Швеция има проблем на своя пазар на труда.
Липсата на квалифицирани таланти затруднява работодателите и възпрепятства икономическия растеж, особено в сектори като технологии, които изискват обучен и способен персонал. И все пак, много висококвалифицирани мигранти се сблъскват с откази и дори депортации при подаването на молби за разрешително за работа в страната, при това най-често заради незначителни грешки в документацията.
Експулсиранията най-често се случват при кандидатстването от страна на чуждестранния работник за подновяване на разрешителното за работа. В Швеция чуждестранните граждани, които искат да работят в страната трябва да си издадат такова разрешително. То е със срок от 2 години, след което човек кандидатства отново.
Така след 2 или 4 години много хора се оказват в ситуация, в която разрешителното им бива отказано заради дребни неточности или грешки в документацията, които е вече твърде късно да бъдат отстранени.
Грешките обикновено засягат трудови застраховки, но в някои случаи може да става въпрос, че на работника е било платено по-малко от минималната работна заплата за сектора или просто не си е взел достатъчно почивка. А това, в крайна сметка се превръща и в причина за експулсирането на хора от страната.
Строгите закони на Швеция срещу социалния дъмпинг предвиждат, че ако чуждестранен работник получава заплата под колективен трудов договор, тогава този служител трябва да бъде върнат обратно в родината си.
Така в Швеция вече дори има специална дума за тези случаи - "Kompetensutvisning", което означава "експулсиране на човек, който има необходимите умения на пазара на труда", съгласно списък с нови думи, които влизат в шведския език през 2017 г. За по-кратко - "изгонване на таланти".
Мярката среща множество критики заради факта, че допринася за недостига на работна ръка. Мнозина работодатели в страната я възприемат като прът в собственото си колело, тъй като не просто гони работници, които вече са наети на работа и в които е инвестирано, но също така създава лоша слава на страната като трудов пазар, плашейки много квалифицирани кадри като цяло да изберат Швеция за свой дом.
През 2018 г. в страната беше проведено изследване на организацията Фондация "Многообразие в Швеция" по темата, което установи, че средно анкетираните чуждестранни работници са оставали в Швеция за около 5 години и половина, преди да бъдат изгонени заради административни недоглеждания.
Половината от тях вече имали усвоен добър шведски език и са успели да се социализират в местните общности. Почти всички от анкетираните (94%) притежават бакалавърска степен или по-висока, докато над половината са завършили поне една университетска степен в Швеция. Повече от респондентите идват от компютърния / ИТ сектор, следвани от хотелиерско-ресторантьорския бранш, почистването, инженерни дейности и въобще всички сфери на пазара на труда в страната, в които се усеща липса на кадри.
Проблемът с чуждестранните работници обаче не е само в експулсирането, но и в дългия процес за издаване или подновяване на разрешителното за работа, който понякога отнема и по над 10 месеца. Един от участниците в изследването, който е завършил висше образование в Швеция, говори добър шведски и си е намерил добра работа там, споделя, че през този период на изчакване и той и съпругата му започнали да страдат от депресия и повишена тревога заради цялото това напрежение.
"Не можех да се съсредоточа върху работата си и дори децата ми страдат от цялото това нещо, защото не можехме да им отделим подобаващо внимание", разказва той.
Почти всички респонденти (92%) заявяват, че процесът на подновяване на разрешенията за работа е повлиял на здравето на тях и на техните семейства като близо един на всеки трима съобщават за стрес, един на всеки пет се чувства депресиран. Някои хора съобщават за екстремни реакции като нужда от медицинска помощ и дори приемане в болница, пристъпи на паника, бърнаут и високо кръвно налягане, които са свързани с стреса на процеса, а в един от случаите жена дори е пометнала от стрес.
Междувременно някои от най-големите собственици и управители на бизнеси в страната, включително гигантът на дребно H&M и производителят на телекомуникационно оборудване Ericsson, в петък публично се обявиха срещу излишно строгите и стриктни правила, които водят до депортиране на редица висококвалифицирани работници от страната.
Според тях това изгонване на способни кадри води само до проблеми за бизнеса в страната и пречи на шведските компании да се разрастват.
"Не можем да очакваме, че инженери, IT-техници и други специалисти ще напуснат своите страни, за да дойдат тук, ако рискуват да бъдат експулсирани от Швеция по непредсказуеми причини", се казва в писмото им.
Изпълнителният директор на Ericsson Бьорж Екхолм предупреждава в писмото, че ако компанията му "иска да запази изследователската си дейност в Швеция, тогава икономическата имиграция трябва да работи по прозрачен и предвидим начин".
Подобни оплаквания от страна на шведския бизнес далеч не са нещо ново. През декември Апелативният съд по миграцията постанови решение, насочено към въвеждане на по-голяма гъвкавост при разглеждане на делата. В писмото си обаче собствениците на бизнеси изразяват мнението, че това все още не е достатъчно, за да се сложи край на цялата тази неприятна ситуация около издаването и подновяването на разрешения за работа.
Големият проблем за тях идва от наистина сериозната нужда от кадри. Според Йохан Атби, основател на социалната мрежа Fishbrain, Стокхолм ще трябва да намери 60 000 IT специалисти до 2020 г. или ще рискува да загуби статута си на център за стартъпи. Междувременно в доклад на Шведската публична служба по заетостта се отчита, че високият икономически ръст на страната е отворил нуждата от множество нови работни места, които да поддържат това ниво.
И всичко това е на фона на големия наплив на мигранти към страната от 2012 г. насам. Над 400 хил. души са подали молба за убежище оттогава досега.
Проблемът обаче все още стои на преден план. Този мигрантски стимул за застаряващото население на Швеция би могъл да се усети единствено в дългосрочен план, тъй като самата асимилация на бежанците в шведското общество ще отнеме доста време, а произвеждането на достатъчния брой квалифицирани кадри би отнело още повече, тъй като се изисква поне гимназиално образование, за да може някой трайно да се установи на пазара на труда.
Средната безработица за януари в страната е 6,5%, показват най-новите данни от шведската статистика. От май се очаква ляво-центристкото правителство на страната да разшири субсидираните работни места на първо ниво - ход, дълго искан от работодателите.
