Случи се дългоочакваното - една епоха приключи завинаги. Почина Фидел Кастро, лидерът, идеологът, ораторът, вдъхновителят, изпълнителят и - в крайна сметка - абсолютната душа и сърце на Кубинската комунистическа революция. Човекът, който построи "комунистическа държава на входа на САЩ", както се изразява тази сутрин Reuters, си отиде на 90 години.
Новината беше съобщена на кубинския народ от неговия брат, който в последните години изпълнява ролята на президент на Куба, заради влошеното здраве на Фидел.
Раул Кастро се появи по държавната телевизия, за да предаде тъжната вест за смъртта на El Comandante, облечен в униформа в маслинов цвят - любимото облекло на Фидел.
Униформата беше толкова важна за управлението на Кастро, колкото и беше и красноречието му.
Все пак това е лидерът, който държи рекорда в Книгата на Гинес за най-дълга реч, изнесена пред ООН - 4 часа и 29 минути - на 29 септември 1960-та. Но това не е нищо пред рекорда му на родния остров, когато успява да ангажира вниманието на съпартийците си в реч, продължила 7 часа и 10 минути и произнесена през 1986-та година на конгрес на Комунистическата партия в Хавана.
Кастро започна да отстъпва полека властта на по-малкия си брат си Раул през 2006-та, след като прекара сериозна здравословна криза. Две години по-късно той се оттегли от властта, която държеше от 1959-та година. Тогава, след комунистическа "революция" по съветски тертип в Куба, Кастро застава начело на Партията и властва в продължение на 49 години общо.
Неговият стил на управление беше силно озадачаващ не само за западния свят, но и за самите комунистически страни. Той излъчваше респектираща комбинация от харизма на личност, която не може да бъде командвана от никого отвън, и желязна воля. Тези качества превърнаха Кастро в централна фигура по време на Студената война.
В САЩ неговият образ беше демонизиран, а в комунистическите републики - силно идеализиран, заедно с образа на загиналия млад Че Гевара.
Влиянието на Кастро по света беше изключително силно, особено в държавите в Латинска Америка и Африка, където той беше смятан за икона на това как се прави пролетарска революция.
Кастро има основна роля в превръщането на остров Куба от любима туристическа дестинация за богатите американци в символ на съпротивата срещу "el imperialismo", както обичаше да казва Фидел.
Самият той успя да противопостави страната на цели 9 президента на САЩ, като самия той надживя 11 мандата на различни американски лидери.
Най-голямата криза през Студената война, която изправи света на прага на ядрена война се дължи в голяма степен именно на действията на Кастро.
През 1962-ра той буквално предава острова на Москва, като съдейства за поставяне на стартови площадки на съветски атомни ракети там. До това обаче не се стига, след като в последния момент Никита Хрушчов обявява, че инсталациите ще бъдат демонтирани. Тази криза опъва сериозно отношенията между САЩ и СССР, а Куба е наказана с дългогодишна икономическа блокада.
Във вътрешната политика Кастро създава режим, който "изгонва капитализма".
Неговата диктатура толерираше образованието и здравеопазването за най-бедните и в известна степен създаде мнима равнопоставеност в кубинското общество... като направи всички еднакво бедни. За бедността в Куба донесе и крайната икономическа и политическа изолация на острова, която Кастро успя да постигне в последните години на управлението си.
Докато беше на влас кубинският лидер успя да си създаде сериозни врагове, концентрирани основно сред кубинските емигранти в Маями, които ненавиждаха неговото управление. Той оцеля след десетки опити за убийство.
В крайна сметка харизматичният диктатор успя да задържи комунистическата власт в Куба много след като всички подобни режими се сринаха по света след 1989-та. Парадоксално онова, което го свали от власт, беше собственото му здравословно състояние.
След идването на Раул Кастро на власт през 2008-ма промяната в политиката стана осезаема. Наследникът на Фидел започна икономически реформи и заработи за отварянето на Куба към света.
През 2014-та икономическите връзки със САЩ бяха възстановени и "томахавката" на войната беше заровена.
Фидел Кастро сам одобри възстановяването на икономическите връзки със САЩ, но без да престава да напомня, че те са "враг номер едно"
По-рано тази година Барак Обама стана първият президент на САЩ след 1928-ма, който посети Острова. Фидел Кастро не се срещна лично с Обама, но след няколко дни написа статия, в която осъждаше посещението на американския президент и напомняше на кубинците, че са "от другата страна на барикадата".
В последните си години Кастро се посвети на писане на коментари за вестниците по световни проблеми и само от време на време се виждаше със световните лидери. Последната част от неговото "шоу" се състоеше в посрещането на официални делегации в неформално облекло - например по анцуг.
Смъртта на Фидел със сигурност ще остави огромна бездна в политическото и общественото пространство не само на Куба, но и по света.
А дали кончината му представлява абсолютния край на последния комунистически бастион в света, предстои да разберем.
За всеки, който е ходил в Куба и с очите си е видял реалността, не остава е милиграм романтизъм. Дори и в най-скъпия им курорт се чувстваш кофти, защото сервитьорите те гледат лошо, когато се храниш. Просто са гладни. И Кастро, и Гевара са чиста проба убийци, маскирани като борци за справедливост. Като всички комунисти.
Малко хора са се опълчвали на корпорациите и мафията и са доживели до дълбока старост. Всъщност, май е само той.
Не е последният комунистически режим, не забравяйте Северна Корея. А що се касае до мракобесните режими, мисля, че е редно да се спомене и Путинска Русия.
За путинска Русия по-добре питайте московчани. Имам доста познати и те не само, че си го харесват и избират ами и го подкрепят в политиката му. Отделно може да се види в какво финансово състояние е сега Русия и как беше преди него. Аз не го харесвам, но не живея там.
Като се замисли човек,Кастро е известен само с това,че ЦРУ не успя да го убие! До колегите по-горе: Точно в Москва,(и големите градове),се отнасят с неприязън към Путин. В дълбоката,руска провинция - маниакално го обичат.
Майко мила, видяхте ли президента в какво обкръжение е? Наистина ще излезе (п)РЕЗИДЕНТ. Народе, какво направи. Сега ще съжаляваме за Плевню, дето бил чехлю и т.н.
Ама вярно ли Ройтерс писаха "комунинистическа" ? Аз си мислех, че само у БГ-то журнаналиститите са неграмотни, пък те и у Ройтерса са същите. --
ВласТ се пише, журналятааааа!
Отиде си човекът, КОЙТО ЖЕЛАЕШЕ ДА УНИЩОЖИ СВЕТА. Един архипрестъпник. Той с радост съдейства на безумната идея на Хрушчов да инсталира ракети с ядрени бойни глави в Куба. Когато планът е разкрит и американците поставят ултиматум* на Хрушчов, ракетите са изтеглени от Куба. За Кастро това е шок. Той пише писмо до Хрушчов, в което го обвинява, че е предал идеите на комунизма и декларира, че е бил готов да жертва Острова на свободата в замяна на унищожението на САЩ _____________________________ *по това време СССР има само ДВЕ междуконтинентални балистични ракети ( МБР) - Р7 , които имат време за подготовка две денонощия. Американското разузнаване обаче смята, че броят ими е десетки пъти повече. Затова и руснаците смятат да закарат оперативните си ракети в Куба, откъдето до САЩ има няколкостотин км. Тези ракети обаче имат време за подготовка около 12 часа. По това време САЩ имат повече от 100 МБР, вкл Поларис А1 на ядрени подводници. Те са на твърдо гориво и времето за подготовка е от порядъка на минути...
Кажи, бе Мако /Даков/, какво си запомнил от Куба. Ще ти кажа и аз: порутени къщи без прозорци и вътре живеят някакви хора, 13-14-15 годишни мулатки, които се предлагат на мъжете от туристическите групи, без значение, че със съпругите си; американски коли с двигатели на Волга; мръсотия до шия. В хотелите /най-скъпите/ - поръчваш си масаж, прави го реципционистката, като през това време рецепцията не работи. А масажът..........хм, бабите във Велинград са по-добри.
Надживяхме го. Сега ще ни пълнят главите с фаливи успехи. Добре че Куба е тропически остров и живота е лесен. Но там, момичетата са готови да тръгнат след който и да е случаен чужденец стига да им покаже някой и друг долар. Спомняте ли си Източна Европа 1990 те години? И сега стават такива неща, но хбаво момиче вече не може да се хване на спирката само за един долар.
Диктатурата на "пролетариата" и до днес мимикрира в България,въпреки че сим- волите ѝ са мъртви.
Нека гори в ада заедно аржентинския мангал Ернесто!