Истинската история на съветския интернет

За 12-годишния Олег Гимаутдинов да се учаи на компютърно програмиране навремето в съветска Русия означава основно да заляга над учебниците. Отегчени от многото теория, повечето от съучениците му скоро се отказват. Но Гимаутдинов не отсстъпва - той се е интересува силно от компютри. Когато е пред екрана, времето лети. Затова с няколко приятели започват да обикалят от врата на врата.

Тогава, в началото на 80-те години, компютърните терминали се намират в университети и предприятия, а не в училищата - и повечето възрастни предпочитат да няма деца наоколо. Но Гимаутдинов и неговите приятели успяват да намерят няколко души, които са достатъчно добри, за да им позволят да се забавляват на техните работни компютри - повечето от които копия на американски системи.

По онова време децата не разбират, че тромавите клавиатури и монитори, над които са се надвесили, представляват началото на нещо специално - първите възли местен "интернет". Идеята е той да  помогне на затъналата съветската икономика.

В продължение на десетилетия шепа учени молят властите да им позволят да изградят компютърна мрежа, свързваща хиляди системи в целия СССР.

При други обстоятелства тя щеше да конкурира мрежата, пробиваща си път в САЩ и Западна Европа по онова време - мрежа, която впоследствие ще се превърне в сегашния интернет.

"Говорим за интернет -1.0: йерархична децентрализирана компютърна мрежа в реално време за управление на всички информационни потоци в плановата икономика", казва Бен Питърс, учен в Масачузетския технологичен институт и автор на книгата "Как една държава не се свърза в мрежа: неудобната история на съветския Интернет".

Но съветският проект, известен като ОГАС, така и не е завършен.

Съветският интернет е измислен от Виктор Глушков, един от основателите на кибернетиката. Глушков донякъде се вдъхновява от разработките на по-ранен мрежов ентусиаст, Анатолий Китов. Китов е първият, който мечтае да свърже в мрежа СССР още през 1959 година.

Руски документален филм за Китов, наречен "Интернет полковникът" е достъпен онлайн, а началото му напомня на филмите за Джеймс Бонд.

Но от момента, в който Китов изпраща писмо с идеята си до съветския лидер Никита Хрушчов, става очевидно, че реализацията на подобна система никак няма да бъде лесна. А предизвикателството е само донякъде технологично.

"Трябва да отбележим, че Съветският съюз разполага с функциониращи компютърни мрежи през целия този период - но те са военни мрежи", казва Питърс. Но система за цивилни, която може да влияе на икономиката? Това е нещо съвсем различно.

Глушков започва работата си по ОГАС в началото на 60-те години.

На теория всеки работещ в СССР би могъл да има причина да се свърже към мрежата, така че да се събират данни за всичко - от трудовата сила на страната до нивата на производство на пазарна продукция. Към 1970-та Глушков разполага с детайлно предложение, което стига чак до самия връх на съветската власт.

Но когато идеята е обсъдена от лидерите на Комунистическата партия, министърът на финансите заявява, че е категорично против.

Машините вече се използват за включване и изключване на осветлението в кокошарниците, казва той. Няма нужда от национална мрежа за това.

Според слуховете истинските мотиви на финансовия министър са по-скоро свързани с това как ОГАС ще повлияе на баланса на силите между неговото министерство и Централното статистическо управление (ЦСУ).

Въпреки известна подкрепа от други висши бюрократи, предложението на Глушков е отхвърлено. Но идеята му не изчезва - всъщност той се бори за реализацията ѝ още цели 12 години.

Няколко града са свързани в малки, локални мрежи. Години по-късно, когато Гимаутдинов следва в университет в Новосибирск, той открива компютър, който има пряка връзка с Москва - намираща се на повече от 3000 километра разстояние. "Кабелът беше солиден, метален и доста тежък", спомня си той.

Но все пак това са "скалъпени неща", не мрежа, коментира Питърс.

"Също така са вложени огромни усилия в реализацията на компютри за поддръжка на тези мрежи", твърди Борис Малиновски от института по кибернетика "Виктор Глушков" в Украйна, който е написал няколко книги за съветската компютърна индустрия. Производството далеч не винаги е ефективно или навременно.

Това допринася за опасения от огромните разходи, свързани с пълната реализация на ОГАС. Според някои прогнози цената е около 20 млрд. рубли - близо 100 млрд. долара днешни пари.

Също така за целта е нужен персонал от около 300 000 души.

Поради всички тези причини съветският интернет така и не вижда бял свят.

Един от хората, които знаят от собствен опит какво се случва със съветската мрежова технология, е Владимир Китов, синът на Анатолий Китов. Владимир сега работи в руския икономически университет "Плеханов" в Москва, но през 70-те и 80-те години пише софтуер за военните, който се използва за управление на огромни фабрики за строеж на танкове.

Според него ОГАС е щял да има положителен ефект върху съветската икономика, точно както са вярвали и ранните му поддръжници.

Гимаутдинов си спомня за лекции, превъзнасящи предимствата на подобна мрежа.

"Звучеше много вълнуващо, обещаваше се, че ще има огромна ефективност и по-малко хора ще се занимават с рутинни изчисления с голяма точност", коментира той. Повече и по-лесно споделяни данни също така биха помогнали на властта да управлява плановата икономика.

Но съветската система като цяло не се оказва особено гъвкава.

"Имаше план и не можеше да се направи нищо извън него", пояснява Гимаутдинов. "Произвеждаха се кафяви обувки и черни обувки и никой не харесваше нито едните, нито другите - но цели магазини бяха пълни само с тях".

Междувременно различни министерства и региони често са в конфликт помежду си и всички според Гимаутдинов се опасяват, че ще изгубят правомощията и отвоюваните си кътчета във властта.

През 80-те години нуждата от икономически тласък става крайно наложителна. В крайна сметка програмата за реформи на Михаил Горбачов се опитва да реши някои от най-дълбоките проблеми на СССР.

Но би ли могъл ОГАС да помогне?

Едно от най-големите препятствия пред това е ранната смърт на Глушков, проектанта на системата, който играе основна роля в борбата за налагането ѝ. Той умира през 1982-ра на 58 години след дълго боледуване. "Това на практика ги оставя без движеща сила", казва Питърс.

Но към 80-те години идеята за ОГАС се обсъжда в обществените медии и в училищата - където ученици и студенти като Гимаутдинов постоянно слушат за нея - и за известно време нещата са продължават оттам, откъдето е спрял Глушков.

Сред поддръжниците на каузата е Михаил Ботвинник, гросмайстор по шахмат и специалист по компютърни науки. Ботвинник експериментира с ранни компютърни програми за шах и се опитва да разработи софтуер, който да наподобява мозъка на гросмайстор. Неговите алгоритми са използвани за планиране на графици за периодичен ремонт и поддръжка за съветски електростанции.

Според Питърс, когато разпадащият се Съветски съюз изпада в хаос в началото на 90-те години, Ботвинник - тогава над 80-годишен - се опитва да предизвика интереса на Борис Елцин към идеята за компютърна мрежа, която да спаси икономиката. Но подобно на Глушков, Анатолий Китов и много други преди него, Ботвинник не постига нищо. А само няколко години по-късно, World Wide Web, развит върху основата на разработения от САЩ ARPANET, се превръща в глобална сензация.

Историята на съветския интернет в много отношения повтаря историята на самия Съветски съюз.

Тя обаче разкрива и технологичните фантазии на онази епоха - фантазии, в които всички ние сега живеем, но тогава хората само са си ги представяли.

Питърс споменава за общност от ентусиасти-кибернетици, работили някога с Глушков. Те са експериментирали с идея за утопична виртуална държава, наречена "кибертония" и дори са си издавали фалшиви кибертонийски паспорти на шега. В някакъв смисъл това е била мини-версия на социалните мрежи, които всички ние използваме сега.

"Глобалните граждански компютърни мрежи са се разработвали сред сътрудничещи си капиталисти, не сред конкуриращи се социалисти", пише Питърс в книгата си. "Капиталистите са се държали като социалисти, а социалистите - като капиталисти".

В СССР местният интернет никога не става достъпен за обикновените граждани и няма реален шанс да съживи закъсалата икономика в най-мрачната ера на Съветския съюз. Един огромен проект, който никога не вижда бял свят.

Сега, когато живеем в свързан свят, можем да осъзнаем, че поддръжниците на ОГАС и поддръжниците на тази компютърна мрежа са изпреварили донякъде времето си.

Хора като Анатолий Китов, Глушков и Ботвинник са знаели, че бъдещето е в общите мрежи, които свързват.

В крайна сметка Съветският съюз може и да загубва надпреварата за мрежите, но определено работи много отрано в тази посока.