На 7 октомври 2016 г. Андрю Брънсън, 50-годишен американска пастор, работещ като мисионер в Турция, получава обаждане от полицията, откъдето изискват той да се яви в полицейското управление. От 1995 насам, Брънсън живее в Измир, Западна Турция, където е презвитериански пастор.
Когато полицията му се обажда, той очаква, че става въпрос за подновяване на разрешителното му за престой, което трябвало да е готово по това време вече. Вместо това обаче полицията го задържа по подозрения в съучастие с терористи и го хвърля в затвора без предявено официално обвинение за следващата година и половина.
Очакванията за бързо оттегляне на обвиненията или заповед за депортация угасват, докато Брънсън бива местен от един затвор в друг.
Оттогава досега той е минал през целия ужас на турската система на затворите като на моменти е споделял килия за осем затворници с още 21 души, казва адвокатът му Исмаил Джем Халавурт.
Няколко седмици преди 16 април тази година, началото на делото срещу Брънсън, той най-после научава какви са обвиненията срещу него: шпионаж и извършване на престъпления от името на терористични организации като в тях се включват групи като Работническата партия на Кюрдистан (PKK), която от десетилетия се води сепаратистки бунтове в Турция, и Фето - организацията на последователите на Фетхулах Гюлен, ислямски духовник, живеещ в Пенсилвания, когото турското правителство обвинява в организацията на неуспелия преврат през 2016 г.
Делото срещу Брънсън приключи с решение на съда, подкрепящо предишно съдебно решение той да остане в ареста до следващото съдебно заседание.
Ако бъде признат за виновен, Брънсън може да бъде осъден на до 35 години затвор — честа съдба за дисидентите в държавата и заподозрените в участие в опита за преврат, предизвикал вълна от масови чистки и арести, в които са намесени над 150 000 души.
Миналия август 20-годишната дъщеря на Брънсън, Жаклин Фурнари, го посещава в затвора. Към този момент той е отслабнал с 25 кг.
"Изглеждаше различен, звучеше различно... Много ми беше трудно да видя баща си така", казва тя. "И знам, че и на него не му харесва да го виждам такъв. Някак слаб, пречупен и отчаян..."
За турския президент Реджеп Тайип Ердоган, случаят с Брънсън е шанс да прибегне към своеобразна заложническа дипломация. В реч миналата есен, Ердоган изглежда свързва евентуалното освобождаване на Брънсън с искането си за екстрадиция на Гюлен от администрацията на Тръмп. Американските власти все още твърдят, че така и не са получили адекватни доказателства, за да изпълнят подобно искане.
""Върнете ни пастора", казват те. И вие имате един пастор. Предайте ни го", казва Ердоган по време на едно от многото си публични изказвания, визирайки Гюлен. "Тогава ще изправим Брънсън пред съда и ще ви го предадем."
Продължаващият престой на Брънсън в затвора също така има ясни политически цели за Ердоган. На 18 април неговото правителство призова за предсрочни избори. Те са насрочени за 24 юни.
Ердоган, който е начело на Турция от 2003 г., се стреми да капитализира ентусиазма, провокиран от скорошните му военни операции срещу кюрдските бунтовници в североизточна Сирия. Той също така се надява допълнително да консолидира властта си след миналогодишния референдум за промени в конституцията, които биха концентрирали огромна власт в ръцете на президентството.
Убедителната победа също така е наложителна за Ердоган на фона на мрачните икономически прогнози за бъдещето на Турция, които могат да предизвикат негавивна реакция сред населението.
С толкова много неща сложени на карта, той знае, че може да сплоти избирателите като провокира Вашингтон и случаят с Брънсън му дава средство, чрез което да го стори.
Противопоставянето на САЩ "е политически позитивен ход за всеки турски лидер", коментира Хауърд Айзенщат от вашингтонския мозъчен тръст POMED. "Фактът, че САЩ са шокирани и вбесени, и че се обсъждат санкции… засилва точно това, което много турци считат за атрактивно в Ердоган."
Отношенията между Анкара и Вашингтон започнаха да се влошават, когато САЩ започнаха да въоръжават кюрдските бунтовници в операции срещу "Ислямска държава" в Сирия. Решението на Доналд Тръмп да премести в Йерусалим американското посолство в Израел не подобриха особено ситуацията.
После дойде делото в Ню Йорк срещу Мехмет Хакан Атила, турски банкер, обвинен, че е помагал на Иран да заобикаля международните санкции. В следващите месеци американските власти може да наложат санкции срещу турски банки заради евентуалната им роля в улесняването на машинациите на Атила.
Те може също така да предприемат стъпки за ограничаване на пътуванията на турски политици, които смятат за отговорни за задържането на близо дузина американски граждани, в момента намиращи се в турски затвори, включително Брънсън.
Турция същевременно е в процес на покупка на руски противовъздушни ракети С-400. Тези ракети са несъвместими с отбранителните системи на НАТО, което означава, че ракетните системи, вече инсталирани в Турция чрез военния съюз, няма да могат да комуникират с произведените в Русия системи.
Покупката им може да засили напрежението между Турция и западните й съюзници, което потенциално може да доведе до още една вълна от санкции. Американски сенатори възобновяват аргументите си за блокиране на предаването на повече от 100 изтребители F-35 на Турция — за част от които Турция вече е платила. Първоначално за такава стъпка се заговори в отговор на улични сблъсъци, в които бяха замесени членове на охраната на Ердоган във Вашингтон миналия май.
Въпреки че кампанията за блокиране на предаването на самолетите бе прекратена, инцидентът на американска земя опетни имиджа на Ердоган във Вашинтон. Така Конгресът гласува закон за отбраната, който включва мярка, временно спираща продажбите на оръжия на Турция, което потенциално може отново да застраши продашбата на F-35.
"Всякакви бъдещи санкции или действия за прекратяване на търговията с оръжие с Турция ще са по-сурови и "по-фокусирани". Имаме Конгрес, който е много разстроен и недоволен от действията на Турция и иска да предприеме нещо, и Брънсън е "особено стимулиращ фактор" за предприемане на по-агресивни мерки срещу Анкара", коментира Арън Стайн от Атлантическия съвет, вашингтонски мозъчен тръст.
В първото заседание на делото срещу Брънсън на 16 април, свидетели на обвинението даваха показания чрез видеомонитори, които изкривяваха лицата и гласовете им, за да скрият самоличността им.
Един от тях твърдеше, че пасторът е бил част от подкрепяна от ЦРУ мрежа от християнски мисионери, опитващи се да обърнат бунтовниците от PKK в християнска вяра, за да предизвикат разцепление в турската държава.
"В Турция, ако има разследване, в което няма доказателства, е донякъде вече разпространен обичай да бъде подкрепен искът с тайни свидетели, твърденията на които са неправдоподобни и нямат връзка с реалността", коментира Халавурт, адвокатът на Брънсън.
Според него обвиненията срещу Брънсън произлизат от хуманитарната му дейност в югоизточна Турция през 2014, когато той е довел членове на конгрегацията си да помагат на кюрдски и арабски бежанци, избягали от Сурия по време на обсадата на Кобане. Други организации за международна помощ, действащи в Турция, също са обект на подобни подозрения.
Допълнителни обвинения срещу Брънсън гласят, че той се е срещал с висши представители на движението на Гюлен и има връзки с базирани в Измир мормонски мисионери, в чиито компютри турската полиция твърди, че е открила тайни правителствени документи, казва Халавурт. По негови думи въпросните документи са били списъци с работници в турските железници, и информацията в тях е била събрана чрез търсене в Google.
Брънсън е основал няколко църкви в Измир, включително Църквата на възраждането, не-деноминационна конгрегация, където често е изнасял проповеди. Църквата се разполага в безлична пастелно жълта сграда с височина един етаж и половина на малка странична уличка до центъра на града.
Малката сграда, побираща не повече от 50-60 души, в неделята преди няколко седмици беше почти пълна. Около половината от посетителите бяха турци, останалата половина – чужденци, и всички се молеха за освобождението на Брънсън.
Умут Доган, председател на Асоциацията на възродените църкви, е приел християнството преди 12 години и сега понякога изнася проповеди в църквата. По негови думи Брънсън е изиграл съществена роля за неговото разбиране на вярата.
"За мен беше чест да го познавам и да изградим близки отношения. Той винаги ще остане в живота ми", казва Доган. "Обичаме пастор Брънсън и неговото семейство. Всички знаят, че той направи немалко жертви, за да подобри живота на хората в общността ни."
Брънсън е единственият американски гражданин сред списъка с политически затворници, разпространен от американската Комисия по международните религиозно свободи, която следи нарушенията на религиозните свободи и поддържа информираност сред обществеността за преследвани религиозни лидери по света.
Извън визити от консулството и адвоката му, Брънсън има право на седмични визити от съпругата му Норийн, която е останала в Измир, за да го подкрепя. Предписани са му антидепресанти и в момента той споделя килия с друг затворник в затвора "Кириклар", с който се разбира добре, разказва адвокат Халавурт.
По думите му представените в новите показания улики биха могли да удължат процеса. Халавурт твърди, че един от свидетелите, чиято самоличност остава в тайна, изглежда е бивш член на конгрегацията на Брънсън, който се е скарал с християнската общност в Измир.
"Искам да не губя надежда, надявам се той да бъде освободен. Но в подобни дела не всичко опира само до закона. Тук са намесени и други неща", коментира адвокатът.
В Северна Каролина, дъщерята на Брънсън – Жаклин, също чака присъдата. Тя наскоро се е омъжила и отлага сватбената церемония, така че баща й да може да я заведе до олтара. И все пак, предвид събитията, които е преживяло нейното семейство от октомври 2016, тя се чуди дали някога изобщо ще изпита усещане за нормалност.
"Да бъдеш хвърлен в затвора по измислени обвинения в продължение на година и половина – това променя човека", коментира тя. "Не мисля, че баща ми някога вече ще бъде същият човек, който беше, преди да се случи всичко това. Това определено го промени и го беляза."
