Тайната на сардинските столетници

Антонио Тоде беше първият мъж в света, доживял до 110-годишна възраст. Той е родом от  Тиана – село, намиращо се на италианския остров Сардиния.

Роден през 1889-а, Тоде умира чак през 2002-а. „Животът му се разпростира в три века!“, казва синът му – 84-годишният Тонино, който също се надява да доживее до заветните 100.

Тиана е просто едно село в необичайен регион, в който броя на хората, достигнали 100 години, е три пъти по-голям в сравнение с останалата част на Сардиния, както и в сравнение с цяла Италия. Въпреки че добрите гени, диетата и упражненията често са посочвани като основни причини за това човек да живее дълъг живот, изследване в този средиземнорски регион показва, че социалните взаимодействия могат да имат не по-малка роля за дълголетието.

От наблюденията, извършени там, може да се предположи, че грижите и вниманието от страна на членове на семейството, както и да си ангажиран отблизо с дейности в общността, помагат човек да запази здравословно умствено състояние. Нещо, което също е от критична важност за цялостното му благополучие.

Сардинската „синя зона“

В началото на новото хилядолетие занимаващият се с демография лекар д-р Джовани Пес открива, че сред жителите на няколко села в централна Сардиния се наблюдават удивително ниски нива на смъртност и по-висока продължителност на живота. Той отбелязва всяко едно от селищата върху карта, като впоследствие създава клъстър от сини точки.

Нарича региона „синя зона“ - термин, който днес се използва за обозначение на всяка зона, жителите на която живеят необичайно дълго. Общо пет такива са идентифицирани по света, между които една в Никоя, Коста Рика, и една на гръцкия остров Икария.

Това, което прави региона в Сардиния уникален е големият брой мъже, които са на по-висока от средната възраст.

„В повечето западни страни съотношението между половете при хората на 100-годишна възраст е 1 към 4 в полза на жените“, обяснява д-р Пес и пояснява, че в тази централна зона на Сардиния то е 1 към 1.

За да разбере каква е причината за това, Пес първончално се заема с анализ на генетичния код на жителите на региона. Той се хваща за идеята, че е възможно географската изолация да е довела до разлика в гените, която да спомага за дълголетието сред местните хора.

Генетичните фактори обаче обясняват „само между 20 и 25 процента от средната продължителност на живота“, казва той. Интервюта с възрастните хора и исторически данни водят до предположението, че социалните и психологически фактори са не по-малко важни.

Луиджи Корад, автор на „100x100: XX век през портретите на сто столетници от Сардиния“, прекарва 2 години снимайки и интервюйраки хора на възраст над 100 години в регионите Барбаджия, Олястра и Медио Кампидано.

Там става свидетел на важната роля, която семейството изиграва.

„Това все още да се чувстваш важен, да си център на вниманието и глава на семейство, прави хората по-активни и им дава силите да продължават напред, подчертавайки важността на семейството, в добавка към генетичните аспекти, диетата и религията“, пише той в книгата си.

Прави му впечатление и това, че столетниците, които среща, са в отлично здраве. Не приемат почти никакъв лекарства, а някои и изобщо. Те „често четат без очила и продължават да се занимават с това, с което винаги са се занимавали“, казва Корад.

Социален живот и връзки

В контраст с много части на Северна Италия, необичайно е старите хора в този регион да бъдат настанявани в домове за възрастни, обяснява Мария Чиара Фастаме, психолог от Университета в Каляри.

Близките и съседите се грижат за по-възрастните, разказава тя, правейки дома място на ежедневен контакт между млади и стари. На по-възрастните не се гледа като на тежест, а като на хора, които предават на по-младите ценности и местно знание. „Те са ресурс за общността“, разказва Фастаме.

Клаудио Кабиду е роден в този регион и изучава психологията на столетниците в Университета в Каляри. „Ако не можем да научим нещо от тях и да предадем тези познания на децата си, значи губим нещо“, мисли той.

В неговото родно село старите хора са добре дошли да останат в дома и получават грижи от семействата си. Кабиду открива, че дори в Каляри, намиращ се в Южна Сардиния, отношението е различно и по-възрастните хора там живеят по-независими животи. „Когато има възрастен човек в един дом, той се нуждае от мрежа на подкрепа, за да не се чувства сам“, обяснява психологът.

Освен че са основна част от семейството, по-възрастните хора поддържат социалните мрежи в общността като организират и вземат участие в местни събития и прояви, разказва Кабиду.

Празници и спортни събития на централния площад в неговото родно село се превръщат в повод за масови събирания на местното население. Старците също така се срещат следобед на площада, за да поговорят, да поиграят карти и да се социализират.

Като остават свързани със социалния живот на селото, по-възрастните хора запазват своята активна и ценена роля в общността. Това от своя страна държи умовете им остри. „Ако човек е ангажиран с много занимания, физически и културни, това означава, че умът му също е по-продуктивен“, казва психоложката Фастаме.

В литературата има много информация за ползата от близките приятелства и семейните връзки. Факултетът по психология на Университета в Каляри обаче открива в свое изследване през 2017-а, че по-старите хора от „синята зона“ на Сардиния са ангажирани с повече социални занимания в сравнение с хората на сходна възраст в други региони. Това е създало по-различен психологически модел, който е свързан и с по-продължителен живот.

По-добро ментално здраве, повече благополучие

„От психологическа гледна точка социалният контекст е фундаментален, за да остарява човек добре“, казва Фастаме.

Сара Харпър е професор по геронтология в Оскфордския университет във Великобритания. Тя е съгласна, че социалната среда, в която хората живеят, има значима роля за тяхното дълголетие. „Знаем, че по много начини това може да има същия ефект като да живееш добре, да се храниш добре, да не пушиш и пиеш твърде много алкохол“, посочва тя.

В този регион в Централна Сардиния по-възрастните хора имат и много „по-ниски нива на депресивни симптоми“, обяснява психологът Пол Хичкот от Университета в Каляри. Той също е част от екипа, който изследва сардинските столетници. Въпреки че не живеят идиличен селски живот, те имат „имунитет към обичайните проблеми, с които по-възрастните хора се сблъскват в по-късните етапи на живота“.

Изследването на Хичкот е показало също така, че по-възрастните хора в региона имат по-добре работеща памет от техни връстници в Северна Италия. Всички тези аспекти заедно спомагат за тяхното здраве – физическо и психологическо.

Сардиния е познат като остров с малки доходи за населението и ендемични болести, обяснява д-р Джовани Пес. Това, което помага на жителите му да се справят с трудностите в живота в по-късните си години, са тесните връзки помежду им.

По въпроса за дълголетието няма едно-единствено обяснение, вярва д-р Пес. Според него по-скоро става дума за взаимодействието между много различни фактори.

Социалните компоненти са важни, за да се избегнат изолацията и депресията, но те се преплитат с други фактори, които помагат на хората да живеят до 100-годишна възраст и нагоре. Нужни са обаче още изследвания, за да се разбере още по-добре това „успешно стареене“.