Когато става въпрос за Далечния изток, две държави са ключовите съюзници на Запада - Япония и Южна Корея. Сега те са в конфликт, но не със Северна Корея или с Китай, а помежду си.
От началото на юли, когато Япония ограничи износа на ключови стоки и суровини за южнокорейската високотехнологична индустрия, двете страни се впуснаха в ескалираща война на думи и закани.
Ако този процес продължи или се влоши, търговията може да доведе до подкопаване на двустранните икономически отношения, както и до нарушаване на глобалната индустрия за смартфони на прага на дългоочакваното внедряване на мобилната технология на пето поколение.
Какво се случва?
На 1 юли Япония обяви, че ще ограничи износа за Южна Корея на три химикала, които се използват за производство на полупроводници и плоски екрани - ключови компоненти за производството на смартфони и други напреднали технологии. В сравнение с огромната търговска война между САЩ и Китай, засегнати са само шепа продукти. Но ходът на Япония е преднамерен - Южна Корея е най-големият производител на чипове, а Япония е най-големият доставчик на химикали, използвани за производството им.
Две седмици след началото на размяната на реплики между двете държави, няма знак, че конфликтът ще се успокои. Почти шестчасовата среща между официални японски и южнокорейски представители на 12 юли беше толкова напрегната, че двете страни водеха спор дори и за това как точно да бъде определена срещата.
В понеделник южнокорейският президент Мун Дже-ин предупреди, че търговската борба "е нарушила рамката на икономическото сътрудничество", която продължава половин век. Също в понеделник Световната търговска организация (СТО) разгледа и жалбата на Южна Корея за "нелоялни търговски практики от страна на Япония".
Каква е причината за тази търговска битка?
Официално Япония започна да ограничава износа на три химикали - флуороводород, флуориран полиимид и фоторезист - заради "проблеми с националната сигурност". Японските власти намекнаха, че Южна Корея не наблюдава адекватно крайната употреба на тези химикали, които извън областта на технологиите, също имат приложения и във военната индустрия.
Имаше също намек, че Сеул е дал на Северна Корея достъп до някои от стоките като част от сближаването между двете Кореи. Южнокорейските власти отричат тези твърдения. Те твърдят, че е направено разследване върху вноса и употребата на химикалите и не са открити никакви нарушения.
"Японските обвинения са много сериозни, но досега те не са представили доказателства за каквито и да било тайни споразумения между Южна Корея и Северна Корея“, казва Селин Пайон, японски експерт във Френския институт за международни отношения (IFRI). "Това е много тревожно за състоянието на двустранните отношения, особено при липсата на политическа воля от страна на САЩ да посредничи."
Така че - каква е истинската причина?
Повечето експерти смятат, че корените за този икономически спор могат да се търсят още във Втората световна война и юнокорейското недоволство спрямо Япония за използването на принудителen труд по време на японската военн окупация на полуострова. От Южна Корея смятат, че Япония не желае да признае напълно военните престъпления от времето на Войната, а още по-малко да ги компенсира.
Не толкова назад в миналото причини могат да се търсят в едно съдебно дело в Южна Корея от края на миналата година, за което съдът е постановил, че най-големият японски производител на стомана Nippon Steel е използвал принудителен труд по време на войната и е наредил на фирмата да компенсира някои оцелелите южнокорейци с по около 89 000 долара всеки.
Същевременно съдът конфискува и акциите, които Nippon Steel има в южнокорейска фирма, но все още не ги продава.
Подобен случай миналата година постанови присъда срещу Mitsubishi Heavy Industries, а междувременно много по-малки дела срещу десетки други японски фирми се завеждат в страната. Япония твърди, че вече е изплатила компенсации след споразумението от 1965 г. което възстановява дипломатическите отношения между двете държави, но южнокорейските съдилища не виждат ситуацията по този начин.
Тази година японският премиер Шиндзо Абе предупреди Южна Корея, че ако приложи съдебните решения, Япония може да отмъсти с икономически мерки. И все пак малко вероятно е президентът Мун Дже-ин да се откаже от този въпрос, след като самият той преди около две десетилетия е представлявал южнокорейци, търсещи обезщетение от Япония за трудова заетост през войната.
От другата страна обаче, премиерът на Япония Шиндзо Абе е непримирим в отношението си по въпроса за военното минало на страната и не мисли по никакъв начин за извинения. Той успя да разгневи Южна Корея и по въпроса с бардаците, в които корейки са били принуждавани да работят за "нуждите" на японската окупационна армия. Този спор отново се разпали в края на миналата година, след като Сеул отмени споразумението от 2015 г. по този въпрос. По този, и по редица други въпроси, свързани с Втората световна война Япония отказва да се извини или да изплаща допълнителни обезщетения на оцелелите жертви.
Всички това предизвиква ежегодни оплаквания от страна на Сеул и Пекин за това, че Япония не се е разкаяла за своите военни престъпления.
На фона на тези тежки спорове за историята и за войната, друг сблъсък между двете държави служи за катализатор на сегашните събития. През декември Япония обвини южнокорейски военноморски кораб, че е блокирал радара за противопожарен контрол на японски самолет. Южна Корея отвърнаха с контраобвинения - японският патрулен самолет е летял твърде близо над кораба, което е принудило екипажът да действа.
Според Пайон от IFRI "Япония е уморена от Южна Корея" и от липсата на достатъчно усилия от страна на Сеул да "разреши историческите спорове и да продължи наппред". Също така мнението на Токио е, че Сеул е "загубена кауза", тъй като се приближава към Китай и поставя по-малко доверие в тристранния съюз със САЩ.
Защо този търговски спор е от значение?
От икономическа гледна точка вредата досега е била ограничена - южнокорейските фирми все още използват складирани химикали, за да поддържат производството си. Но ако японските търговски ограничения продължават повече от няколко месеца, южнокорейските производители ще бъдат притиснати да намерят алтернативни доставчици, което вероятно ще доведе до недостиг на чипове и съответно - до стагнация в областта на модерните технологии в световен мащаб.
Още по-лошото е, че Япония може да повиши търговския натиск. Южнокорейски власти заявиха в понеделник, че се подготвят за евентуалното решение на Япония да премахне Сеул от списъка с партньори за преференциална търговия на редки стоки и суровини. Това, от своя страна, ще засили битката между двете държави от шепа нишови химикали до огромни части от двустранната търговия.
По-общо казано, техническата борба между Япония и Южна Корея подчертава рисковете, пред които е изправена световната търговска система, благодарение на явната злоупотреба с изключения от „националната сигурност“ за налагане на търговски ограничения.
Сегашният американски президент Доналд Тръмп използва подобна тактика, за да оправдае различни мита върху вноса на стомана и алуминий, и заплашва да направи същото с колите и автомобилните части. На практика само Белият дом може да определя какво представлява и какво не представлява опасност за националната сигурност, което развързва ръцете на президента да издига търговски бариери, които иначе биха нарушили правилата на СТО.
Много експерти определиха тази тактика като "Кутията на Пандора" за евентуални търговски злоупотреби, които биха могли да премахнат десетилетия напредък в премахването на пречки пред глобалната търговия.
Какво следва оттук нататък?
Сега Световната търговска организация се заема със спора между Япония и Южна Корея, но това би могло да отнеме година или дори повече, преди да се стигне до уреждане на спора. Допълнително с това отказът на САЩ да позволи назначаването на нови съдии за апелативния орган на СТО вероятно ще парализира поне временно организацията, която наблюдава глобалните търговски спорове.
Междувременно САЩ също така, като играч с влияние в региона, отказват да вземат активно участие като медиатор в спора между Токио и Сеул. През уикенда висшият дипломат на САЩ за Азия Дейвид Стилуел каза, че Вашингтон няма планове да посредничи, но иска двете страни да се съсредоточат върху реалните заплахи в региона и да намерят решение.
"Тръмп не се интересува от управлението на алианса, и ако никой в американската администрация не е готов да се изправи и да се опита да върне страните към разума, вероятно отношенията ще продължат да страдат", коментира Пайон.
