Пощенски марки с образа на принцеса Даяна, преливащи цветове на дъгата върху цигарена кутия, пъстра шоколадова бонбониера - графичното оформление на стоки от ежедневието в Северна Корея разкрива неподозирано разнообразие и дори конкуренция, каквато светът смята, че там не съществува.
Никълъс Бонър е английски писател и филмов продуцент, който трупа впечатленията си от страната повече от две десетилетия и най-накрая ги събира в албума "Направено в Северна Корея" (Made in North Korea).
Това е богата колекция от често срещани продукти и включва опаковки на всичко от рибни консерви, през сладкиши до козметика.
Бонър се мести да живее в Пекин през 1993-а и още същата година основава собствена туроператорска агенция - "Корио". Тя и до ден-днешен продължава да работи с желаещи да посетят КНДР, както и други авантюристични дестинации.
В "Корио" работят общо 12 души, които пътуват често до тоталитарната република. Те вече са добре познати на севернокорейските власти и по тази причина не срещат затруднения при влизането си в страната.
И докато Северна Корея е известна като държавата с най-стриктен контрол във всяка една област, Бонър се стреми чрез атласа си от графични изображения и техния дизайн да покаже, че естетиката, творчеството и даже индивидуализмът също са на почит. Той дава пример с парче опаковъчна хартия, на която в розово са отпечатани части от градския пейзаж на Пхенян.
Според него минимализмът и красотата на ритмично повтарящите се мотиви върху хартията трябва да бъдат оценени като истинско изкуство.
Показаните в "Направено в Северна Корея" снимки са най-добрият ориентир как севернокорейците виждат себе си като нация, неподвластна на външни влияния. Изобразяването върху пакет бонбони или цигари на добре познат обект - бил той сграда, скулптура или планина - прави продукта разпознаваем, прави го да изглежда като най-добрия, въпреки липсата на вносни еквиваленти.
Места с революционно значение, древни или митологични, както и области с красива природа - всички те се появяват върху различни продукти, придавайки им определена аура или дори очарование. В графично отношение това означава, че дори и само сбор от няколко линии може да има по-голямо влияние от пищна и шарена декорация.
Една от причините е, че всички творци на КНДР минават през строга академична подготовка и се обучават само в стил социалистически реализъм. Абстрактното изкуство е забранено. Въпреки това според Бонър тези художници успяват да създадат висококачествени творби и това доказва огромния им талант.
Друг учудващ на пръв поглед аргумент на писателя в полза на тоталитарното изкуство на Северна Корея е, че личността на отделния творец не е на почит в страната. Всички форми на изкуство - картини, музика, танци - се считат за пропагандни материали, които трябва да носят определено послание на публиката. По тази причина произведенията нямат подпис, но освен това не са и повлияни от егото на твореца си.
Кутия от шоколадови бонбони с ликьор
Все пак графичните дизайнери в КНДР не са съвсем имунизирани от външен натиск. Бонър описва как до 2000-а година всички графики и изображения са правени изцяло на ръка, но постепенно започват да отстъпват на такива, генерирани от компютърни програми. Нуждата от опаковки за всекидневно консумирани стоки като сладки изделия и безалкохолни е непрекъсната.
Оказва се, че и в Северна Корея няколко различни фирми за дизайн влизат в конкуренция една с друга в опитите си да произведат по-добър резултат от този на съперниците си.
Бонър, който също така е автор на редица филми за КНДР, вярва, че дипломацията и международното взаимодействие са по-добро решение от изолацията, на която десетки държави подлагат републиката. Като човек, чиято работа е да забелязва всеки нюанс, той казва, че е против "черно-бялото" представяне на Северна Корея пред света.
Кориците на сборника "Направено в Северна Корея"
