Новината за смъртта на бившия израелски президент, три пъти премиер и министър в общо 12 кабинета - Шимон Перес - не беше неочаквана.
На 13 септември носителят на Нобелова награда за мир за 1994-та година получи удар и беше приет по спешност в медицинския център "Тел Ха Шомер", близо до Тел Авив, където беше поставен на интензивна терапия. След като беше установен кръвоизлив в мозъка, беше решено той да бъде включен към апарат за изкуствена вентилация на дробовете и да бъде приведен в състояние на изкуствена кома. Лекарите съобщиха, че мозъкът и органите му са сериозно засегнати.
Перес така и не можа да се възстанови повече.
Смъртта му е загуба не само за Израел, ами и за целия свят. Перес представляваше уникален случай на политик, служил на страната си повече от 7 десетилетия на най-различни постове и в неизброимо много ключови моменти. Той е и последният от първите основатели на държавата Израел - и в много отношения личност по-популярна по света, отколкото в родината си.
На 93-годишна възраст израелският политик беше видял повече от всички други в страната и знаеше повече за историята на Израел от историците. Името му години наред беше синоним на външната политика на Израел, която през годините беше силно турбулентна и изпълнена с конфликти и тежки решения. Неслучайно по думите на The Jerusalem Post "историята на държавата Израел е история на живота на Шимон Перес".
Шимон Перес със сигурност беше най-дълго пребивавалият политик в публичното пространство на Израел. Освен министерски постове в 12 кабинета, той беше цели 48 години постоянен член на Кнесета (израелския парламент), а през 2007-ма беше избран на донякъде представителния пост като девети президент на Израел. Както и за председател на Кнесета.
От четвъртото народно събрание през 1959-та, до 17-тото през 2007-ма, той служи при различни парламентарни групи и най-различни партии, но най- присърце му беше длъжността председател на Партията на труда.
Но властта му носи и едно от най-големите разочарования в дългата му кариера - той три пъти служи като премиер, без никога да е избран за такъв от народа. Въпреки, че се явява на избори пет пъти от 1977 до 1996-та той така и не печели нито един национален вот.
Целия си политически живот и кариера Перес посвети на търсене на мир между Израел и арабските му съседи.
Неговите усилия са възнаградени на 10 декември 1994-та, когато рамо до рамо с премиера на Израел Ицхак Рабин и палестинския лидер Ясер Арафат, получава Нобеловата награда за мир заради сключените договори, чрез които Палестина придобива самоуправление за 5 години в Западния бряг и ивицата Газа. За съжаление делото на тримата "архитекти" на договорите от Осло от 1993, подписани между Израел и Организацията за освобождение на Палестина (ООП) така и не просъществува дълго.
До смъртта на Перес така и не се постигна дългосрочният мир в Близкия изток, за който политикът бленуваше.
Шимон Перес беше премиер между 1984-та и 1986-та. Беше и министър-председател за седем месеца през 1995-1996 година след убийството на Ицхак Рабин.
С премиера на Великобритания Маргарет Тачър, 1987 / Getty Images
През годините той заемаше поста министър на имиграцията, на транспорта, на информацията, на отбраната, на комуникациите, на вътрешните работи, беше министър по религиозните въпроси, министър на външните работи, финансов министър, министър на регионалното развитие, на развитието на районите Негав и Галилея, като някой от позициите беше заемал повече от веднъж.
Подписване на договорите от Осло от 1993 / Getty Images
Разбира се, Перес има и политически противници, които през годините го обвиняваха в хлъзгави обещания и неясни политически позиции, в прекомерна амбиция и себичност, както и в популяризирането на непрагматични и непостижими мечти за единен Близък Изток. По тази причина той се оказва по-популярен извън Израел, отколкото в самата страна.
С президента на САЩ Роналд Рейгън, 1986 / Getty Images
В последните години, особено след като Перес беше избран за президент на преклонна възраст, критиките към него омекнаха. Най-накрая Израел призна, че той, заедно с Ариел Шарон, ще остане в историята като последният от поколението на основателите на държавата.
Въпреки че живя забележително дълго - 93 години не са малко, някои анализатори твърдят, че неговото време още не е дошло. Тепърва Израел ще се нуждае от политици като Шимон Перес.
Въпреки неговите грешки и несъвършенства, наследството му в политическия живот ще просъществува, особено при осезаемата липса на лидери в Израел и Близкия Изток.
Getty Images
