"Аз съм Алекс от Бронкс": Младата звезда в Конгреса на САЩ

Тя е само на 29 години, но си завоюва място в Конгреса на САЩ. Бивша активистка в кампанията на Бърни Сандърс, тя проповядва радикални идеи за "демократичен социализъм" във все по-олевяващата Демократическа партия. Александрия Окасио-Кортез доказва всеки ден, че има гениален усет за позициониране в социалните медии и - няма да е пресилено да се каже - има шанс да се превърне в лицето на новата политическа реалност в Америка.

Ето кратко описание на случая: Преди седмица се появи клип от колежанските години на Окасио-Кортез (чийто мандат в Камарата на представителите тъкмо започваше). Видеото от 2010 г. показва как младото момиче танцува заедно с група състуденти от Университета в Бостън - на пръв поглед, нищо сензационно или скандално.

Записът обаче се превърна в "храна" за подигравки от страна на серия консервативни активисти и медии. Последва незабавна контрареакция от страна на левичарите в социалните мрежи, което доведе до... контра-контрареакция на републиканците, и за отрицателно време беше генериран зрелищен скандал без какъвто и да е повод.

По-интересното е, че Александрия Окасио-Кортез използва разгара на медийната драма, за да обяви съвсем конкретно политическо предложение в интервю за Андерсън Купър за "60 Minutes" - вдигане на горната граница за подоходното данъчно облагане за най-богатите хора до 70%. С други думи, върна историята от времето преди Рейгъновите данъчни съкращения в началото на 80-те.

Нобеловият лауреат Пол Кругман се изказа в подкрепа на идеята й, което незабавно изтласка дебата за левичарската данъчна реформа от полето на напълно немислимото към полето на допустимия разговор.

Родената през 1989 г. Александрия Окасио-Кортез е истински феномен в социалните мрежи, където последователите й се увеличават с всеки изминал ден. Никому неизвестната (доскоро) барманка от Бронкс вече има повече фенове в Twitter от дългогодишното лице на Демократите в долната камара на Конгреса Нанси Пелоси.

Профилът й е пълен със снимки и впечатления от живота в политическата "кухня" на Вашингтон - от процеса по избора на нов лидер на политическата група, до получаването на първите официални визитни картички или дори справянето с прането на новите членове на Конгреса...

"Чух, че републиканците смятат танцуващите жени за скандални. Изчакайте да разберат, че и жените в Конгреса танцуват!"

Instagram-фийдът й е майсторски клас за това как трябва да се изгражда един политически бранд. Няма да бъде изненадващо, ако влезе като пример за добър маркетинг в учебните програми по гражданско образование. В пространство на предозирана ирония и лицемерие, Окасио-Кортез предлага уникална валута - автентичност. Тя е такава, за каквато се представяше в предизборната си кампания, и няма изгледи да се промени.

Това влудява политическите й опоненти и кара нейните съпартийци да се старят да й подражават, за да привличат сходна публика.

"По това време миналата година работих в бара, докато организирах кампанията си за Конгреса, чийто успех беше слабо вероятен. Този период беше толкова мрачен, но и изпълнен с надежда. Шансовете ни бяха пренебрежими, отхвърляха ме, но усещахме, че си струва да се борим за правилните каузи - въпреки трудностите".

Окасио-Кортез е част от онези политически професионалисти, чийто талант е да се възползват майсторски от новите медии. Американската история е доказала, че този талант е отличителната черта на най-добрите в занаята, независимо от епохата и поколението. Дебатите от 1858 г. между Ейбрахам Линкълн и Стивън Дъглас се превръщат в медийна сензация за времето си, като отварят пътя към Белия дом на Линкълн две години по-късно.

Първият телевизионен дебат между Джон Кенеди и Ричард Никсън от 1960 г. показва как младоликият и енергичен демократ надделява с лекота над лишения от харизма кандидат на Републиканците - учебникарски пример за влиянието на телевизията върху нагласите на избирателите. Доналд Тръмп, сам по себе си, е реалити-феномен, който доминира напълно в информационния поток на новинарските ТВ-канали и едновременно с това - използва профила си в Twitter, за да държи целия свят в напрегнато очакване.

Ето така 29-годишното момиче от пуерторикански произход успя да победи един от ветераните на Демократическата партия, за да спечели номинация за Конгреса, след което наложи собствения си политически дневен ред още в първата седмица на мандата си.

"Не се заблуждавайте от табелката / Аз все още съм си Алекс от Бронкс" - препратка към песента на Дженифър Лопез ("Jenny from the Block").

Александрия Окасио-Кортез е един възможен отговор на въпроса как социалните мрежи влияят не само върху имиджа на политическата власт, но и върху нейното овладяване и упражняване. Това влияние често се оказва твърде негативно в общества, които нямат доверие на официалните източници на информация, но нямат и умението да различават фалшивите новини в мрежи като Facebook и Twitter. Насилието, предизвикано от разпространяването на манипулирани скандални новини в социалните медии, доведе до смъртни случаи в Шри Ланка и Мианмар.

Във Франция обаче "Жълтите жилетки" си спечелиха политическа победа над Макрон с организираните във FB протести срещу данъка на горивата. В Испания онлайн-бунтът от 2008 г. доведе до създаването на политическата сила "Podemos", която разруши комфортната двупартийна система.

В книгата си "Бунтът на публиката" Мартин Гури пише, че корозивният ефект на социалните мрежи се изразява в подкопаването на колективното доверие около обществените институции - както в правителството, така и в традиционните медии.

Хората не са съвършени, а институциите им - още по-малко. Когато те изгубят способността си да създават и разпространяват най-важните си политически послания, вярата на обществото изчезва заедно с тях.

Именно вярата в определен колективен консенсус (например, илюзията за "истината" с главно "И") прави възможен съвместният живот в човешкото общество.

В тази вяра има голяма доза наивност, но понякога тя дава по-добри резултати от вторачването в най-дребните дефекти на системата. Никой не се е заблуждавал, че легендарният новинар Уолтър Кронкайт е постигал академична коректност, когато всяка вечер е завършвал емисията с думите "Така стоят нещата". Но съгласието около определени базови истини е единственото нещо, което позволява обща човешка дискусия за състоянието на света. Тъкмо обратното - в момента публичният дебат е разделен между воюващи групи, които се обвиняват взаимно в разпространение на "фалшиви новини".

Дали социалните мрежи могат и да градят, вместо само да рушат? Дали същите инструменти, които създадоха поколението на нарцистичните "инфлуенсъри", няма да доведат и до зараждане на ново поколение на политически таланти?

Онлайн-присъствието на Александрия Окасио-Кортез е прозорец към това възможно бъдеще - но не изчерпва отговорностите й като политическа фигура. Да пишеш остроумни послания в Twitter е едно, да управляваш - съвсем друго. Но промяната в медийното пространство, която налагат хора като Тръмп или Окасио-Кортез, е видима. Ако вестниците или телевизията са били решаващи за кариерата на исторически личности през 19 и 20 век, така технологиите и интернет може да отворят пътя към властта на хората, които овладеят наратива в социалните мрежи.

#2 vV 11.01.2019 в 14:08:05

Ленин бил казал, че и готвачката могла да управлява държавата (добре е някой да помогне за точния цитат от трудовете на великия вожд на пролетариата) и, ето, готово, демократите въплъщават в дела напътствията на бащата на революцията -- келнерки ще сменят системата, медицински сестри сложени да командват науката. Изобщо, разпасана команда идва на дневен ред по чисто биологичен път. С какво обаче ще събарят капитализма? Този път няма да е с червени ескадрони и ``Правда'', а с лъжи, обхванати от понятието пост-модернизъм с основен свой компонент културалният марксизъм. Псевдонаука и стъкмистика, откровено изопачаване на природни дадености и въздигане на маргинални групи е оръжието, което демократската партия насочва за подкопаване на пазарно-ориентираната държава на републиканците. И какъв е идеалът на въпросната демократска партия. Даже за най-лявата ѝ част, представлявана от показаната на снимката объркана млада жена, крйната цел е дребнобуржоазен рай от шведски тип с увековечена олигархия. Това е идеалът на гуруто им Бърни Сандърс, с който е облъчил цяла армия от наивни и неопитни младоци, повлякъл ги като мътен облак около себе си. Въпросната, както става ясно и от текста, е една от мухичките в този облак. Хал-хабер няма от това, което проповядва, но звучи приятно и младежки. Нито е революция, нито е нещо за в работа. Само пречкане из краката на елитите и рецепта за хаос и упадък. В тази насока трябваше да е анализът на Wired,а не възхита от някакви празноглави келешлъци и въздигане на маргинални фактори за политически успех, какъвто е интернетът. Много по-дълбоко са корените на разрухата. Търсенето им трябва да започне от академията, която чрез двете си хиляди университета и колежа, вече няколко десетилетия руши съзнанието, особено на тези, които са се излъгали да запишат нещо в социалните науки, с безобразни, нискокултурни водопади от патологична наука, генерирана във франкфуртски школи ли нещеш, във виенски кръгове, ли, тъкмо с цел социално инженерство чрез рушене на разума и логиката. Та, ако някой е загрижен и не му харесва упадъкът, там, из кампусите на университетите и колежите, се води истинската борба за бъдещето на Америка, а и на света. Александрия Окасио-Кортез е само видимото лице на безпросветния ужас, напът да превземе континента, а и отвъд.

#3 maznislav 11.01.2019 в 14:54:19

Да не сме живяли с комунизъм в България да ни лъжете с трици. Не че наште са по-хубави, ама тази е по-зле и от Тръмп.

#5 boian 11.01.2019 в 23:35:48

Не знам кой къде го бъркат, ама прасето като виден "полезен идиот" веднага изпада в оргазъм. И даже дава "достоверна" информация от ??? уикипедия. Бхааа

#12 vV 13.01.2019 в 00:12:48

@Specifer, много благодаря за съдържателната справка. Извлякла е същността. И аз загатнах нещо по въпроса, но твоето изказване е далеч по-подробно и поучително. Но, най-големият проблем на нашето време, както научен, така и политически, е концентриран в т.нар. физика на 20-ти век. Проблемите, които и ти, и аз, посочваме, са видимата част на айсберга, те ся ясно различими и нямат бъдеще, защото отвращават народите. Малък пример за такова отхвърляне, в резултат на отвращение от откровено заявени флагрантни извращения, беше Истанбулската конвенция, която България не прие. Онова обаче, което е скрито от погледа и е истинският генератор на тези безумия, е споменатата физика на 20-ти век. Тъкмо в тази физика коалесцират всичките фашизми, комунизми и пост-модернизми (новото име на фашизма), защото, каквито и различия да имат, всичките те приемат радушно това безумие, тази псевдонаука, наричана физика на 20-ти век. А, то е с което си обосновават научно (каква ирония!) идеологията всякавите там културални марксисти, включващи всички маргиналните групи, които си изброил. Отвращението на народите ще ги запрати в историята, но, ако генераторът на подобни явления, налудничавата физика на 20-ти век, остане да подкопава, то нови, още по-големи и по-ефективни интелектуални робства чакат човечеството. Като илюстрация на погрома върху интелекта, който не е демонстративен като гей-парад, но вредата от него е несравнимо по-дълбока, защото не само е невидима, но има възвишен академичен отенък, който слага печат за непреодолима истинност, е достатъчно да споменем Барак Обама, който ръководи света 8 години с разбирането, че конституционното пространство можело да бъде изкривавяно, защото физиката била доказала, че пространството се изкривявало. Нищо подобно физиката не е доказала и това е започнало да се осъзнава от интелектуалните елити на 60-те, поокопитили се от изтощителните войни. За да потушат подобно непослушание от страна на елитите и да продължат утвърждаването на колективистичните идеи, се появяват едни пълни безумци като Popper, Kuhn, Feyerabend и услужливеца на услужливците, Lacatos. Това им появяване, разбира се, си има предистория, в лицето, да речем, на едни Mach, Nietzsche или Wittgenstein, предпоставили пълното интелектуално падение на човечеството, сервирано като на парадно блюдо за консумация от безсъвестни алчни елити. Интелектуалното подкопаване от днешните потомци на споменатите е подмолно, потайно, чрез пробутване на псевдонауката на 20-ти век в университетски курсове в меките дисциплини, населени с далеч по-многобройното, но мисловно много по-лениво студентско население из хилядите университети в САЩ и Европа (сега ги гледам тук в Ню Йоркския университет, вече се насочили към Китай да им промиват мозъците, защото освен китайски студенти други е малко трудно да срещнеш). Тази налудничавост се усещаше още преди трийсет години, когато имах неблагоразумието да преподавам из университетите, но просто не можех да повярвам на очите си, че такова нещо е възможно. Някак си го отдавах на прочутата толерантност на американското общество към различното и, залисан в конкретността на ежедневните занимани със студентите, с лекциите и другите академични задължения, просто не му давах ухо. Докато, постепенно не започна да ми просветлява и накрая, докато не се натъкнаха на абсолютно нелепата същност на онова, което се възвеличава като, едва ли не, най-гениалното, което човечеството е успяло да създаде във висшите си сфери. Остави това, но се оказа, че е не само най-голямата масова безсмислица, която някога е налетявала връз човечеството, но доказването, че е безсмислица е така категорично, както нищо друго на света от такъв мащаб. Просто изумително. Трикът, който безсъвестните елити прилагат, за да предпазят от премахване това безумие, е да извъртят така нещата, та да убедят света, че, видите ли, модерната наука изисквала единствено експериментални доказателства за валидността на научната теория, защото иначе било като в средновековната схоластика, теоретично обосноваваща колко дявола може да има на върха на една игла. Вследствие на това мозъчно затъмнение, хората по света просто се страхуват да погледнат източника, теорията, текстът, от който би следвало да идват изводите за експерименталната проверка. Прибави и фабрикувания мит, че било толкова сложно, че само трима души в света го разбирали и ето ти рецептата за днешната интелектуална катастрофа. Воден от все по-ясното осъзнаване на този централен проблем на обществата днес, несравним с нищо друго подбутвано и силно стимулирано за улични и какви ли не други протести, аз се замислих какъв може да е онзи аргумент, който с един удар ще разсече Гордиевия възел и то без забавяне, предвид на short attention span на днешното общество. Така, през годините, аз дестилирах един катастрофален аргумент, който изисква незабавното безусловно премахване на единия от двата главни компоненти на агресивната халюцинация, наречена физика на 20-ти век. Ето го този аргумент: http://voiceofreasoninthedesert.org/ Как този безусловен аргумент, командващ непременното премахване на най-безумната доктрина родила се някога за интелектулална, а и финансова разруха на света, ще дифундира в обществото и ще прояви своя ефект, е тема на отделен специален разговор.

#13 deaf 13.01.2019 в 10:55:51

vV, ВРЕМЕТО побеждава пространството. Собственост,съдба,ВРЕМЕ - са всъщност взаимозаменяеми думи. Природа е изброимото.

Новините

Най-четените