Промените в климата влияят на все повече области, а учени, икономисти и политици от всички страни работят в посока големите инвестиции да са едновременно природосъобразни и печеливши.
Полярните региони винаги са били терен за разработка на научни технологии. Арктика, например, е една от най-богатите на ресурси територии на планетата. Но заради климатичните промени и развитието на технологиите, тя се променя и за да бъде изследвана напълно са нужни мащабни инвестиции.
Много държави се ангажират с опити да се адаптират към най-екстремните условия на планетата и в арктическия, и в антарктическия регион. И понякога за хората извън научните среди опитите изглеждат доста причудливи.
Вземете, например китайската станция "Тайшан", която е под формата на летяща чиния. Или бразилско-британската станция "Хали VI", която изглежда като вървящи сини слонове. Германската "Ноймайер III" пък прилича на хангар за подводници.
Има и индийска станция, която носи името "Бхарати". Тя е изградена от стотици корабни контейнери и покрита с външна изолационна обшивка. В родината си индийците построили модел на станцията и го подложили на изпитания за здравина във вятърен тунел. Сега станцията успешно устоява на силните ветрове и снежните преспи.
Въпреки че за мнозина това изглежда като чисто научно съперничество, след 40 години, когато мораториумът върху минния добив на Антарктика приключи, дискусиите ще придобият напълно различен тон.
Арктика е по-трудна за изследване от Антарктика обаче. В съветски времена, когато северният регион се е развивал най-активно, около находищата са се строили градове, военни бази и научно-изследователски станции. Плаващи станции са осигурявали информация за региона.
През 90-те години активният икономически, културен и научен живот в Арктика е започнал да намалява. Станции и бази са били затваряни и градовете са започнали да се обезлюдяват.
Русия възобновява плаващите станции през 2003 г. Но този тип работа става все по-малко приложим, тъй като ледените пластове вече не са достатъчно дебели и здрави заради глобалното затопляне.
Сега руската федерацията си поставя ново предизвикателство - работи по проект, който ще се намира на твърда почва, вместо върху изчезващите ледове. Става въпрос за целогодишна арктическа станция от ново поколение с красноречивото име "Снежинка". Целта му е развитие на северните територии в ерата на глобално затопляне.
Станцията ще бъде разположена на полуостров Ямал в северозападен Сибир. Тези диви територии са слабо разработвани от хората, с изключение на находищата на природен газ, които представляват около 20% от запасите му в Русия.
Природната среда наоколо е необичайно богата: блата, тундра, гори, както и много езера. Също така: дълги, студени зими със средни януарски температури от -23° до -35°C. С глобалното затопляне земите стават и по-достъпни за изследвания и за използване от хората.
Един от ръководителите на проекта - Юрий Василиев, изпълнителен директор на Института за арктически технологии към Московския институт по физика и технологии, описва целите и перспективите на бъдещата станция.
Засега той е само дигитален модел, като планът е да бъде реализиран през 2022 г. "Снежинка" ще изникне на няколкостотин метра от етническия приют "Земя на надежда" в планинската зона на полярен Урал, където древните жители на тундрата от ненецкия етнос живеят от много поколения.
Станцията ще се фокусира върху технологични решения в областта на строителството, изкуствения интелект, телекомуникациите, медицината, селското стопанство, роботиката и като цяло животоподдържащите системи в Арктическия регион.
Покривът на бъдещата станция е под формата на сини куполи, изработени от устойчива на студ пластмаса. Центърът няма да разчита на въглеводородни горива и не замърсява околната среда.
Според учения руските научни институти са сред лидерите в технологиите, свързани с Арктика. Кой обаче ще плаща за реализацията им, е труден въпрос без отговори.
Заради климатичните промени и развитието на технологиите, Арктика се променя и за да бъде изследвана напълно са нужни мащабни инвестиции. Което означава, че северните територии могат да бъдат развивани само като бизнес-проекти, най-обещаващите от които са в областта на високите технологии.
"Снежинка" донякъде е проектирана по подобие на белгийската антарктическа станция "Принцеса Елизабет", построена през 2009 г. Тя е разположена в планините на Сьор-Рондона, на 7 километра северно от Викингските възвишения на Земя кралица Мод. Тази станция функционира с нулеви емисии. Слънчеви панели и ветрогенератори осигуряват необходимата й енергия.
Проектът ще бъде изграден на същия принцип, като ще използва водород и възобновяеми източници на енергия, включително вятърни турбини и слънчеви панели. Водородът ще се получава от вода и предимно ще се използва в студения сезон. От април до септември станцията ще може да функционира основно на вятърна и соларна енергия.
Така Русия смята да отговори на климатичните промени в региона, който предлага огромни ресурси, но иска и добре обмислени подход и инвестиции.
