Русия и Путин искат да спечелят Господ на своя страна

Обичайните цели на руската хакерска група Fancy Bear са либерални политици и руски дисиденти. През 2016-а те стават широко известни с намесата си в президентските избори на САЩ. Оказва се обаче, че хакерите имат и една доста необичаен обект - личната кореспонденция на Вселенската патриаршия в Константинопол.

На 27 август тази година става ясно, че виртуалните престъпници са прекарали години в опити да стигнат до въпросните данни.

По-голямата част от западния свят не знае, че в Източната православна църква се водят сериозни битки за влияние, които биха могли да засегнат над 300 млн. вярващи по целия свят. Тези борби от десетилетия противопоставят Константинопол и Руската православна църква, а последният коз в тях е независимостта на Украинската православна църква.

Със своите 150 млн. вярващи Руската църва за момента е най-многолюдната сред четиринадесетте православни църкви. Нейните политики са силно повлияни от имперското минало на Русия, а и това е единствената религиозна институция, която се ползва с мощна държавна подкрепа.

Руското православие и Кремъл се противопоставят всячески на моралната и донякъде символична власт на Константинопол, чиято роля искат да изземат още след рухването на Византийската империя през 1453-а.

През последните години руският президент Владимир Путин започна да възприема все повече риториката на християнската имперска идеология и дори изисква държавниците му да четат трудовете на руски религиозни философи.

Сред тях са Николай Бердяев, който се самоопределя като християнин-социалист и който клони към религиозен анархизъм, но вижда Русия като месия за останалия свят, и фашиста Иван Илин. Двамата интелектуалци са се ненавиждали, но са на едно мнение, че страната им е в изключителното положение на минала и бъдеща християнска империя.

Този християнски империализъм няма как да не засегне и Украйна.

Членове на руския интелектуален елит като Бедяев, който е от Киевската област, винаги са смятали, че украинските национални стремежи за автономност са трудни и дори неизпълними. И днес бъдещето на Украйна е неразривно свързано с политическите борби на Руската православна църква, мобилизирана от Москва в преследване на вътрешни и международни цели.

Около две трети от украинците са православни християни, които попадат под юрисдикцията на Московската патриаршия. Последната е мощен лост за влияние на Русия в Украйна. Фенер обаче има намерението да пренебрегне Москва и да предостави на Украинската православна църква автокефален статут, изцяло извън руска власт.

Актът от страна на Константинопол ще бъде приветстван от повечето украинци, които отстояват националния си суверенитет в условията на хибридна война с Кремъл. Украинският парламент и президентът Петро Порошенко се обърнаха директно към вселенския патриарх Вартоломей и сега решението Украинската църква да стане автокефална е факт. Консенсусът е постигнат още през април, когато Порошенко посети Вартоломей в Истанбул.

Вартоломей най-вероятно ще издаде томос, с който ще обяви новия статут на Украинската православна църква като по този начин й гарантира пълна независимост от Московската патриаршия.

Докато Руската православна църква намира подобен акт за неканоничен, другите православни църкви ще признаят автокефалния статут.

Това ще доведе до сериозен спад в броя православни вярващи под опеката на Руската православна църква, която има претенциите да е лидер в православния свят. Освен това означава, че Москва вече няма да може да се разпорежда с украинската епархия.

Към момента и двете църкви се изказват предпазливо по въпроса, но със сигурност са били тема на срещата на патриарх Кирил с Вартоломей на 31 август. В опита си да попречи на Украйна да постигне независимост в религиозно отношение, Кирил следва агресивен модел на поведение, наложен след разпада на Съветския съюз и реабилитирането на вярата в Русия.

Той предполага обръщане към историческата роля на православието като ефективен начин за влияние върху народа.

Русия защитава така наречените от нея "традиционни ценности" като насажда хомофобия и мизогиния и дава силна подкрепа на Руската православна църква, която да прокарва идеите й. Връзките между църква и държава могат да бъдат проследени далеч в миналото - и Кирил, и предшественикът му са били най-малкото информатори на КГБ в СССР. Сега Путин на свой ред извлича ползи от подкрепата на църквата, която се радва на уважение от страна на руснаците.

Московската вражда с Фенер надскача спора за Украйна и стига до сърцето на руската историческа идентичност. Руснаците таят отколешни амбиции да изместят Цариград в православния свят. Градът е сериозен символ като столица на Византия, от която през X-ти век Киевска Рус приема християнството. Ако той е бил Вторият Рим, то Москва е искала да стане Третия.

Тази визия е споделена през 1510-а от православния монах Филофей Псковски в писмо до цар Василий III. Падането на града под османска власт е било в близкото минало и идеята за Москва като негов наследник е била много популярна сред руснаците.

Тя се появява отново с разпространението на славянофилията.

Под съветска власт разцъфва идеята за ключовата роля на Русия в световния ред, а Третият Рим става Третият Интернационал.

Путин намеква за това наследство след анекса на Крим през 2014-а като казва, че всичко там свидетелства за общата история и културно наследство на Русия и Украйна. Там се е намирал древният Херсон, където е покръстен принц Владимир.

Затова и Москва вижда заплаха в лицето на автокефална Украинска църква и води активна борба за власт с Константинопол. Тя си пролича и когато руската страна се отказа в последния момент да присъства на Вселенския събор през 2016-а.

По-рано същата година патриарх Кирил се срещна с папа Франциск в Хавана, където постигнаха съгласие по някои въпроси като еднополовите бракове например. Това е деликатно прескачане на Фенер като инстанция и затвърждаване на Русия като лидер в социалния консерватизъм. По православните стандарти Константинопол е далеч по-либерален.

Москва не е единствената, която намира Вартоломей за твърде прогресивен във вижданията си.

Другите държави обаче намират Московската патриаршия за твърде компрометирана и се чувстват далеч по-комфортно под влиянието на Константинопол, отколкото под това на Руската църква, зад която има мощна държавна подкрепа.

Сигурно е, че Кремъл ще предприеме ходове за отмъщение удара по руския престиж, но в момента и Украйна, и Константинопол печелят важна морална победа.