Последният Кръстник на "Коза ностра"

На 83-годишна възраст си отиде една от легендите на мафията - Бернардо Провенцано, известен със зловещия си прякор „Бени Трактора", човекът, който въведе „Коза ностра" в третото хилядолетие.

Мафиотът почина в болницата „Сан Паоло" в Милано. Бившият шеф на мафията излежаваше присъда при строг режим в затвора в Парма. От години страдаше от рак на пикочния мехур.

До последно босът от Корлеоне отказваше да сътрудничи на полицията.

Кой е Бернардо Провенцано?

Заедно със съгражданина си Тото Риина по прякор Звяра, другият жив Кръстник, той води завръщането на корлеонския клан в Коза ностра. Но за разлика от Риина, Провенцано не е толкова кръвожаден, той е и „човек на честа".

Под негово ръководство „Коза ностра" се превръща в икономически ефективна машина, като през десетте години на управлението му светлият бизнес бавно, но сигурно взима превес над тъмния. Убийствата и кланетата остават в миналото.

Провенцано става capo di tutti capi през 1993 г., в Италия тече операция „Чисти ръце", а изтощената мафия е в сериозна война с държавата. Само преди година сицилианските мафиоти организират демонстративни убийства на знаковите съдии от отдел „Антимафия" - Джовани Фалконе и Паоло Борселино.

След това тогавашният номер 1 в „Коза ностра" Тото Риина-Звяра е арестуван и вкаран в затвора. Според някои това не е могло да стане без помощта на дясната му ръка - Провенцано. Но за участието на Провенцано не се намират доказателства.

Самият Риина винаги е твърдял, че не вярва „Бени" да го е предал, но кой знае дали мисли наистина така. По скоро той иска да запази легендата за корлеонската вярност.

Всъщност животът на Провенцано до голяма степен носи посланието на „Коза ностра" за новото време - живей в тайна, пази богатството си скрито. Неслучайно „Бени" получава прякора „Тракторът", заради решителността да изпълни на всяка цена целта си, прегазвайки всичко и всеки по пътя си.

Ако трябва да се стреля, той стреля, както при клането на Виале Лацио в Палермо. На 10 септември 1969 г. част от кланът от Корлеоне, начело с Риина напада друга мафиотска фракция в офисите на бизнесмена Монкада на булевард „Лацио" в Палермо. Убити са петима души, сред които и босът от вражеския клан Микеле Каватайо.

Именно за това престъпление Провенцано е осъден на доживотен затвор през 2006 г. Това е единственото убийство, където той е пряк извършител.

След тази кървава акция наследниците на Лучано Лиджо, първият бос на клана от Корлеоне, започват да контролират мафията в цяла Сицилия. Те побеждават всички други големи мафиотски фамилии, като удържат и на натиска на държавата, която започва да им се противопоставя. В Палермо постепенно се сменя ръководството на политическите партии и висшите магистрати, дотогава пряко свързани с „Коза ностра".

В онези кървави години, изпълнени с предателства, Провенцано е дясната ръка на Риина, който става „диктатор" на „Коза ностра". Той се занимава с връзките между клана и властта, чрез друг жител на Корлеоне - Вито Чанчимино, бивш кмет на Палермо.

Магистратът Фалконе нарича Чанчимино „най-големият мафиот сред политиците и най-големият политик сред мафиотите".

От „Трактора" Провенцано се превръща в „Счетоводителят", заради способността му да печели обществени поръчки. Той може да се разбере с всеки: със силните на деня и с хората на честа.

За разлика от кървавия и безкомпромисен стил на Риина, Провенцано не иска да прекалява с труповете. За него Лучано Лиджо казва „стреля като бог, но има мозъка на пиле". Провенцано обаче се оказва далеч не толкова лесен за разгадаване.

И след ареста на Риина през 1993 г кланетата продължават, вече не само в Сицилия, но и на "континента" /така сицилианците наричат Италия/. Зад кървавите престрелки стои зетят на Риина, Леолука Багарела. Според показанията на покаяли се мафиоти, той казва на Провенцано: „Ако не си съгласен, сложи си табелка на врата с надпис „Аз съм против" и върви на протест".

Но „Бени" не отговаря на хвърлената ръкавица. Той предпочита да остане настрани и да изчака босовете да бъдат арестувани и да дойде неговия ред.

В продължение на десет години, до залавянето му през 2006 г. Бернардо Провенцано ръководи „Коза ностра" като истински кръстник. Той раздава заповеди и съвети, участва в обществени поръчки, поръчва убийства, казва за кого да се гласува и разпределя територии между различните босове.

По време на управлението му „Коза ностра" се изтегля от повечето международни дейности, които развива от десетилетия, и оставя задокеанските си „клонове" в САЩ и Канада да се развиват самостоятелно.

Мафията навлиза и в търговията с наркотици, където се оказва в пряка конкуренция с престъпни субекти от целия свят, а в същото време срещу нея вече стоят не само италианските магистрати. Затова Провенцано връща мафиотите към техните корени - там, където те са сигурни и се чувстват защитени от вековната омерта.

А рекетът продължава да царува в Сицилия. Насилието никога не е изключено, но то не е водещо и не показно. „Щом го няма в медиите, значи не съществува" - считат новото поколение босове.

„Мафията се промени, хората имат чувството, че тя е изличена и победена, но всъщност не е така. Станала е по-дискретна, по-интелигентна и по-богата от преди, казва Пиерлуиджи Виня, ръководител на комисията „Антимафия през 2006 г."

Оттогава минават десет години, които Провенцано прекарва в затвора. Властта на „Счетоводителя" постепенно изчезва, заедно със здравето му, което все повече се влошава. Но въпреки всичко, последният Кръстник до края отказва да сътрудничи на полицията. А мафията в Италия не е изчезнала. Даже напротив.