За пръв път от повече от 25 години има реален шанс да бъде решен спорът за името на Македония. След идването на власт на СДСМ на Зоран Заев, сключването на договора за добросъседство с България и все по-ясното желание на страната да бъде част от Обединена Европа, и ЕС, и Алиансът дават знаци за позитивното си отношение.
За да бъде приета Македония обаче, трябва да бъде решен казусът с името на страната. Специалният съветник на ООН по темата Матю Нимиц предлага няколко варианта, които да бъдат компромисни за решаване на ситуацията. Тепърва обаче ще се вижда кое от тях може да бъде прието.
Засега има информации, че от македонска страна са готови да поставят на референдум въпроса за ново име на страната. И в двете държави обаче има силни гласове против това. В Солун около 50 хил. души излязоха, за да заявят позицията си, че Македония е Гърция.
Отношението югозападната съседка у нас винаги е било специфично - като част от собствената история на българския народ, която се е отделила и сега не просто не признава общото наследство, но и си присвоява история и културни традиции. Темата е ставала повод за редица дебати, спорове и обикновени скандали.
И въпреки това протестът на гърците от Солун, който събра десетки хиляди, скандиращи, че Македония Е Гърция, е нещо отвъд българските позиции по темата. На практика гърците имат същото и дори по-радикално отношение към присвояванията на история и култура от страна на Македония. Там темата опира и до национална политика, при това с международно значение.
Официално Гърция отказва да признае името "Македония" като национално наименование на югозападната ни съседка.
Позицията на Гърция е, че въпросът за името на Бившата югославска република Македония (БЮРМ) не е просто спор за исторически факти или символи, а се отнася до поведението на страна членка на ООН, кандидат за член на НАТО и ЕС, което противоречи на основните принципи на международното право и ред и по-конкретно зачитането на добросъседските отношения, суверенитета и териториалната цялост.
Името Македония до голяма степен включва идеята за историческото наследство на империята на Филип и Александър Македонски, за чийто единствен наследник се обявява Скопие.
За Гърция подобно отношение се приема като обида към културата и историята на страната (която се възприема за пряк наследник на Древна Елада и елинската култура). Според Атина използването на това име за държавата оставя впечатлението, че Македония е само Скопие и всичко, свързано с това име, му принадлежи.
Самата област Македония е много по-голяма от държавата с това име и предполага, че Скопие може да има териториални претенции и към българската и гръцка част.
България не възприема тази позиция и още с обявяването на страната за независима от Югославия на 17 ноември 1991 г. и само няколко месеца след отцепването на Македония София става първата държава, която я признава официално под конституционното й име и успява да убеди и Русия да стори същото.
Гърция обаче изразява по дипломатически път несъгласието си с това име и отказва да признае новата държава под име, в което е включена самата дума "Македония". Почти милион гърци излизат на протест в Солун с ясния лозунг "Гърция е Македония". След намесата на ООН като компромисен вариант е прието името Бившата югославска република Македония. Под него и Македония влиза и в Организацията на обединените нации.
Атина и Скопие уреждат отношенията си с временен договор, подписан в Ню Йорк през септември 1995 г. с уговорката да продължат преговорите по името под егидата на ООН.
БЮРМ обаче никога не е било предвиждано за окончателно решение на спора за името. Да бъде намерено такова е изпратен представителят на ООН Матю Нимиц - американски дипломат, който вече повече от две десетилетия се опитва да даде решение на този проблем. През годините са обсъждани редица предложения като Нова Македония, Горна Македония, Славо-Македония, Македония-Скопие, но Атина изключва вариант с думата "Македония" и говори за Вардарска Република или Република Скопие.
Причината Република Македония да продължава да търси решение на този въпрос е позицията на Гърция като член на ЕС и НАТО. Оттам Атина блокира всякакви опити на Скопие за присъединяване към тези съюзи. Което провокира и опити за разрешаване на ситуацията.
Така през 2008 г. в Букурещ Македония получава отказ за членство в НАТО, а впоследствие международното правосъдие реши, че с ветото си Гърция е нарушила двустранния договор от Ню Йорк. Преговорите допълнително забуксуват покрай националистическото управление на ВМРО-ДПМНЕ в Македония, които продължават да лансират идеята за Велика Македония и македонския шовинизъм.
С идването на СДСМ на Зоран Заев на власт страната се отвори към Европа и Запада и Скопие заяви готовност да направи компромиси за решаването на въпроса с името. Редовни станаха срещите между външните министри на Македония и Гърция.
Важната стъпка, която се очаква, е срещата между двамата премиери - Заев и Ципрас на форума в Давос, където трябва да обсъдят възможните предложения за ново име на Македония.
Матю Нимиц даде ясно да се разбере, че крайното решение ще включва термина "Македония" - нещо, което е принципно неприемливо за Гърция.
Въпреки това обаче в неделя премиерът Алексис Ципрас показа, че подобно нещо е нормално, след като вече над 25 години страната е призната от редица държави под конституционното си име. Това е знак, че Атина е по-скоро готова на компромис по темата.
Към момента се говори за 5 варианта: Република Нова Македония, Република Северна Македония, Република Вардарска Македония, Република Горна Македония и Република Македония (Скопие). Версиите им на латиница включват изписването на "Македония" като "Makedonija" според изданията. Списъкът с предложения е бил предаден на двамата преговарящи, Адамантиос Василакис (Гърция) и Васко Наумовски (Македония).
Тези имена съответно ще имат и "кратки" версии - "Нова Македония", "Северна Македония" и пр.
Предложенията, разбира се, са само рамка, по която трябва да се преговаря, и служат по-скоро за насока в преговорния процес. Международният натиск по темата обаче е достатъчно силен, за да се случи това. Дали от него ще излезе нещо, има време да се види.
Добре де, Скопие не може ли да потърси компромис с гърците с ново конституционно име - Бивша югославска република източна Албания?