Три години изминаха от проваления опит за военен преврат в Турция, който промени радикално политическия и обществен живот в страната. Кампанията на Реджеп Тайип Ердоган за прочистване на всички "гюленисти" - предполагаеми поддръжници на организаторите на пуча - доведе до масови арести, присъди, уволнения и принудителна емиграция на хиляди турски граждани.
Сред най-засегнатите от ответната реакция на режима бяха журналистите, мнозина от които се оказаха в затвора или с тежки обвинения в престъпления срещу държавността, а "Репортери без граници" сравниха Турция с "най-големия затвор за журналисти" по света.
Професионалистите от турските медии се опитват да се обединят в общ фронт срещу репресиите и преследванията срещу свои колеги, чието единствено "прегрешение" е критичното им отношение към режима на Партията на справедливостта и развитието.
Репортерката Евин Алтънташ създава своята Асоциация за медийни и правни изследвания, която проследява и документира всички дела срещу журналисти, писатели и учени, попаднали под ударите на властта след неуспешния опит за преврат през юли 2016 г. Един от тях - Ферат Парлак - е подсъдим за "членство в терористична организация", а делото в съда в Диарбекир започва едва сега по същество.
Парлак може да прекара следващите 15 години от живота си в затвора, ако бъде признат за виновен в съучастие с терористична организация. Преди да бъде арестуван, той е работил като репортер за местен всекидневник в югоизточния град Силван.
34-годишният мъж, баща на две деца, твърди, че е невинен и отрича доказателствата, предоставени на прокуратурата от свидетел. В момента той е пуснат на свобода под пробация, а делото му ще продължи през ноември.
Евин Алтънташ смята, че причината за набелязването на конкретни лица от турските власти е желанието да бъдат заглушени гласовете на хората, които не се страхуват да говорят срещу Ердоган и политическите му решения.
Свободното слово на гражданите и медиите формално са защитени от турското законодателство. Никой не може да бъде вкаран в затвора заради статия или туит. Но се случва.
За да провери дали турската съдебна власт работи по установените правни процедури при разглеждането на делата срещу журналисти, асоциацията на Алтънташ следи множество процеси от самото начало. Когато се провежда заседание, репортери на свободна практика или служители на организацията присъстват в залата. Впоследствие публикуват репортажи за развитието на делото както на турски, така и на английски език. Целта на проекта е да освети по максимално ясен начин случващото се в съдебните палати, за да провокира реакция както в Турция, така и по света.
Групата изпраща наблюдатели на колкото може повече заседания, за да може да ги документира и да гарантира наличието на архив, независимо от развоя на делото в бъдеще.
Асоциацията за медийни и правни изследвания е само една от множеството организации, които следи журналистическите процеси. Сред тях са Платформата за независима журналистика и Международният институт за пресата (IPI), които работят заедно в проекта #FreeTurkeyJournalists.
Това е онлайн-кампания, която цели да "илюстрира тежестта на репресията срещу журналистите в Турция, като акцентира на конкретни дела срещу личности, които са арестувани или изправени на съд по наказателни обвинения".
Международният институт за пресата, базиран във Виена, е съставен от мрежа от мениджъри и водещи журналисти, които си сътрудничат за защита на медийната свобода. Организацията работи в Турция от 60-те години на ХХ век и следи ситуацията в страната след въвеждането на извънредното положение от режима на Ердоган след неуспешния опит за преврат.
Организацията е установила 252 случая на прокурорско преследване срещу журналисти и медийни ръководители. От тях - общо 135 души остават в затвора. Изследването показва, че 140 медийни издания са насилствено закрити след въвеждането на извънредното положение, като стотици журналисти са останали без работа.
"Извънредното положение е използвано за злоупотреби от страна на държавата, която запушва устите на своите критици и си отмъщава за критичното отношение на журналистическата гилдия. За съжаление дори когато то беше отменено, много от специалните мерки продължиха да действат, а репресията не спря", казва зам.-директорът на IPI Скот Грифен.
Институтът смята, че правата на журналистите, изправени пред съд, са нарушени дори по турското законодателство, а съдебната власт пренебрегва базови гаранции на справедливото правораздаване, което предполага защита на правата на обвиняемите.
Това може да доведе до потенциални дългосрочни щети върху упражняването на журналистическата професия в Турция.
"Инфраструктурата на качествените медии е сериозно увредена. Цяло поколение от журналисти се изправя пред несигурно бъдеще", казва Грифен.
Неотдавна медийната и правозащитната общност приветства решението на турски съд да отмени доживотните присъди на журналистите Ахмет Алтан и Назли Илиджак, въпреки че делото срещу тях продължава. Двамата мъже бяха арестувани през 2016 г. по подозрения, че са подкрепяли преврата. Процесът срещу тях привлече сериозно внимание и критики от чужбина.
Братът на Алтан - университетският преподавател Мехмед Алтан - беше признат за невинен по същия процес и бе пуснат на свобода преди една година.
Голяма част от медийните издателски компании, които продължават да публикуват в Турция, имат държавна съсобственост или принадлежат на акционери с близки връзки с Ердоган. Поради тази причина подробностите по делата срещу журналисти рядко стигат до водещите новини.
"Основната ни мотивация е да дадем увереност на работещите в медиите, особено на онези, върху които се упражнява "законен" тормоз. Те трябва да знаят, че не са сами", казва Евин Алтънташ. Затова организацията й се занимава не само със знаковите дела срещу известни журналисти, но и с тези срещу арестуваните колеги в по-малките градове далеч от Истанбул и Анкара.
Тя се надява, че повишеното внимание от страна на организациите за защита на свободното слово ще накара властите в Турция да свалят обвиненията срещу репортерите, които просто са си вършили работата.
