Полша рискува да остане извън коловоза

Само до преди две десетилетия Полша беше държавата, считана за пример за подражание на всички посткомунистически демокрации в Източна Европа. Днес обаче решението на полския парламент да подкопае независимостта на съда положи началото на разпален дебат дали не се завръща в мрачна ера.

55 сенатори гласуваха "за" и 23 "против", което според мнозина ще бъде потвърдено и въведено в сила от президента Анджей Дуда. Така се сложи край на 20-месечна кампания на дясната управляваща партия "Право и справедливост" да придобие контрол над независимите полски институции. Бързата офанзива накара лидери, свалили комунистическото управление през 1989 година, да се питат дали наистина са успели да изградят демократични норми в държава, която е била под съветска доминация в продължение на десетилетия.

Лех Валенса, бивш полски президент и лидер на профсъюза "Солидарност", спомогнал за рухването на комунизма в Европа, призова за масова активност и ангажиране на гражданите с въпроса за значението на разделението на властите.

"В най-невъзможната ситуация, нашето поколение успя да поведе Полша към свободата," заяви той пред тълпа, събрала се на площад "Солидарност" в Гданск. "Не бива да допускате който и да е да пречи на тази победа, особено вие, младите хора."

Ерозията на върховенството на закона в Полша постави в трудна ситуация и Европейския съюз, който някога смяташе полската демокрация и просперитет за най-големия си успех след експанзията през 2004-та, която включваше голяма част от Източна Европа. Сега лидерите на ЕС заплашват да отнемат правото на глас на Полша в решенията на съюза, въпреки че намеренията им може да се препънат във вето от унгарския лидер Виктор Орбан, друг посткомунистически премиер, който централизира властта в нарушение на демократичните норми.

Засега Полша пренебрегва предупрежденията на ЕС, докато опозицията и десетки хиляди протестиращи се стичат всяка вечер по улиците на Варшава. В същото време Старият континент е завладян от глобална вълна от национализъм, която достигна пика си миналата година с решението на Великобритания да напусне ЕС и с избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Гласуването на противоречивия закон, което се случи скоро след визитата на Тръмп във Варшава и похвалите от негова страна за лидерите й популисти, може би е пореден знак за трансатлантическото ехо от американските избори.

Американският Държавен департамент реагира остро на решението, което премахва всички сегашни съдии от Върховния съд с изключение на тези, посочени от министъра на правосъдието на управляващата партия. Визитата на Тръмп обаче беше демонстрация на мълчалива подкрепа за лидерите на "Право и справедливост", коментира Михал Кобоско, директор на Варшавския глобален форум към Атлантическия съвет, и ги "насърчи да продължат с офанзивата си срещу съдебната система." Отделно решение разпуска независимият орган, извършващ подбора на съдиите. Конституционният съд, институцията, която има право да обявява закони за противоконституционни, е пълен с лоялни към властта магистрати.

Точно зад паметника на Варшавското въстание от 1944 година, пред което Тръмп изнесе своята реч, се намира сградата на Върховния съд. Председателят му Малгожата Герсдорф коментира, че вероятно ще изгуби поста си в резултат на сегашните промени. В понеделник тя ще се срещне с президента Дуда, бивш депутат от "Право и справедливост". Той е близък съюзник на Ярослав Качински, идеологът на цялата кампания за подчиняването на съда на изпълнителната власт.

Герсдорф казва, че съдебната система е последната независима институция, която защитава гражданите от авторитарна държава, чиято цел според нея е премахването на законовите пречки пред намесата в изборите. Правителството вече държи изкъсо обществените медии и ограничи правомощията на народното събрание.

"Последната бариера е Върховният съд," казва тя в интервю. "Тази промяна ликвидира демократичната ни система, базирана на независимост на съдилищата. Гражданите трябва да знаят, че съдиите няма да коленичат пред политическата власт."

Според "Право и справедливост" обаче, съдилищата са корумпирани в резултат на дългогодишно комунистическо влияние. Това твърдение според Ян Грос, роден в Полша професор по история на Източна Европа в Принстънския университет, е "абсолютно несъстоятелно." Той нарича предложените промени "атака срещу демокрацията и приличието."

"Право и справедливост" ги определят като демокрация в действие. "Мечтата на много поляци е професионална и честна система на правосъдие," заяви министърът на правосъдието от управляващата партия Збигнев Жьобро. "Поляците избраха нашата програма. Това е демокрацията."

Зигмунт Пожомка, бивш миньор, стои, увит в полско знаме, пред Сената. Той е убеден, че "Право и справедливост" връщат контрола на съдилището на хората, които са били прецакани в преговорите през 1989 за посткомунистическото бъдеще на Полша.

"Комунистите още са тук - вече синовете им, вместо техните бащи," казва 58-годишният Пожомка. "72 години са минали от Втората световна война, а те още не оставят Полша да има шанс за нормално бъдеще. Най-накрая Тръмп спомогна светът да види, че Варшава се бунтува, че се борим и имаме визия."

Лидерът на "Право и справедливост" Качински е син на ветеран от Варшавското въстание, и политическата му визия е дефинирана от усещането за национална травма, не само във Втората световна война, но и в последвалите десетилетия, казва Грос. Най-влиятелният политик в Полша, Качински продължава да твърди, че самолетната катастрофа през 2010, при която загина брат му Лех Качински, тогавашният президент на страната, е била дело на руснаци, подпомогнати от "Гражданска платформа" и нейния тогавашен лидер Доналд Туск, който сега е председател на Европейския съвет.

"Това е основен конфликт, който определя полската политика в момента," казва Кобоско от Атлантическия съвет.

Конспиративните теории, както и атаките на правителството срещу съда, намират подкрепа сред хората, "не спечелили нищо от прехода от комунизъм към демокрация," казва Рафал Тржасковски, депутат от "Гражданска платформа". "Това са хора, които не пътуват, не използват инфраструктурата, която се появи след интеграцията с ЕС, и ние не успяхме да комуникираме добре с тях."

По думите му "Право и справедливост" използват това недоволство, за да отрекат легитимността на преговорите през 1989, които сложиха мирен край на комунизма - преговори, в които Ярослав Качински и неговият брат са изиграли скромна роля, и които по-късно отхвърлиха като сговор на елити.

"Това е началото на края на демокрацията," казва Тржасковски, като със съжаление констатира, че депутатите от опозицията не могат да направят почти нищо, освен да се присъединят към демонстрациите.

Един от протестиращите - Радомирв Шумелда, лидер на Комитета за защита на демокрацията, гражданска група, отстояваща либерални ценности, казва, че целта е да се поддържа общественото негодувание, докато правителството не му обърне внимание.

"Ще покажем, че отказваме да живеем без свобода," казва 45-годишният Шумелда. "Младите хора, които не са живели през комунизма, може и да не знаят какво е било тогава, но те също се присъединяват към нас, и заедно заявяваме, че не можем да се връщаме назад."

Сред протестиращите е и Саша Режников, 31-годишен актьор, емигрирал в Полша от съседна Беларус през 2006-та, за да избяга от диктатурата там. Сега по негови думи той вижда как Полша бавно, но сигурно върви на Изток.

Новините

Най-четените