Мафиотският разстрел, който разби заблудите за мира в Косово

Разстрел в типичния мафиотски стил: 64-годишният косовски политик Оливер Иванович беше убит показно, пред входа на партийната си централа в Косовска Митрица само преди дни.

Сърбия се оттегли от преговорите с Косово, ръководени от ЕС, докато убийците на Иванович не бъдат разкрити. За управляващите в Косово - разстрелът е използван от Белград само като удобен повод да прекратят едностранно диалога с Прищина.

И докато на повърхността се лансират обичайните балкански конспиративни теории за смъртта му, едно е ясно - този разстрел ще влоши още по-вече тлеещият конфликт между Косово и Сърбия.

Оливер Иванович е роден на 1 април 1953 г. в косовското селище Рзнич в тогавашна Югославия, израства в Митровица. И двамата му родители са учители. Баща му преподава история, а майка му - сръбска литература.

Като по-млад Иванович мечтае да стане военен пилот.

След няколко години обучение във Военната академия в Загреб се принуждава да се откаже заради вроден зрителен дефект.

В крайна сметка завършва инженерния факултет на университета в Прищина, а по-късно се дипломира и като икономист. Женен е, има четирима сина.

За първи път влиза в обсега на общественото внимание с успехите си като каратист. Доста бързо става треньор, печели шампионата по карате на Косово, избран е за почетен съдия на международни турнири. В продължение на 7 години Иванович е ръководител на Спортния център в Косовска Митровица. През 1998 година става генерален директор на компанията за добив на никел "Фероникл" в Глоговац, близо до Прищина.

След бомбардировките на НАТО над Сърбия през 1999 г. и изтеглянето на сръбските войски и чиновници от провинцията, Оливер Иванович заема ръководен пост в новоформирания Сръбски национален съвет. По-късно работи в сръбския Координационен център за Косово и като държавен секретар в специално създаденото сръбско министерство за Косово в мандата на Мирко Цветкович.

Иванович е бил и депутат в парламента в Прищина, води т.нар. Сръбска листа за Косово и Метохия през 2004 г., а както отбелязва "Дойче веле" - той е един от малкото сръбски политици от своето поколение, който владее свободно английски, албански и италиански език.

През 2014 г. Оливер Иванович беше арестуван от косовската полиция заради подозрения в съучастие във военни престъпления.

Две години по-късно бе осъден на 9 години затвор заради смъртта на цивилни косовски албанци от Митровица по време и след войната в Косово. Присъдата му така и не влезе в сила, тъй като делото беше върнато на първа инстанция от Апелативния съд в Прищина.

През последните няколко години Иванович става гласен критик на сръбското правителство, особено заради отношението му към сърбите в Косово. Макар много хора в страната да го възприемат като военнопрестъпник, немалко са онези, които виждат в Оливер Иванович единствения говорител на косовските сърби, който не се страхува да назовава проблемите с истинските им имена.

Иванович критикуваше възхода на организираната престъпност сред сръбската част на Митровица. Казваше, че хората вече не се страхуват от албанците, а от самите сърби - местните мутри и гангстери, които се движат с джипове без регистрационни номера, наркодилърите на всеки ъгъл и т.н.

Автомобилът на Иванович беше подпален през лятото на 2017 г. Тогава той коментира, че е разбрал "посланието", но не се страхува от никого и няма да се поддаде на опити за сплашване. Това е петият опит за покушение срещу него.

Само половин година по-късно Иванович беше разстрелян на улицата.

"Животът на Иванович беше противоречив, но няма нищо противоречиво в смъртта му. Той беше разстрелян с множество куршуми от неизвестни извършители. Той беше убит. Няма значение да ли Иванович е бил военен престъпник, умерен политик или нещо по средата. Дори няма значение кой го е убил. Важното е, че беше застрелян пред офиса си, посред бял ден, там, където трябваше да бъде в безопасност. Смъртта му е най-живият индикатор, че всички се провалиха в Косово", пише политологът Кренар Гаши в коментар, публикуван в "Balkan Insight".

Косовските сърби се провалиха, защото не успяха да създадат политическа и обществена реалност, в която хората могат да защитават позициите си независимо от това дали те се разграничават от правителствената линия на една чужда държава - Сърбия.

Албанците се провалиха, защото въпреки многократните заплахи за живота на Иванович, не го защитиха. Институциите в Косово не служат достатъчно добре на косовските сърби, посочва още Гаши.

Проблемът с етническото напрежение, което се взриви по време на войната в Косово, така и не беше разрешен от ООН и ЕС, просто беше замразен.

Албанците и сърбите остават изолирани в северните региони на страната още от 1999 г. насам.

Не на последно място - ЕС, който играеше като основен международен посредник между страните в Косово, също се провали в мисията си. Косовските сърби бяха изолирани от продължаващия диалог между Белград и Прищина със съдействието на ЕС, макар че решенията от преговорите засягат именно тях.

Отказът на косовските институции (доминирани от албанци) да се занимават със северните райони (доминирани от сърби) доведе дотам, че градове като Митровица се превръщат в безправна територия, в която всеки политик като Иванович може да бъде разстрелян - с повод и без повод, завършва коментара си Кренар Гаши.

Новините

Най-четените