Михаил Горбачов и опасността от нова "Гореща война"

Бившият съветски лидер Михаил Горбачов ще остане в спомените на хората като човекът, който стоеше начело на разпадаща се империя - скорошната годишнина от падането на Берлинската стена през 1989 г. даде началото на големи чествания на падането на комунизма в Източна Европа и обединението на Германия.

Малцина си спомнят с добро и срещата, случила се само няколко седмици по-късно между Горбачов и американския президент Джордж Буш.

Те се срещат очи в очи на средиземноморския остров Малта, където и двамата лидери се опитват да осмислят колко бързо се променя историята.

"Виж колко сме нервни", казва Горбачов на Буш или поне така гласят съветските протоколи от дискусиите.

"Бяхме шокирани от скоростта, с която се случват промените", отговаря Буш.

30 години по-късно някои от водещите проблеми, които се обсъждат по време на разговорите в Малта, все още са особено актуални, като контролът над въоръжаването, ситуацията в Афганистан и трудностите в изграждането на доверие между Москва и Вашингтон.

В деня, в който "Си Ен Ен" разговаря с Горбачов в Москва, Доналд Тръмп е на изненадваща визита на американските войски в Афганистан, където оповестява, че мирните преговори с талибаните са подновени. Подобно на Съветския съюз преди три десетилетия, САЩ се опитват да договорят оттегляне от Афганистан, докато гарантират, че властта в Кабул няма да падне.

През 1989 г. САЩ и Съветският съюз са на противоположните страни в конфликта.

Вашингтон подкрепя муджахидините, които се опитват да свалят правителството на афганистанския президент Мохамед Наджибула, който пък се ползва със симпатиите на СССР.

Само две години по-късно СССР се разпада, помощта за правителството в Кабул спира и кабинетът на Наджибула пада от власт.

На въпроса какви изводи могат да бъдат направени от оттеглянето на съветските войски, Горбачов казва: "Те трябва да се изтеглят. Това е основната поука. Нали разбирате, това е като кибрит - когато кибритът е запален, се разпространява огън. Тези сблъсъци, в които водещите, най-големи държави в този конфликт се ангажират все повече, са опасни за всички държави".

Падането на Берлинската стена е предшествано от друг повратен момент - подписването на Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие през 1987 г.

Този фундамент на контрола над въоръжаването на практика се разпада тази година, след като САЩ официално оттеглиха подписа си от договора, а руското правителство заяви, че мястото му е в кошчето за боклук.

Запитан за края на договора, който той е подписал наравно с американския президент Роналд Рейгън, Горбачов изрази надежда, че подобни споразумения за контрол над въоръжаването могат да бъдат възстановени.

Според него всички съществуващи договори са запазени, но вече се правят първите стъпки към унищожението на нещо, което не бива в никакъв случай да бъде унищожавано. "Ако се върви още по този път, всичко е възможно, и това не бива да се допуска", категоричен е Горбачов.

Крайната цел на контрола над въоръжаването, добавя той, е да се отървем изцяло от ядрените оръжия.

Това обаче изглежда доста далечна перспектива, като се има предвид трайното недоверие между Москва и Вашингтон. Американско-руските отношения са в най-тежкото си състояние от Студената война насам, но Горбачов изразява надежда, че ще е възможно Вашингтон и Москва да намерят начин да предотвратят "Гореща война" в бъдеще.

"Смятам, че това трябва да се избягва", казва Горбачов, запитан дали светът навлиза в опасна нова ера на многостранно съперничество между държавите.

Той допълва, че вече по цял свят има дискусии и хората разговарят и реагират, което е най-важното.

"Политици и лектори, много хора разбират, че нова Студена война не бива да бъде допускана. Това всъщност може да се окаже Гореща война, която да означава унищожението на цялата ни цивилизация. Това не бива да се допуска", обяснява Горбачов.

Тази Студена война, естествено, е обект на засилен попкултурен интерес, особено след премиерата на сериала "Чернобил" на HBO.

Горбачов казва, че не е гледал сериала, но твърди, че вземането на решения от него като лидер на СССР по времето на ядрената авария през 1986 г. вероятно е представено неточно. "Най-важното, което ще кажа, е, че в резултат на това изучихме всички причини за аварията. Всички тези изводи и заключения бяха предоставени на други държави", посочва Горбачов.

Той продължава: "Тези констатации са поука за всички. Казват "Защо мълчахте няколко дни?' Но аз го казвам, точно както съм казвал и преди, без да отричам каквото и да е. Не разбирахме какво се е случило."

Горбачов е основна фигура в "Среща с Горбачов," документален филм на Вернер Херцог, чиято премиера е в Русия на 5 декември.

Реакцията спрямо филма определено представлява интерес: Горбачов не е почитан в Русия по начина, по който го почитат на Запад, и името му поражда асоциации с болезнения разпад на Съветския съюз, сянката на който още е надвиснала над руското общество и култура.

За 88-годишния бивш президент изглежда миналото все още не е отминало.