и в темите за допълнителното овластяване на европейския парламент и по въпросите, свързани с кризата в Украйна.
Критичните гласове бяха слаби. Холандският външен министър Франс Тимерманс беше един от тях. Той предпазливо предупреди европейската идея да не се търси само в институциите в Брюксел и добави, че като се разсъждава за европейските ценности не трябва да се говори за структури и институции, а за "душата на Европа". С това политическите рефлексии се изчерпаха и се премина към промо-програмата на Шулц.
34 въздържали се и 2 против - все британци
Членовете на ПЕС се обединиха около предизборна програма от 5 страници, в която централна роля имат създаването на нови работни места и финансовия сектор. Като пълен провал беше посочена дейността на Европейската централна банка, МВФ и Европейската комисия, и беше дадено обещание за нов политически модел.
Борбата срещу данъчните измами, укриването на данъци и срещу постоянния натиск за по-високи данъци също беше записана като постоянен дневен ред, който трябва да се следва. В групата на лошите попаднаха банките и банкерите с техните бонуси, а спасението се чака от изграждането на независима рейтингова агенция.
Постепенно се стигна и до ключовата роля на ЕС по отношение на борбата с глобалното затопляне и замърсяването на околната среда. Решено бе, че "производствените модели, моделите на консумация и на мобилност трябва да се променят из основи".
Единствените, които се противопоставиха на това чак толкова категорично действие бяха британците. От тях дойдоха и въздържалите се гласове за кандидатурата на Шулц, както и двата гласа "против". Победата за Шулц беше, че чрез добрите си приятелства предния ден беше успял да обърне категоричните "не"-та в не така категоричните "въздържали се".
Причината за британското въздържание е антиевропейският курс на премиера консерватор Дейвид Камерън. Една година преди парламентарните избори британците биха искали да му дадат по-малко поле за нападение, когато става дума за стратегии, свързани с пазара на труда.
А една открита подкрепа за Шулц би дала много бойни муниции на Камерън. Затова стана ясно, че предизборната кампания на Мартин Шулц няма да има голямо присъствие във Великобритания.
