В ничията земя на границата между Ирак и Сирия има място, на което иракските семейства срещат роднините си, освободени от плена на групировката "Ислямска държава". Трафикантите докарват хората там, за да бъдат посрещнати те от облекчени членове на семействата. За целта фамилиите плащат десетки хиляди долари, за да видят близките си отново.
Един съпруг и баща - Хазин (името му е променено от съображения за сигурност) от малцинството язиди - също стои там и трепери в очакване да прегърне децата си за пръв път, откакто те заедно с майка им са отвлечени от джихадистите. За този баща радостта, че вижда децата си, е неописуемо голяма.
Не по същия начин стоят нещата със съпругата му. Тя се завръща от плен с още едно дете, което обаче не е на Хазин. То е на боеца на "Ислямска държава", на когото била поверена като съпруга.
По думите на Хазин жена му първо обещала да даде детето в сиропиталище в Мосул, тъй като знаела, че той никога няма да приеме да отглежда чуждо дете, още повече наследник на боец от ИД. Язидите търпят изключително много жертви от "Ислямска държава", тъй като за джихадистите те са езичници.
Впоследствие обаче тя променя мнението си. Изоставя мъжа си и децата си от него и заедно с най-малкото дете се завръща при боеца от ИД. Нейните приятелки сред язидите разказват, че скоро след като била освободена от пленничеството си, тя разбрала, че е бременна с още едно дете от похитителя си.
Жената се страхувала, че нейният съпруг от язидите няма да й позволи да го задържи и ще я принуди да направи аборт или най-малкото да даде детето за осиновяване.
Затова тя се решила да избяга. Взела пари назаем и хванала такси от селото си в северната част на Ирак до Мосул - градът, където все още много бойци на групировката "Ислямска държава" са потърсили прикритие от иракските власти, включително и нейният бивш похитител.
Известно време поддържала с приятелките си някаква връзка по телефон, но след това всякакъв контакт е прекъснал. По техни думи съпругът й от язидите се е зарекъл, че ако жена му се върне, ще я пребие с камъни. Самият Хазин обаче казва, че просто иска тя да се прибере вкъщи и двамата да отгледат заедно децата си.
Самият скандал е станал водеща тема за разговори сред цялата общност на язидите. За мнозинството от хората това, което тя прави, е предателство не само към общността, но най-вече спрямо нейните собствени деца, които е изоставила, за да отиде при поробителя си.
Въпреки това я има и чисто местната болка. "Ислямска държава" за няколкото си години на възход в Ирак успява да убие или да отвлече и пороби над 7000 души от малката религиозна и етническа общност. Все още над 3000 души липсват и за тях сведения няма. Самите язиди наричат това геноцид.
От приблизително 3400 спасени язиди, около 1200 са жени, според Службата за спасяване на заложници на кюрдското правителство в Дахук. Това, което статистиката не казва обаче, е колко от тези жени се завръщат с малки деца, чиито бащи са били бойци от редиците на джихадистката групировка.
Въпреки цялата консервативност на общността, язидските жени биват посрещани у дома с отворени обятия и им бива опрощавано всичко, което е било правено с тях. Това е факт, след като през 2014 г. излезе религиозен декрет, с който всички мъже, жени и деца са освободени от отговорност за всичко, което "Ислямска държава" ги е принуждавала да правят.
Този декрет обаче не засяга по никакъв начин невръстните наследници на бойците на ИД.
По този начин вероятно стотици жени оставят изправени пред един ужасяващ избор - да се върнат у дома, но на цената на това да се откажат от децата си и да ги дадат в претъпканите сиропиталища на Ирак или да се откажат от семействата си и вярата си в името на тези невръстни деца.
Правителството в Багдад полага известни усилия да осигури някаква закрила на тези деца, докато майките им чакат одобрение за убежище в страни като Германия, Канада или Австралия, където да се съберат с децата си.
Същевременно има и един друг спорен момент. Според някои от жените язиди децата им биват отнемани от подкрепяните от САЩ Сирийски демократични сили - кюрдските бойци, които до последно водеха борбата срещу "Ислямска държава". От своя страна, кюрдите твърдят, че те полагат грижи за децата, които били изоставени от майките си в бежанските лагери.
Според специалистите обаче наистина версията за изоставянията е реална, тъй като много от жените вярват, че тези деца ще им попречат да се завърнат у дома. Язидите са силно капсулирана общност и човек не може да стане един от тях чрез промяна във вярата.
При тях или се раждаш язид, или просто не си. Затова много от освободените от плен жени от този етнос вярват, че децата им няма да бъдат приети от общността и дори ще станат причина за тяхното собствено отхвърляне.
Самата им религия не е клон на исляма, както при много други, а е течение, комбиниращо в себе си различни месопотамски религии с вярвания от исляма, християнството, юдаизма и зороастризма.
Затова и иракските закони също не помагат в случая. При тях всяко дете, в акта за раждане на което не е посочен баща, бива регистрирано автоматично като мюсюлманин. Религията на майката в случая няма абсолютно никакво значение пред закона. Така ако едно момиче или една жена от язидите бъде отвлечена и изнасилена, забременее и роди дете, това дете ще получи религията на баща си, ако ще и той да е бил джихадист.
От самата общност на язидите в момента лобират за промяна в законодателството, която да позволи в подобни случаи майките да могат да дадат на децата си собствената си вяра.
Това, разбира се, е за тези, които все пак искат да ги задържат. А много предпочитат просто да се откажат от децата си.
За тези жени родените от тях деца не са толкова част от самите тях, колкото символ на собственото им пленничество в ръцете на хора, убивали близките им и роднините им. Подобно е и често отношението в самите общности.
В други случаи децата директно биват отнемани от младите жени. Такъв е случаят с 15-годишно момиче от язидите, което бяга от пленничството си и скоро след това ражда дете. Детето й е взето от семейството й и бързо е дадено за осиновяване. За семейството момичето е най-бързия възможен билет към някоя от страните от Запада.
Подобни отвлечени момичета и жени получават много по-лесно статут на бежанци, а с това притеглят и семействата си. Затова и те се притесняват, че едно дете на боец от "Ислямска държава" може да застраши евентуалното получаване на бежански статут.
За да запазят децата си, някои от отвлечените жени стигат дотам, че да съчиняват сложни истории.
Подобен е примерът на 21-годишната Анка, чиято дъщеричка в момента е на 3 години. По нейни думи баща му е нейният собствен съпруг, който само за да бъде с нея, се присъединява към "Ислямска държава". Там обаче е убит в битка, но не преди да даде живот на момиченцето. При проверка на историята датите почти съвпадат. Именно заради това "почти" сега свекървата й е поискала ДНК тест на детето. В крайна сметка обаче, след известни уговорки, свекървата се съгласява с историята на Анка и детето е регистрирано като язид.
Това може да спасява детето, но не пречи на клюките и на хулите, които Анка и много други жени като нея, независимо дали са оставили децата си, или са успели да ги спасят и оставят при себе си, са принудени да преживяват.
За тях често единственият разумен избор е бягството някъде в Европа или в някоя друга западна държава.
Тези деца най-вероятно ще отраснат без религия. А според някои от активистите на язидите, това само и единствено работи в интереса на "Ислямска държава" - язидите малко по малко да изчезнат, обезкървени от бягството на собствените си млади.
