През ноември Венеция беше сполетяна от най-тежкото наводнение от 53 години насам. Подобни катаклизми според климатолозите драстично зачестяват през последните години и градът спешно се нуждае от действаща система.
За да спре опасността градът да бъде погълнат от привлините вълни, от години се работи по проект, наречен "Моисей" - система за подвижни подводни бариери, огромни по своите размери. И сега проектът е по-неотложен от всякога заради притесненията, че приливите и отливите стават по-чести поради изменението на климата.
Една от 10-тонните бариери, предназначени да помогнат срещу наводняването на Венеция, изглежда като гигантско шарнирно жълто лего.
Идеята е част от тези бариери, или всичките 78 предвидени за защита на града, да бъдат издигнати, когато морето се надигне над 110 см, за да предотвратят вредните приливи и отливи в града на лагуната, който е част от световното наследство и е изграден живописно, но несигурно на повече на повече от 120 острова.
Концепцията по същество е проста, но не и реализацията.
Системата за подвижни подводни бариери е съпроводена от корупция, превишаване на разходите и закъснения. Проектиран за 1,8 милиарда евро и с идеята да бъде завършен до 2011 г., проектът до момента струва 5,5 милиарда евро и изостава с десетилетие.
След наводнението на Венеция през миналия месец, което е най-лошото от 53 години насам, консорциумът, който наблюдава строителството на "Мойсей", е готов да докаже, че след години на лоши новини проектът е в ход и ще бъде задействан до края на 2021 г.
Според венецианци няма място за грешки, a скептици и критици на "Моисей" не са сигурни, че такива няма да има.
Неотдавнашен тест на най-дълбоките бариери - тези на входа на Маламоко, бе обявен за успешен от New Venice Consortium. Това бе последният от четирите участъка от прегради, издигнат напълно, но засега само в спокойни води. Истинското изпитание ще дойде, когато и четирите бъдат издигнати наведнъж в бурни води. А това не е планирано да се случи до края на следващата година.
Шест години бяха нужни да се тества всяка от четирите подвижни морски стени, покриващи трите отвора към лагуната, отчасти защото работата беше забавена от корупционен скандал през 2014 г., включващ тримата основни изпълнители и изпратил 35 души в затвора.
Работата продължава до голяма степен с първоначалните подизпълнители, които сега се договорят директно с консорциума, а той самият е поставен под държавен контрол след скандала.
Критиците са притеснени от факта, че бариерите все още не са тествани в бурно море.
Морският инженер Паоло Виелмо е сред дългогодишните критици на проекта. Той смята, че тестовете, проведени в лаборатория в Холандия през 90-те години, показват, че бариерите при определени условия ще се излязат извън контрол и вероятно дори ще се разпаднат. И не признава за достатъчни опитите само в спокойни води.
Заедно с други двама инженери, в доклад той настоява за допълнителни изчисления за проверка на жизнеспособността на проекта. И ако се окаже, че не е надежден, да бъде спрян.
"Не искаме да отлагаме и с една минута възможността да вкараме "Мойсей" в действие, но не и докато не сме сигурни, че ще работи", казва Франко Конте, президент на Codacons - сдружение с нестопанска цел, създадено през 1986 г. в защита на потребителите и околната среда.
Венецианците, от своя страна, също казват, че ако досега е свършена 95% от работата, нека се направят и последните пет, но да се разбере дали проектът ще проработи. "Ако не знаем дали работи, не можем да експериментираме."
Бариерната система представлява гигантски порти срещу наводняване, всяка с дължина 20 метра. Портите са прикрепени с панти към гигантски циментови блокове, поставени на морското дъно на трите отвора от морето към лагуната - Маламоко, Чиоджа и Лидо. Портите могат да се повдигат, за да създадат временна преграда при високи приливи и отливи. След като водата се оттегли, те могат да бъдат свалени отново, което позволява трафикът на корабоплаването да продължи.
Идеята зад проекта беше да се създаде мобилна система, която да не възпрепятства гледките към уникалния и защитен пейзаж. Но "Моисей" търпи критики от самото начало, че е имало по-прости, по-евтини системи, които е можело да бъдат внедрени.
Венецианци чакат от рекордното наводнение през 1966 г. за система, която да ги предпазва. И наводнението през ноември, второто най-тежко регистрирано досега, доказа спешната нужда от такава.
През 150-те години, в които се регистрират нивата на приливите и отливите във Венеция, два високи приливи и отливи над 1,5 метра никога не са регистрирани за една година. През ноември имаше три за една седмица.
Климатолозите отбелязват, че приливите и отливите над 1,4 метра, които са били изключение, са станали много по-чести през последните две десетилетия, като повече от половината от всички регистрирани са след 2000 г.
"Трябва да се запитаме какво поражда това", казва Джейн Да Мосто, учен по околна среда и изпълнителен директор на групата с нестопанската цел We Are Here Venice, която работи за защита на града срещу безброй проблеми, включително обезлюдяване, круизния трафик през басейна Сан Марко и прекомерния туризъм. По думите му хората питат дали Венеция ще може да бъде защитена от следващи подобни епизодични наводнения.
Все още не са изчислени щетите по забележителности като базиликата "Сан Марко", където корозивната солена вода пропълзява през тухлите и плочките. Кутии с разрушени вещи и купчини накиснати матраци са изхвърлени в алеи и натоварени на моторни лодки, както и други боклуци за изхвърляне. Неотстъпчивостта на венецианската есен и зимните приливи правят една трета от приземните етажи в историческия град необитаеми.
84-годишна жителка на Венеция, при скорошна проверка на щетите на семеен имот в квартал Канареджио казва за "Моисей", цитирана от Associated Press: "Аз съм много стара. Не мога да кажа, че искам да умра, но със сигурност не искам да бъда свидетел на факта, че това не работи".
