След дълги дискусии в парламента и сред обществото по въпроса за еднополовите бракове, правителството на Австралия измисли още по-лоша идея - допитване по пощата.
"Хитлер е вкарвал тези хора в специални концентрационни лагери и това е едно от двете добри неща, които е направил", казва Дон - слушател на австралийското радиото в предаване на водещия Джон Фейн. "Тези хора" според Дон са хомосексуалните хора. Причината, заради която ги споменава, е националното гласуване на правителството за равенството в брака.
Водещият Фейн позволява обаждането да стигне до национален ефир, защото иска страната да чуе точно това, което много хора казват за кампанията срещу равнопоставеност в брака. И това дори не е най-крайното изказване, което може да бъде чуто по време на кампанията.
Отявлените противници на равноправието твърдят, че отглеждането на деца от еднополови семейства е форма на насилие над децата, че се създава ново "откраднато поколение" - деца, които са били отнемани от биологичните си родители заради ориентацията им.
Тазгодишната кампания е дълга и трудна.
Има много доказателства, че хората с различна сексуална ориентация страдат, а реално не е необходимо да се стига до това.
Движението за еднополови бракове в Австралия започва през 2015-а. Преди това Ирландия гласува за равнопоставеност в браковете и страната започва да изглежда като парий сред англоговорящия свят, който не позволява еднополовите бракове.
Ултра-консервативният министър-председател Тони Абът се оказа под натиск. Моментът за позволение на еднополовите бракове изглежда е назрял. Една част от управляващата коалиция напира за промяна, докато друга казва, че ще разреши гей-бракове само през трупа им.
Самият Абът е строг противник на еднополовите бракове, въпреки че има хомосексуална сестра. По тази причина търси начин да отложи неизбежното. Той решава да свали отговорността от плещите на парламента и да я прехвърли на хората. Идеята, наречена плебисцит, е австралийците да бъдат запитани какво мислят за еднополовите бракове и правителството да прецени как да процедира според отговора им.
Плебисцитът представлява задължителен вот с прост отговор от „Да" или „Не", който обаче е яростно оспорван от поддръжниците на еднополовите бракове по няколко причини.
Вотът е скъп, законово е ненужен, резултатът реално няма никаква тежест и, най-важното, би могъл да навреди на една от най-уязвимите малцинствени групи в Австралия.
Скоро Абът е загърбен от собствената си партия и бързо е заменен от дясноцентристкия Малкъм Търнбъл, дългогодишен поддръжник на еднополовите бракове. Но идеята за плебисцит остава, тъй като Търнбъл зависи от поддръжката на десните партии, за да се задържи на власт.
Начинът на гласуване е толкова зле измислен, че дори не може да бъде наречен вот. Той не се провежда от Австралийската избирателна комисия, а от Бюрото за статистика под оправданието, че представлява "статистическо проучване" по същия начин, по който австралийците могат да посочат дали обичат да ядат цвекло.
От септември насам в пощенските кутии на хората пристигат пликове с простия въпрос „Трябва ли законът да бъде променен така, че еднополовите бракове да бъдат позволени?".
Процесът може да звучи прост, но повдига доста въпроси. Дали младите хора, които са по-толерантни и подкрепят хомосексуалните бракове, но имат склонност често да сменят жилищата си, ще получат бюлетините. Дали известните с некадърността си пощенски служби на Австралия ще успеят да доставят 16 милиона бюлетини. Дали бюлетините ще стигнат до получателите си, или ще бъдат откраднати от хомофоби.
Кампанията „Не" заяви още от началото, че няма да говори за брака. Така или иначе повечето австралийци подкрепят идеята за еднополови бракове. Тя се превърна в словесна престрелка и подмятане на обвинения.
През последните месеци това, което се повтаря, е, че хомосексуалните хора са ужасни родители, как това да растеш при еднополови родители означава, че ще бъдеш облъчван с „радикална гей пропаганда". Това е грозна амалгама от анти-гей кампании, които съществуват по целия свят.
И все пак кампанията „Не" явно не постига своята цел.
Цели 75% от имащите право на глас вече са върнали бюлетините с отговор и екзит половете показват 60 на 40% в полза на еднополовите бракове.
Всички гласове трябва да бъдат получени до началото на ноември, а крайният резултат ще бъде оповестен на 15 ноември. Но ако отговорът е категорично „Да", топката отново е в полето на парламента.
Правителството твърди, че в този случай ще иска новият закон да бъде приет до Коледа, за да може темата за еднополовите бракове да отмине преди празниците. Крайнодесните сили обаче имат други планове.
Тази седмица един от най-консервативните сенатори намекна, че какъвто и да е резултатът от вота, той ще търси отмяна на разрешението за еднополови бракове. От своя страна поддръжниците на промените в законодателството настояват за бързото им приемане, ако мнозинството е казало „Да".
В идеален свят тази Коледа в Австралия ще има много хора, застанали на едно коляно с пръстен в ръка без значение от пола им. Но 25 декември изглежда много далеч за LGBTQ жителите на страната.
