Въпреки нарежданията на вътрешния министър на Италия Матео Салвини, в края на юни спасителният кораб Sea Watch хвърли котва на италианско пристанище и от него слязоха 42-ма мигранти, спасени в морето. Тогава крайнодесният политик Джорджия Мелони предложи в Twitter друго решение – екипажът на кораба да бъде арестуван, а самият кораб да бъде потопен.
Изказването беше в стила на самия Салвини що се отнася до темата за спасителните кораби – само че още по-екстремно.
Извън Италия Джорджия Мелони е много по-малко позната от Салвини, на когото мнозина гледат като на сегашния де факто лидер на страната. Но на родна земя Мелони се превърна в един от най-забележимите политици в дясното.
Тя оглавява малката, но постоянно растяща пост-фашистка партия Fratelly d'Italia ("Братя на Италия") и е единственият съюзник вдясно, който "Лига" на Салвини не е "изяла" до момента.
"Лига" имаше много по-голям успех в кражбата на гласове от десноцентристката Forza Italia на Силвио Берлускони, отколкото от националистите. Като резултат от това не му е нужен съюзник, който да е мъж от центъра, а жена от крайно-дясното. Все пак възходът на "Лига" може и да удари партията на 82-годишния Берлускони, но не и подкрепата за "Братя на Италия" на Мелони.
След сериозното поражение на европейските избори през май, от коалиционния партньор на "Лига" - "Движение 5 звезди", гласно се противопоставят на много от предложенията на Салвини – в частност тези за по-голяма финансова автономия за богатия север (откъде започва възходът на "Лига") до построяването на високоскоростни жп линии, срещу които обаче има екологични аргументи.
Салвини е наясно, че ще му е по-лесно да управлява с партии, които "мислят" по по-сходен начин с неговата и споделят неговите крайнодесни виждания.
Нещо повече - в момента той се наслаждава на високо одобрение сред италианците и може да поиска да тръгне към предсрочни избори, докато популярността му е в своя пик.
Скорошните проучвания показват, че "Лига" може да получи 34 процента от гласовете при предсрочен парламентарен вот, а "Братя за Италия" - около 7 процента. Това означава, че ако Салвини реши да прекрати коалицията си с "Движение 5 звезди" (подкрепата за която пада от 33 на около 19 процента), "Лига" и партията на Джорджия Мелони могат да се сдобият с повечето места в италианския парламент.
Двете партии са били съюзници в миналото, а наскоро отново работиха заедно на местни избори.
За разлика от Движение "5 звезди", чиито лидери редовно спорят с колегите си от "Лига" по различни теми, Мелони споделя много от вижданията на партията на Салвини. И двете политически сили искат по-стриктни закони за миграцията и се противопоставят на новия, по-гъвкав закон за получаване на италианско гражданство.
Всъщност, на повърхността двете партии са толкова сходни, че човек може да се зачуди защо не се слеят или защо гласоподавателите на "Братя на Италия" не се пренасочат към по-голямата "Лига". Но тези избиратели държат на своята независимост и едва ли биха се съгласили на сливане. Най-важното – те искат лидер, който наистина идва от крайнодясното.
Мелони отговаря на това изискване. Тя твърди, че има "безоблачна връзка" с фашизма – макар да отхвърля характерния за него авторитаризъм, расовите закони и войната, тя вижда фашистката ера просто като един от другите периоди в историята на страната.
Въпреки това "Братя на Италия" неколкократно са искали улици в различни градове да бъдат кръстени на името на Джорджио Алмиранте, бивш фашистки деец и секретар на Италианското социално движение.
Луиджи Ди Грегорио, професор по политически науки, има обяснение за отношението на гласоподавателите на "Братя на Италия" спрямо Салвини. Според тях лидерът на "Лига" върши работа, но не са склонни да гласуват за него, защото е "простоват, твърде много го показват в медиите и не е много обигран". Също така те имат своите тревоги, свързани с миналото на "Лига" още от времето, когато тя беше "Северната Лига" - партия, която на теория искаше отделяне на богатия север от бедния юг.
За италианските националисти, особено онези, вдъхновени от фашизма и пост-фашизма, националното единство е основна ценност.
Има избиратели, които Салвини към момента не успява да привлече заради миналото на партията си. Снимка: Getty
Макар Салвини да смени името на партията, за да привлече избиратели от южните части на Италия, и да остави идеята за северен сепаратизъм настрана, това не е достатъчно за някои крайни националисти. Както обяснява Ди Грегорио, това да махнеш думата "северен" от името не е като да изтриеш 20 години история. Ето как за някои крайнодесни избиратели Джорджия Мелони е по-добрият избор.
Тя е родена в Рим в семейството от работничееската класа. 42-годишната жена има дълга политическа кариера. През 1992 г., когато е още на 15, се присъединява към младежкото крило на Социалното движение – партия от хора, изпитващи носталгия към фашизма. Членовете й не крият това, че се възхищават на Мусолини и неговите виждания, но не искат да връщат режима му. Девизът им показва това: "Нито отричай, нито възстановявай". Те призовават за участие в демократичния живот на база идеите на Мусолини, без да се целят към преврат и връщане към фашизма.
Когато движението се превръща в Националния алианс, за да се обедини със Силвио Берлускони, Мелони остава в него. Впоследствие Националният алианс и Forza Italia се обединяват във вече нефункциониращата "Народът на свободата" а Мелони става част от ръководството. Между 2008 и 2011 г. тя е министър на младежта в четвъртото правителство на Берлускони, но през 2012 г. се отцепва от дългогодишния министър-председател и съосновава "Братя на Италия".
Мелони е добре позната с позицията си срещу имиграцията и използването на думи от римския диалект. Начина на изразяване, както и по-свободния език на тялото, й помагат да създаде представата за момиче от работническата класа. В опита си да привлече по-млади гласоподаватели дори е споделяла рисунка на почитател, на която е изобразена като манга персонаж.
Ди Грегорио е на мнение, че Мелони можеше да бъде италианският еквивалент на Марин Льо Пен във Франция – да е политик-националист, способен да привлече гласоподаватели, които по принцип не гласуват за крайнодесни формации, събирайки разочарованите от другите партии.
Това според професора не е възможно, защото Салвини е този, който е заел това място – защото "опростява нещата по-добре и мобилизира по-добре".
Но има и друга важна разлика. Салвини, подобно на Льо Пен, може да привлече както клонящите към дясното, така и хора, които традиционно са гласували за социалисти или комунисти. Мелони, от друга страна, разчита на твърд електорат, тъй като подкрепящите я са "по-идеологически" настроени.
Мелони е и особено умела в това да създава спорове, които да й носят медийно внимание.
Когато италианският футболен отбор не се класира за Световното по футбол през 2018 г., тя обвинява за провала фактът, че италианските отбори разчитат твърде много на чужди играчи. Когато крайнодесен терорист застреля шестима африкански мигранти в Мачерата, тя обвини имиграцията.
Подобни изказвания са сходни с тези, които прави и самият Салвини. Различни са обаче стилът и идеологиите. Мелони е националист в по-класическия смисъл – публично се е определяла като такъв и често показва своята национална гордост - тема, която е толкова важна за крайнодесните гласоподаватели, но към която е безразлично голяма част от италианското общество.
Мелони неколкократно е казвала, че е готова за алианс с "Лига".
Двамата със Салвини дълго време са съюзници в десноцентристки формации до 2018 г., когато след като изпревари Берлускони за пръв път, "Лига" се отказа от тази коалиция, за да създаде правителство с популистите от "Движение 5 звезди".
Берлускони днес е стар, а неговата Forza Italia е в криза, от която едва ли ще се възстанови. Много от гласовете за "Братя на Италия" идват именно от партията на бившия министър-председател. "Движение 5 звезди" също изпитва затруднения, което също може да е от полза на Мелони, ако Салвини реши да търси други партньорства.
За момента Мелони успява да запази своята автономия, въпреки почти идентичното послание, което нейната "Братя на Италия" и "Лига" имат. Но едно управление в коалиция може да постави тази независимост в риск и тя да бъде покорена от сходна, но по-силна партия.
Както лидерите на "Движение 5 звезди" знаят твърде добре, Салвини е много добър в това да запраща коалицонните си партньори в сенките. Ако той е успял да открадне подкрепа от движението, нищо не пречи да направи същото и с "Братя на Италия". Тогава Мелони ще трябва да търси нещо друго, с което да се отличи.
Същевременно за нея рискът е оправдан, защото ще й позволи за пръв път да влезе в управлението като партиен лидер, но и защото ще има шансът да се превърне в новото лице на италианското дясно.
