Фидел не заслужава прошка

В продължение на десетилетия Фидел Кастро беше считан от мнозина за нещо като вестител на новия световен ред, в който хората няма да са подвластни нито на Америка, нито на капитализма. Истината обаче е, че той предизвика истинска икономическа катастрофа в Куба.

Не, не са виновни САЩ, нито блокадата или ембаргото. Не търсете вина във външните фактори, за да си обясните какво се случи в Куба. Катастрофата се дължеше на идиотската икономическа политика, на социализма, който доведе до това почти нулев икономически растеж в продължение на 55-годишното управление на Кастро. Единствените проблясъци на напредък се случваха само тогава, когато някои от най-строгите му закони се разхлабваха.

Проява на възпитание, човещина и уважение към традициите е да се въздържаме от критика към мъртвите непосредствено след кончината им.

Но когато оставиш 11 милиона души много по-бедни, отколкото би трябвало да бъдат, в името на една фалирала идеология - това не е "подвиг", който заслужава да се пишат похвални слова като за светец.

Ето как беше поднесена новината за кончината на Кастро:

"Бившият кубински лидер Фидел Кастро почина на 90-годишна възраст, съобщават кубинските държавни медии. Кастро, който взе властта след Кубинската революция през 1959 г., ръководи страната си близо 50 години"

Вярно, физическата слабост поради преклонната му възраст го принуди да отстъпи част от властта в последното десетилетие:

"Фидел Кастро управлява Куба като еднопартийна държава почти 50 години, преди брат му Раул да поеме властта през 2008. Поддръжниците му казват, че той е върнал Куба на народа. Той обаче е критикуван и заради потискането на опозицията"

През следващите дни ще попадаме често на подобни твърдения:

"Кастро преобрази Куба от място за забавления на богатите американци в символ на съпротива срещу Вашингтон. Докато той държеше властта в Куба, успя да "надвие" деветима действащи американски президенти. Той отблъсна организирана от ЦРУ инвазия в Залива на прасетата през 1961 г. и оцеля след безброй опити за убийство"

Проблемът е, че икономическата му политика, въплъщаваща социалистическите принципи, не постигна основната цел, която всяка икономическа политика би трябвало да постигне: да направи хората по-богати.

Смъртта на Кастро ще отприщи вълна от коментари като този тук:

"Днес светът загуби култовия революционен лидер Фидел Кастро, който освободи народа си от всички остатъци от империализма" (Имран Хан)

Ще се повтаря до втръсване, че "най-голямото наследство, което Фидел остави след себе си, е безплатното здравеопазване и образование, благодарение на които Куба е в челните места на класациите за човешко развитие в региона" (по The Guardian).

Интересното е, че огромна част от държавите по света разполагат както с безплатно здравеопазване, така и с добро образование, без да се налага да избиват политическата опозиция или да се опитват да налагат социализъм насила.

Неслучайно The Guardian отбелязва още в следващото изречение:

"Но Кастро е отговорен и за грешките на централното планиране и за затягането на административния контрол, който наред с ембаргото на САЩ задуши икономиката, постави мнозинството от кубинците в ситуация, в която не могат да се изхранват, поради което се стремят отчаяно към по-добър стандарт на живот".

Именно това задушаване на икономиката е огромната катастрофа, оставаща след Фидел.

За да придобием представа колко лошо е било положението там, би трябвало да изпозваме данните на Ангъс Медисън. Тези данни са в международни долари, така че вече е направена корекцията за ценови разлики на географски принцип. Предварително са извършени и корекции за ценовите разлики и инфлацията;

През 1959 г., когато Кастро взема властта, БВП на глава от населението в Куба е около $2067 годишно. Това е близо 2/3 от средното ниво за Латинска Америка като цяло, 2/3 от стойностите в страна като Пуерто Рико ($3239), и приблизително идентична стойност в сравнение с Еквадор ($1975), Ямайка ($2541), Панама ($2322).

Въпреки че Куба е наричана "мястото за забавления на богатите американци", по стандартите за времето си тя се държи относително добре икономически.

40 години по-късно, през 1999 г., няма почти никакъв напредък. БВП на глава от населението в Куба е в размер на $2307, докато в Еквадор има относителен ръст до $3809, Ямайка до $3670, Панама до $5618.

Същият показател в Пуерто Рико достига до $13 738.

Разбира се, брутният вътрешен продукт не е абсолютен мерител на всичко, но все пак е много важен фактор. По него може да се прецени каква е покупателната способност на населението в усреднени стойности.

Не, не смятаме, че Еквадор, Ямайка, Панама и Пуерто Рико се управляват особено добре през последните десетилетия на XX век, но поне правителствата им не са полагали умишлени усилия да поддържат бедността сред населението, както го е правила Куба.

И точно това е огромната икономическа катастрофа, гигантската грешка. Този научен социализъм от съветски тип прокламира една ключова постановка - или поне го правеше, преди хората да престанат да вярват на властите за каквото и да било. Тази теза е, че чрез планиране на икономиката, чрез премахване на експлоатацията на капитализма и хаоса на пазарите, социализмът ще направи хората богати.

Точно заради това се случи най-големият контролиран икономически експеримент в света, и именно той доказа, че социализмът се проваля.

Ако наистина държим да си затваряме очите за някои факти, можем да твърдим, че през 1959 г. никой не е предполагал, че ще се стигне до този печален извод.

Но дори да е така - към 1989 г. вече всички бяха наясно със ситуацията. Ето защо кубинската система наистина заслужава безпощадна критика. Както я заслужава и Фидел Кастро, който наложи въпросната система.

През 1991 г. Албания беше по-бедна от Куба (с БВП от $1836 на глава от населението, в сравнение с $2590), но с простия преход към пазарна икономическа система, колкото и хаотична да е тя, стандартът на живот се увеличи почти тройно само за 20 години ($5375 през 2010 г).

Резултатът от този контролиран икономически експеримент е, че имаме относително тесен спектър от социално-политически системи, които наистина работят. Под "работят" се има предвид, че увеличават стандарта на живот на средностатистическия човек.

И този спектър от държави варира от почти либертарианския свободен пазар на Хонконг до изобилстващия от данъци и преразпределение свободен пазар на шведската социалдемокрация.

Няма не-пазарни системи, които да работят.

Обърнете внимание на показателите за Пуерто Рико. Този карибски остров остава под американска доминация, в див капитализъм и насред хаоса на пазарите. Той никога не е бил обогатяван от научното планиране на социализма. Стандартът на живот там се е увеличил четири пъти, докато този в Куба е останал в застой за пет десетилетия. А кубинската система оправдава съществуването си именно с тезата, че е освободила Куба от американската хегемония.

Затова Фидел Кастро не заслужава прошка.

Никога не бива да забравяме този урок. Непазарните икономически системи не работят. Доказателството е само този спектър, достъпен до нас - от почти пълно либертарианство и "laissez faire" икономически политики до социалдемокрация. Но социализъм - никога. Разберете го - никога.

#1 boris 27.11.2016 в 08:50:07

Ако си бяхте направили труда да преведете статията без заклинанията в стил малко сърдито дете - можеше, донякъде да хване дикиш.

#4 Виктория Пенелопова 07 27.11.2016 в 10:38:42

Бог прощава, а ние само си коментираме, защото е неделя и си нямаме работа. Със сигурност Кастро ще гори в ада, а от съседния казан ще го посрещнат марсистките му идоли. Просто трябва да се чете, да се знае и да не се забравя. В противен случай всякакви кухи лейки, напр. Анджелина Джоли, ще продължат да си татуират убиеца Гевара и да си мислят, че това е много куул. Всякакви леви ненормалници ще продължат да развяват знамена с образа му, мислейки си, че това е лицето на справедливата революция и защитника на бедните и онеправданите. Всякакви отраснали със сребърна лъжичка, като Трюдо, ще държат речи, от които, дори собствените му поданици се срамуват.

#6 7 27.11.2016 в 12:12:18

Добре е революционерите и защитниците на революциите да помнят, че: 1/ Насилието обезсмисля всеки идеализъм. 2/ Гладът изяжда всички лозунги. ПП Користолюбието пък, само по себе си, няма оправдание.

#9 raduga74 27.11.2016 в 13:59:19

Батиста сигурно бе демократ,нали.Разбира се че не само той беше нашия кучи син нали госпда от Форбс.

#15 7 27.11.2016 в 16:26:38

"Справедливото разпределение" на борбеността винаги е водело пак до несправедливо преразпределение. Справка: постреволюционните номенклатури.

#18 Loki 27.11.2016 в 17:00:00

Мърша гнусна! Фидел остава идол, а вие с ембаргото се опитахте да съсипете Куба.

#22 Уточнител 27.11.2016 в 18:54:49

В полза на любителите на комунизЪма: Вижте Куба http://www.thelifenomadik.com/blog/2014/10/12/%D0%B7%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%85%D0%BC%D0%B5-%D0%B2-%D0%BA%D1%83%D0%B1%D0%B0-%D1%85%D0%B0%D0%B2%D0%B0/ http://www.dnevnik.bg/na_put/2014/10/04/2393702_fotogaleriia_za_tova_kak_si_kupihme_iaica_v_kuba_i/?pic=4#picture

#24 Уточнител 27.11.2016 в 19:00:02

ЧервеноРуската гнъс и потомците/слугите на АБпФК вият от злоба и ужас.Масовият убиец и АРХИПРЕСТЪПНИК фидел Кастро Рус пукна и душата му пътува към Пъклото. Нека тази душа НИКОГА не усети покой и вечно да се пържи в Ада! Амин!

#27 Уточнител 27.11.2016 в 19:16:35

ЧервеноРуската гнъс и потомците/слугите на АБпФК вият от злоба и ужас.Масовият убиец и АРХИПРЕСТЪПНИК фидел Кастро Рус пукна и душата му пътува към Пъклото. Нека тази душа НИКОГА не усети покой и вечно да се пържи в Ада! Амин!

#28 7 27.11.2016 в 19:31:54

Шами, направих директна връзка м/у качеството и резултата на неговата проява. Пропуснах елемента "борба". Имах предвид: Борбеност-> борба-> резултат /справедливо-несправедливо разпределение/. Подкрепям, трябва да се преодоляват недостатъците. Проблемът е, че изначално методите на революцията не са такива, каквито би трябвало да бъдат, за да е успешна борбата за промяна. - На революционера му липсва търпение- той руши, преди да е съградил. Резултатът е: масова смърт и масово страдание; изключително пилеене на енергия и ресурси; дълготрайно нарушени връзки и взаимоотношения в обществото; неизбежни непотизъм и "партотизъм", следвани от непрофесионализъм и корупция. Природата, тази велика учителка, не прави така- при живите организми и системи, тя едновременно гради новото и руши старото- бавно, търпеливо, дълго, внимателно, икономично и трайно. Катаклизмите настъпват сравнително рядко и само в случай на крайно нарушение на хармонията. Ако сме разумни същества, ние не би трябвало да допускаме крайни нарушения на обществената хармония, водещи до катаклизми. Затова,смятам, просвещението, а не насилието , е добрият метод за трайни резултати. ПП Силата би трябвало само да охранява, не да разрушава.

#30 7 27.11.2016 в 19:50:02

ППП В този ред на мисли, една от най-трудните задачи е съгласуването на интересите на хората...

#31 boris 27.11.2016 в 20:32:25

7 Това което казваш - комунистите революционери не е имало как да възприемат, защото тогава цялата им идеология се слива напълно с християнската идея. Ако нещата стават без революция, а постепенно и истински - то тогава - просто промяната на съзнанието предполага и определя всяка една промяна на битието и Маркс отива на боклука. Или както са наричали Ерусалимското сметище през първи век - геената.

#32 7 27.11.2016 в 21:20:12

Борис "тогава цялата им идеология се слива напълно с християнската идея." Да, НО- пак и пак- методите са различни. А това е изключително важно. Идеализъм без насилие, без такива мащабни разрушения, каквито носят революциите. Животът е незаменима ценност. "то тогава - просто промяната на съзнанието предполага и определя всяка една промяна на битието " Да, определено- и тук е основната грешка на марксистката идеология. Всеки знае, че за да направиш едно нещо, първо трябва да го измислиш. /Оставяме настрана безмозъчните прояви./ -"Както човек мисли, такъв е той." Проста истина. Също така, човек, който иска, може да надмогне условията на своето битие. -Условията на битието определят много неща, но не са основно определящи. Общественто битие пък се определя от промяната на съзнанието на индивидите, съставящи обществото. Дори и природата реагира на тези промени- последиците от човешката дейност са все по-забележими... "и Маркс отива на боклука. " Амиии, в голяма степен...но анализът на производствените отношения, принадената ст-ст и пр. са нещо много ценно, все пак. Струва ми се, че просто е надхвърлил задачата си.

#34 boris 27.11.2016 в 21:38:38

Най-правилно го беше казал Радой Ралин - "Битието определя съзнанието - колкото си по-бит - толкова си по-съзнателен!"

#35 7 27.11.2016 в 21:59:56

Борис На това "битие" в религията му викат страдание... Мако "като всяка религия, постулира една неотменна и неоспорима фигура, тази на Бога . В комунистическата идеология тази позиция е заета от нещото, наречено "Разум" Отново- с цялото ми уважение- друга трактовка: Бог Е Разумът на Вселената, която пък е Неговото тяло. От което пък ние сме частички. Оттам- неизбежността на хармонизирането в крайна сметка чрез мир и любов. Но- поради пословичното твърдоглавие, себелюбие и горделивост на късната продукция / т.е. нещото, наречено човек/- процесът е явно дълъг, труден и свързан с кризисни моменти/=самопредизвикани и взаимнопредизвикани страдания = со малце кютек по А. Ляпчев = битие по Р. Ралин. /

Новините

Най-четените