Жертвите на сексуално насилие от войната в Косово - под сянката на срама и страха

Хиляди жени са изнасилени в Косово по времето, в което сърби и етнически албанци воюват за контрол над територията. Преди 20 години силите на Слободан Милошевич използват изнасилването като военно средство. Според изследователи и активисти целта им е била да унищожат честта и чувството за идентичност на албанците. Това е стратегия, която дава резултат.

Въпреки че Косово все пак обявява независимост от Сърбия (която обаче Сърбия не признава), войната до ден днешен не е приключила за жертвите на това сексуално насилие. Те продължават да страдат, макар и потънали в мълчание.

Срамът и стигмата в консервативното общество на Косово пречи на преживелите сексуално насилие да говорят открито за нападенията. Те често разчитат на лекари и съветници от малкото неправителствени организации в страната, работещи в тази област. Пред тях разказват историите си с надеждата душевните рани да зараснат и да им позволят да продължат напред с живота си. Някои, след изповед пред съпрузите си, са се съгласили да мълчат. Други обаче не смеят да споделят дори с най-близките си хора.

На 24 март, неделя, се навършиха 20 години от началото на военната кампания на НАТО, при която Алиансът се намеси в конфликта и започна масирани бомбардировки по югославски цели. Повечето от военните престъпления, включително изнасилванията, се случват между март и юни 1999 г., когато сръбските сили засилват насилието над местното албанско население в Косово.

До днес обаче нито един мъж не е получил ефективна присъда за изнасилване, извършено по време на конфликта.

Остават обаче спомените и историите от онези страшни времена. Такава е съдбата на жена, отраснала в района на Дреница в централно Косово. Днес тя е на 36 и желае да остане анонимна поради горепосочените причини. Когато е едва на 16, осем сръбски полицаи я изнасилват в мазето на неин роднина. Това се случва през април 1999 г.

След края на войната, когато вече е на 17, тя се жени за много по-възрастен мъж, който родителите й са подбрали с надеждата, че бракът ще намали нейното страдание. Това обаче не се случва.

Жената дълго време нетърпеливо очаква новини за това какво се е случило с молбата й за отпускане на новата държавна пенсия, предложена на жертвите на сексуално насилие през войната. Тази пенсия е доживотна и се равнява на 230 евро месечно, което е приблизително колкото средната заплата на жените в страната. Идеята е добре приета, особено от оцелелите след такова насилие, които живеят в дълбока бедност и изолация.

Получаването на пенсията обаче не е лесно. За да кандидатстват за такава, желаещите трябва да предоставят детайли около това какво точно им се е случило в края на 90-те и доказателства за изнасилването - като медицински данни, бележки от терапия и свидетелски показания. Освен това могат да кандидатстват само тези, които са били насилени между 27 февруари 1998 г. и 20 юни 1999 г.

Това е мъчителен процес за жертвите на сексуално насилие, но те трябва да преминат през него, ако искат да бъдат законно признати за цивилни жертви на войната. И дори тогава, след като са минали през всичко, е възможно молбите им да бъдат отхвърлени от правителствената комисия, която отговаря за отпускането на пенсиите.

Към януари 2019 г. са били подадени 911 молби. От тях одобрени за пенсия са 190 души, а молбите на други 119 са отхвърлени.

Васфия Гудман е първата албанка, която разказва в национален ефир какво е преживяла през войната. Снимка: YouTube

През февруари жената от Дреница, изнасилена от сръбски полицаи, най-накрая получава дълго чаканите новини – преминала е през целия процес и е одобрена за пенсия. Това се случва почти година след като е подала документите си. За нея това е като сбъдната мечта – макар да не може да забрави какво й се е случило преди 20 години, парите ще са й от полза, най-вече за децата й.

Някои обаче не са такива късметлии. Не само заради пенсиите, но и защото губят живота си вследствие на преживяното.

Сание Салиху е загубила дъщеря си – Вьолца, която е била изнасилена и измъчвана по време на войната. Вьолца изчезва една нощ през 1998 г. от родния си град Дяково, намиращ се в западно Косово. На майката са нужни седмици, за да разбере, че дъщеря й е била откарана в болница в сръбската столица Белград. Сание връща парализираната Вьолца обратно в Косово и се грижи за нея, докато момичето не умира от раните си – сред които и увреден гръбначен стълб. Това се случва през 2006-а.

Две албански сестри от своя страна споделят ужаса – по време на войната те са изнасилени заедно. Не са търсили консултация или разбиране от никого, а за преживяното знаят само техните съпрузи. Заради срама много жертви на сексуално насилие крият какво им се е случило. Фактор е и страхът, че разкритието ще унищожи репутацията им сред местната общност. Не са малко случаите, при които съпруги и дъщери са били прокуждани от собствените си домове, след като семействата им са разбирали за изнасилването.

Мъже също стават жертва на сексуално насилие по време на войната.

Лули (не е истинското му име) е един от тях. Днес той търси подкрепа в Косовския център за реабилитация на жертвите на мъчения, намиращ се в Прищина. Това НПО е едно от 4-те в Косово, които помагат на жертвите на сексуално насилие.

Лули е изнасилен от сръбски полицаи, когато е на 21. След случилото се е прибрал в дома си, насинен и окървавен. Разказал е на баща си какво се е случило, а баща му отвърнал, че не трябва да казват на никого. В противен случай честта на семейството щяла да бъде „изгубена” и щяло да се наложи да напуснат дома си.

В крайна сметка Лули се жени. След няколко години решава да сподели историята на жена си. Тя го напуска на следващия ден.

Въпреки това той се жени повторно, но все още не е разказал преживяното по време на войната с втората си съпруга. Той също подава документи за новата държавна пенсия, но го прави тайно.

Но има хора, които се осмеляват да разкрият своята история. Васфия Красничи Гудман е първата жена, преживяла сексуално насилие, която разказва какво й се случило по телевизията, но без да крие самоличността си. Пред публиката в Прищина миналият октомври тя споделя как преди 20 година е била отвлечена и изнасилена от сръбски полицай. По това време е едва на 16 години.

Разказът й е излъчен по обществената телевизия на Косово. Гудман днес живее в американския щат Тексас заедно със семейството си и се връща в родното си място само за да сподели преживяното като част от камапнията „Бъди моят глас”. Тя е започната миналия юни от Косовския център за рехабилитация на жертвите на мъчения. Целта е да се привлече общественото внимание върху борбата с предразсъдъците и да се намали напрежението върху жертвите на сексуално насилие от войната.

Aтифете Яхяга. Снимка: Getty

Подобна е целта и на първата жена президент на Косово – Атифете Яхяга. Нейният мандат свърши през 2016-а, но е от съществено значение за това жертвите на сексуално насилие да бъдат припознати като цивилни военни жертви. Яхяга е тази, която изисква повече подкрепа за тях както от правителството, така и от обществото, а днес продължава да ги подкрепя в това да споделят историите си пред света.

Историите, които са още една глава към мрачното наследство, което войната в Косово оставя на хората в региона.

Новините

Най-четените