Задачата е проста и същевременно някак смешна: 12-те водещи кандидати за евродепутати от Франция, които участват в първия ТВ-дебат преди изборите на 26 май, трябва да донесе по един предмет, символизиращ Европа.
Кандидатът на дясната Републиканска партия залага на "Одисея" на Омир; социалистът Рафаел Глюксман показва парчета от Берлинската стена.
Жордан Бардела - водач на листата на "Национално обединение" на Марин льо Пен - вдига пред камерите един червен кухненски гевгир. Прави го със сериозно изражение, което създава абсурден контраст. Младият мъж, облечен в костюм, със загладена назад коса, прилича по-скоро на стажант в банков клон, отколкото на шоумен.
Бардела е само на 23 години, но вече има ясно разбиране за механизмите на политическата пропаганда. Сравнението се набива на очи: "Както гевгирът, така и ЕС пропуска твърде много - оръжия, мигранти, терористи. Пропуска продукция, която заплашва здравето ни. ЕС не ни защитава", казва той два дни по-късно.
Социологическите проучвания засега носят добри новини за Бардела. Старият "Национален фронт" е само на 2% разлика зад "Република, напред" на президента Еманюел Макрон.
Жордан Бардела пътува постоянно с Марин льо Пен из страната, често сред по-малки градове или села, които останалите политици пропускат, по неговите думи. "Това са местата, където живеят изоставените хора", казва той. "Изоставените", "забравените" - това са добре познатите термини от речника на Доналд Тръмп и поддръжниците на Brexit.
Предизборната програма на Бардела се състои от няколко пункта. Сред тях е ограничаването на споразуменията за свободна търговия, които "убиват нашите земеделци" и намаляването на броя на мигрантите, защото "нямаме нужда от имиграция". Иска и "да върнем контрола върху парите на французите". Въпреки че се кандидатира за член на Европейския парламент, той е антиевропеец до дъното на душата си.
Бардела и Льо Пен представляват добре изграден тандем - той е талантливото момче от предградията на Париж, което се е прочуло с политическите си позиции. Тя е лицето на партията, която е поела риска да го излъчи за водач на листата.
Ролите са ясно определени. Марин Льо Пен отговаря за базовата идеология и тежест на кампанията. Бардела е тук, за да привлича младите гласоподаватели.
Скорошно изследване, проведено от Elabe Institute показва, че подкрепата за "Националното обединение" сред 18-24-годишните французи възлиза на 23%. Това е най-обещаващата електорална група за партията.
Младежкото и безобидно излъчване може да бъде подвеждащо - Бардела е също толкова радикален, колкото и Марин льо Пен. Кампанията му се фокусира върху борбата с имиграцията и разбиването на европейската система, доминирана от Макрон и Меркел.
"Служителите на Фронтекс се държат като хотелски рецепционисти пред мигрантите", казв Бардела в интервю преди дни. Примерът му за подражание е италианският вътрешен министър Матео Салвини от "Лига". Подборът на ключови фрази не е случаен - това са старите слогани, които партията използва от години. Този път обаче лицето е ново.
А Марин льо Пен имаше отчаяна нужда от свежи млади кандидати.
Партията е в кризисно състояние след чистата загуба на президентските избори срещу Еманюел Макрон през 2017 г. Главният стратег и близък довереник на Льо Пен - Флориан Филипо - искаше да направи движението по-атрактивно за младите и интелектуалците. Възпитаникът на елитния университет ENA обаче реши да напусне още в същата година.
Дори Марион Марешал-Льо Пен, 29-годишната племенница на партийната ръководителка, обяви, че временно напуска политиката. Някога Марион беше най-младата представителка във френското Национално събрание.
За първи път от дълго време, броят на партийните членове започна да намалява. Льо Пен смени името от "Национален фронт" на "Национално обединение", защото старото наименование напомняше за крайнодесния екстремистки период под ръководството на баща й. В същото време, обаче, партията се завърна към твърдия курс от миналото. Посланието й отново беше "Да върнем Франция на французите", Франция без имиграция.
Когато питат Льо Пен защо е избрала 23-годишен младеж за водач на европейската си листа, тя отговаря: "Бардела може да е млад, но познава истинския живот, грижите на французите и тежкото всекидневие в предградията около Париж".
Миналото му е големият плюс на партията.
Бардела е роден в Сен-Сен-Дени през 1995 г. Майка му е дете на италиански имигранти, пристигнали във Франция през 60-те години. Бързо се разделя с бащата на Бардела и отглежда сина си сама, докато живее в социално жилище на минимална работна заплата. Сен Дени е едно от местата с концентрация на имигрантско население. Затова темата е интегрална част от предизборните му речи.
"Единствената "гора", която бях виждал като дете, беше тъжната гледка на небостъргачите. Но все пак още изпитвам дълбока привързаност към Бретан", споделя той пред симпатизантите си на една от последните си обиколки.
Бардела е син на имигранти, но въпреки това се бори от името на партията си срещу наплива на чужденци във Франция. Перфектната опорна точка на "Националното обединение" е, че той е "добър" имигрант, който защитава Франция от "лошите".
Жордан Бардела споделя, че се е нагледал на насилие в младежките си години - тормозен е от улични банди, ислямски фундаменталисти и наркодилъри, които го проверявали след училище, за да са сигурни, че не е полицейски доносник.
"Това беше моментът на моята политизация. Животът в Сен Дени беше ключът към решението ми да се заема с политика", споделя той.
Като ученик все по-често се улавял, че защитава позициите на "Националния фронт". Харесвало му да играе ролята на аутсайдера. Дори тогава се е притеснявал от проблема с имигрантите и мюсюлманите, които постепенно завладяват контрола върху предградията.
На 16-годишна възраст - след президентските избори от 2012 г. - официално се записва в "Националния фронт".
Тъй като е непълнолетен, трябва да получи писмено разрешение от майка си. Самата тя никога не е членувала в политическа партия, но все пак одобрява решението на сина си. През 2015 г. Жордан Бардела води първата си успешна кампания, като става член на регионалния съвет за Ил-дьо-Франс (регионът, в който попада столицата Париж).
20-годишният Бардела привлича гласовете на имигранти с френско гражданство в общността, наречена "Banlieues Patriotes" ("Патриотични предградия"). Скоро след това Марин льо Пен го привлича към щаба си за президентската кампания през 2017 г.
Когато го питат за годините му, Бардела отговаря с многократно репетирана фраза: "И Наполеон е бил критикуван заради възрастта си. Той казва, че човек израства бързо на бойното поле. И е прав".
Може да съм млад, споделя Бардела, но за разлика от водещата кандидатка на Макрон Натали Лоазо вече съм общувал с гласоподавателите и съм печелил избори.
Лоазо е една от любимите му "мишени". Описва я като технократ и човек, който няма никаква идея за грижите на френския народ. Той, от своя страна, е изключително запознат с проблемите на хората. Казва, че предградията са микрокосмосът на френското общество.
За щаба на Бардела невинаги е лесно да осигури локация за поредната предизборна програма. Много често им отказват съдействие заради съображения за сигурност.
Една от срещите му с избиратели се провежда в земеделски склад на магистралата край Брюз. Мъже в черни ветробрани с големи бели букви D.P.S. на гърба насочват гостите от паркинга към мястото на събитието. Абревиатурата означва "Департамент за защита и сигурност", което звучи като държавна институция, но на практика представлява частна партийна служба за охрана.
Всички посетители на събитието минават през проверка с металодетектори. Точно тези населени места с нито типично градски, нито изцяло селски профил са най-силните крепости на партията на Марин льо Пен.
Сред гостите има млади семейства с деца, фермери, пенсионери, добре поддържани възрастни жени с костюми, модерно облечени хора на по 30 години. Смесената публика е обединена от убеждението, че враговете им са навсякъде - в Брюксел, Париж и Берлин.
Мнозина са дошли, за да видят на живо Бардела - самият той се радва на засилен интерес благодарение на честите си телевизионни участия. Качва се на сцената, сваля шала си и говори 18 минути за "студената и бездушна машина - Европейския съюз".
Говори за "диктатурата на ислямистите", за опасния Съд за правата на човека, който забранява на Франция да екстрадира джихадисти по родните им места заради заплахата от нечовешко отношение. Публиката реагира с освирквания.
Бардела продължава речта си с критики срещу банките, които си играят с парите на френския народ. Спекулира и с твърдението, че ЕС искал да приеме още 6 милиона имигранти - решение, което никога не се е случвало. Кандидатът за евродепутат обаче продължава: "Това е Макроновата Европа".
"Да ги избием", крещи някой в дъното на склада.
"Не", отговаря бързо Бардела. Знае, че трябва да се дистанцира от подобни последователи.
"Няма да ги избиваме, но можем да ги победим, като гласуваме на 26 май".
Шансовете му за успех дотук изглеждат високи. До преди 2 години партията му все още имаше слаби позиции на европейската сцена, но идеологията й вече се разпространява сред правителствата на страни като Австрия и Италия. Тази власт вече е извън обхвата на Франция. Но ако планът се изпълни, Бардела може да стигне не по-далеч до Брюксел.
