Здравеопазването в Унгария е най-слабото от всички централноевропейски държаи.
Унгарската система на здравеопазването е почти непроменена от 30 години насам и не са се случвали никакви сериозни и цялостни реформи.
Унгария, която е едва на 48 място в индекса на Bloomberg за най-здрави държави, е и на четвърто място по затлъстяване в света.
Индексът взема предвид различни фактори, включително очакваната продъжлителност на живота, както и променливи като достъпа до чиста вода или степента на наличие на изградена канализация в съответните държаи.
Една от причините за позицията на Унгария е, че в сравнение със Западна Европа, унгарската здравна система не е достатъчно добре финансирана. Разходите за здравеопазване на глава от населението са под половината от средните за ЕС и разликата се увеличава през последното десетилетие.
Унгария е и една от малкото държави, в които дялът на брутния вътрешен продукт, отделен за здравеопазване, не се е увеличил между 2005 и 2017 г. Държавата харчи 7,2 на сто от БВП за здравеопазване през 2015 г., от които една трета се покрива от пациентите. Това е забележително много за държава от ЕС и допринася за огромно неравенство в здравните услуги в страната.
Освен недостатъчно добре финансирана система, нездравословният начин на живот (лоша диета, тютюнопушене, употреба на алкохол и липса на физическа активност) също е основна причина за влошеното здраве на унгарците.
Но дали всичко е въпрос само на пари?
През 2010 г. Министерството на здравеопазването е ликвидирано и заменено с ново ведомство - на човешките ресурси. То губи правомощията си за политическо застъпничество, а корупцията до голяма степен изкривява системата на здравеопазването, както и концепцията за задължителни подаръци за медиците.
Всъщност от 1950 г. насам лекарите, които работят пряко с пациенти, имат право да приемат пари като допълнение към основната си заплата. Сега недоверието в здравеопазването и липсата на прозрачност в системата принуждава хората да използват тези "подаръци" като начин да си осигурят надеждни здравни услуги.
Затова разпределението между публично и частно здравеопазване допълнително задълбочава разграничението между богати и бедни в обществото.
Пълната структурна промяна е изключително трудна и комплексна. Популярността на правителството му дава възможност да се заеме с проблема, но реформите се отлагат и вместо това властите протакат.
Нужен е и консенсус между различните заинтересовани страни и визия за дългосрочна стратегия, но изглежда липсва политическа воля за това. Причината е, че донякъде това е рискована стъпка заради установеното статукво и политическите изгоди от промените са съмнителни.
Един от начините за реформиране на системата би бил да се вложат повече усилия в изместването й към първична грижа с надеждата да се предотвратят ненужни хоспитализации. Засилването на ролята на личните лекари като междинно звено би спомогнало за това.
Унгарците, както и жителите на повечето развити държави, също така употребяват прекомерно много фармацевтични продукти и антибиотици. Акцентирането върху превенцията - здравословен начин на живот и по-добри превантивни грижи - също би намалило част от разходите.
Унгарците живеят по-дълъг, но по-болен живот.
Въпреки че продължителността на живота не спира да се увеличава от средата на 90-те години насам, допълнителните години обикновено се прекарват във влошено здраве. Три неща влияят основно на здравето и продължителността на живота. Единият са преките рискови фактори, включително начина, по който се храним, нездравословните навици, условията на живот, замърсяването и стреът.
Друг фактор е социалният статут, определян от нивото на образование, доходите и мястото на трудовия пазар. Третият фактор е достъпността и качеството на системата на здравеопазването. През последните няколко десетилетия става все по-важно за цялостното ни здраве каква е системата на здравеопазване.
Въпреки че продължителността на живота се увеличава, разликата в прогнозираната продължителност на живота при раждане спрямо стандартните европейски нива не се е увеличавала от 2000 г. насам. В Унгария рез 2015 г. тя все още е почти пет години по-малко от средните нива за ЕС, основно заради по-високата смъртност, причинена от сърдечно-съдови заболявания и рак.
По данни на ОИСР нивата на смъртност от лечими заболявания в Унгария е сред най-високите в Евросъюза. Прогнозираните години на живот в добро здраве от момента на раждането са 60,2 за жените и 59,5 за мъжете, приблизително с 4 години по-малко от средните за ЕС.
Съответно опасенията на обществото също нарастват. През 2018 г. 46 на сто от унгарците казват, че здравето и социалната сигурност са двата най-важни проблема, пред които е изправена страната.
От 2016 г. насам здравето в Унгария редовно се изтъква като най-важен проблем в проучванията на "Евробарометър". Броят на посочилите го като такъв приоритет се е увеличил от 37 на сто до 46 на сто за две години, което показва, че потребителите също забелязват влошаващ се тренд и нарастваща заплаха.
Като цяло превенцията, насърчаването на здравословен начин на живот и подобряването на достъпа до здравни услуги биха подобрили ситуацията. Засега, въпреки експанзията си в Унгария, частното здравеопазване все още е привилегия на елита и заможната част от средната класа.
Заплатите в Унгария трайно се увеличават с изключение на два сектора: здравеопазване и образование. В здравния сектор заплатите са се увеличили само с 2,2%, което не достига годишните нива на инфлация в Унгария. Ситуацията в образованието е още по-тежка.
Специалистите смятат, че най-ефективният начин да се задържат медицинските таланти в страната е увеличаване на заплатите и изоставяне на принципите за "подаръци" в системата.
Остава притеснителен и проблемът с броят незаети места за лични лекари в Унгария, особено в провинциалните и селските райони.
В момента почти 5 процента от позициите за лични лекари са свободни и този дял само ще се увеличава, тъй като почти половината от личните лекари са над 60 години и скоро ще се пенсионират - факт, който няма да допринесе за подобряване на здравните услуги в Унгария.
