Андрей Колесников (1966) е руски журналист и публицист, специален кореспондент на "Коммерсантъ" и член на "кремълския пул" журналисти, като често отразява международните изяви на Владимир Путин. При една от тях - в България, 2010 г., Путин си тръгна от София с кученце - личен подарък от Бойко Борисов - и с договор за създаването българо-руската компания "Южен поток". Тогава Колесников описа впечатленията си от срещата със статия, озаглавена "България беше "прикучена" към "Южен поток".
Сега журналистът отразява генералната асамблея на ООН, при която се проведе ключовата среща между Владимир Путин и Барак Обама - първа след двугодишна пауза, предизвикана от кризата в Украйна и последвалия разрив в отношенията между Русия и Запада. Ето как Колесников видя срещата между двамата президенти:
Отношенията между Владимир Путин и Барак Обама си остават все така странни.
По време на обяда, който организира генералният секретар ООН Бан Ки-мун за ръководителите на делегациите, Владимир Путин седеше от лявата страна на организатора, а Барак Обама - от дясната.
При това двамата не си размениха нито дума дори когато креслото на домакина им остана празно - Бан Ки-мун стана от масата, за да произнесе тост. Официалната версия: ще се разберат на лична среща.
Вече е потвърдено: срещата все пак се състоя по молба на американската страна.
При това тази молба е пристигнала едва една седмица преди началото на Генералната асамблея на ООН, като за този срок са съгласувани изцяло сроковете и темите й.
Сега това не отричат дори сътрудниците на американския протокол. Във всеки случай, един час преди началото на срещата стройно чернокожо момиче се засмя на моя въпрос и отговори:
- Щом толкова държите поканата да идва от нас, тогава приемете, че идва от нас!
След което придоби сериозен вид и добави:
- Не знам защо се говореше, че не ние сме инициирали срещата. Ние си бяхме.
Предварително се очакваше, че срещата ще започне в 17:05 ч. на американския етаж на ООН. И тя започна в 17:05 ч. Американската демокрация се състоеше в това, че службата за протокола на президента на САЩ в продължение на четвърт час разпределяше журналистите от кремълския пул и пула на Белия дом през един: първо операторите, после фоторепортерите, след това кореспондентите на вестниците...
Това занимание беше отегчително: руските журналисти проявяваха непокорност и с поглед в земята се разместиха на воля. Пулът на Белия дом - по мои наблюдения, силно подмладил се в последно време - както винаги се подчини на съдбата си.
В 17:03 ч. ни поканиха да влезем. Охраната на американския президент окончателно изравняваше редиците по пътеката.
В неособено голяма стая бяха поставени - също един през друг - два американски и два руски флага. Друг служител на американския протокол се приближи до своите знамена и в продължение на 30 секунди демонстративно грижливо ги подравняваше и гладеше с ръце.
По разбираеми причини игнорира руския трикольор, като се оказа, че не знае какво да отговори на въпросите от страна на руския протокол (по-късно чух, че и без това нашите знамена си висяли идеално).
Най-накрая двамата излязоха от вратата в ъгъла на помещението. Владимир Путин изглеждаше, така да се каже, загадъчно.
Той се усмихваше едва забележимо: на лицето му сякаш беше изписана цялата предистория на тази среща.
На лицето на американския президент беше изписан нейният послеслов.
А този послеслов беше безмълвен.
Една от американските журналистки се провикна:
- Можете ли да работите заедно?!
Но те не обърнаха внимание на въпроса (за какво ли говори това?), стояха и си стискаха ръцете.
При втория въпрос - "успяхте ли да постигнете прогрес по Сирия?" (въпрос, който естествено нямаше никакъв смисъл още преди началото на срещата, но очевидно трябваше да бъде зададен) - двамата се отправиха към изхода.
Разговаряха доста по-продължително от планираните 55 минути (почти двойно по-дълго), макар че сега самият господин Обама трябваше да домакинства на обяд за държавните глави в един от американските хотели; обядът започваше в 18:00 ч., а часовникът вече показваше почти 19:00 ч.
Владимир Путин обаче не отиде в хотела, а се зае да отговаря на въпросите на руските журналисти.
Определи Ню Йорк като голям и велик град, който не успял да разгледа и за което съжалявал. И тук лирическото отклонение приключи.
Нивото на отношенията между Русия и САЩ, смята Владимир Путин, се понижило по инициатива на американската страна (макар че връщането на Крим към родния пристан, например, съвсем не се случи без инициатива от руска страна). При това САЩ, разказва г-н Путин, "достатъчно активно участват в преговорите по ситуацията в Украйна, макар че това не се изтъква на преден план". По този начин, те "стоят зад гърба на властите в Киев, контактуват с европейските лидери". Пък и с руските - също.
Руският президент отговори подробно на въпроса как се отнася към това, че президентът на Украйна Петро Порошенко напуснал заседателната зала на Генералната асамблея на ООН по време на неговата реч.
Удивих се, защото много добре видях, че Петро Порошенко излезе още при речта на краля на Йордания - дипломатично, така да се каже, по английски маниер.
Господин Путин поясни (твърде миролюбив беше гласът му, твърде лиричен за това разяснение):
- Аз никога не обръщам гръб на хората. Никога! Личните контакти винаги могат да помогнат при решаването на въпроси, които влияят върху съдбата на милиони.
При това господин Путин не бил забелязал, че Петро Порошенко не е присъствал на речта му.
Тоест, за него той не е човек, чието отсъствие може да се набие на очи. Но - нищо лично!
- А и за мен не е важно дали са присъствали всички световни лидери без изключение - завърши той също толкова търпеливо, колкото и в началото на отговора си.
Изказа се и за участието на САЩ във въздушните операции срещу "Ислямска държава" в Сирия:
- Ние с военните ги изчислихме по дни: 43 удара на ден! А резултатът какъв е? Ами никой не знае.
Тоест, дори неговите военни не знаят.
В същото време, Владимир Путин не изключи Русия също да вземе участие в подобни атаки, но "за никакви сухопътни операции не става дума и не може да става дума".
А резултат - както той даде да се разбере - ще има, защото всичко, което ще направи Русия, ще го направи в дълбоко сътрудничество с правителствените войски на Сирия.
Очевидно и те на това разчитат.
На въпрос с какво се отличава днешната му среща с Барак Обама от срещата им през 2013 г. Владимир Путин потръпна:
- Не си спомням как беше през 2013 г., каква беше атмосферата тогава! Мисля, че и Барак (значи все пак "Барак"), не си спомня! Ние сме доста заети.
Изглежда, журналистите започнаха да го дразнят. Но той все пак потвърди, че именно "американците предложиха тази среща, с два варианта, разбрахме се и избрахме един от тях...".
Въпросът кога се е случило това, дали едва през септември, го довърши:
- Е, вече прекалихте! Ами току-що се разбрахме!
А контактите с американския президент, по думите му, изобщо не били прекъсвали от 2013 г. насам.
Още един въпрос окончателно го извади от нерви: за това къде се загубил Бан Ки-мун по време на обяда по-рано, защо столът между Владимир Путин и Барак Обама останал празен и защо генералният секретар на ООН ги оставил насаме.
Министърът на външните работи Сергей Лавров се разсмя, а Владимир Путин въздъхна:
- Представителите на пресата постоянно ме удивляват (думата "постоянно" все пак беше излишна) и ме радват със своята непосредственост... Той (Бан Ки-мун) излезе на трибуната, за да вдигне тост! Чукнахме се с американския президент за здравето на генералния секретар и за развитието на ООН!!
След този отговор журналистът, задал въпроса, щеше да получи удар.
Слава Богу, в залата не успя да влезе Леонида Залуцкая, една от сътрудничките в ООН. А тя толкова държеше да присъства на пресконференцията. Не за да види журналистите. А за да се срещне за пореден път с Владимир Путин. Не я допуснаха.
Докато чакаше отчаяно при вратата, я заговорих. Тя призна, че е щатен сътрудник на ООН и че специално заради това заседание на Генералната асамблея се е включила към екипа на доброволците и е прекарала целия ден в нечия народна носия (честно казано, никой не разбра на чия страна). Раздавала листовки на членовете на делегациите.
- Но точно затова съм тук! - тъжно отговори тя.
- Защо? - попитах аз.
- Защото съм от Крим! И не просто от Крим, а от Севастопол! Нима не разбирате?!
- Сега разбирам, - съгласих се аз.
- Естествено - кимна тя. - Сега разбирате, защо толкова настоявам! А за него тази среща може да се окаже още по-важна, отколкото за мен.
Това вече беше прекалено лично.
Но така и не я пуснаха. И аз бях сигурен, че на тази среща не й е писано да се случи. Но когато Владимир Путин влизаше, чух иззад вратата отчаян вик: "Благодаря-я-я за Крим!".
Когато Владимир Путин влезе, не изглеждаше изненадан. Отдавна вече е свикнал с тези думи.
Даже Силвио Берлускони свикна*.
* В средата на септември бившият италиански премиер Силвио Берлускони изненадващо придружи Владимир Путин на посещение в Крим. Както Колесников пише в репортажа си "Кримската ваканция" - най-важното на тази визита е самият факт, че се е състояла.
