Хората, които са най-близо до нещо, често подхождат най-предпазливо спрямо него. Не е учудващо тогава, че представители на технологичния бранш от Силициевата долина, запознати в най-големи детайли с това как работят умните устройства, решават, че не искат децата им да имат такива.
Трупаната в продължение на много време предпазливост вече се е превърнала в едно широко споделяно мнение дори в този свръхтехнологичен регион: ползите от екраните като средство за обучение на децата са преувеличени, а същевременно рискът от пристрастяване и забавено развитие изглежда е висок.
Така в Силициевата долина се стига до дебат по въпроса – колко време пред смартфона, компютъра и таблета е приемливо за децата.
Това обаче е нещо, което е много трудно за определяне. Според Кристин Стечър, съпруга на инженер във Facebook, по-добрият вариант е детето изобщо да няма достъп до такова устройство. Логиката й е, че ако то разполага с каквото и да е време със смартфон или таблет, ще иска още.
Стечър и съпругът й Рушаб Доши са стигнали до простичък извод: че не искат децата им да прекарват време с погледи, вторачени в екрани. Дъщерите им са на 3 и 5 години, но не разполагат с определени часове дневно за ползване на компютър, смартфон или таблет, каквито други родители разрешават на децата си. Ползването на такива устройства се позволява само при много дълги пътувания със семейния автомобил или при полет. Съвсем наскоро Стечър омеква: всеки петък семейството започва да гледа по един филм.
В опита си да предпазят децата си от пристрастяване към екраните и губенето на цели часове, други родители в Силициевата долина подхождат по подобен начин. Няма значение дали работят в Google, Facebook или друга голяма компания – все по-масово сред тях се прокрадва тревогата от ролята на смартфоните в живота на децата.
Атина Чавария, която е била асистент във Facebook, а сега работи в благотворителната организация на семейство Зукърбърг, отива дори още по-далеч в позицията си.
"Убедена съм, че дяволът живее в нашите телефони и носи опустошение на децата ни", казва тя.
Самата Чавария не е позволявала на децата си да имат мобилни телефони до момента, в който не са станали гимназисти. Дори сега забранява употребата им в колата и налага ограничения на ползването им у дома. Води се от мантра, която за някои безспорно ще е крайна – че последното дете в даден клас, което получи смартфон от родителите си, е победител.
Други родители биха се тревожили, че по този начин няма да има как във всеки един момент да разберат къде са децата им. Чавария не е сред тях и казва, че не се нуждае от това да следи всяка крачка на своите наследници.
За хората, утвърдили се като лидери в технологичния бранш, е стряскащо да гледат как създаденото от тях се отразява на собствените им деца.
Сред тях е и бившият редактор на технологичното списание Wired Крис Андерсън, който днес е изпълнителен директор на компания за роботика и дронове.
"На скалата между сладкиши и кокаин, те са по-близо до кокаин", казва Андерсън за екраните в живота ни.
Неговото мнение е, че хората от технологичния сектор и тези като него, които са го отразявали в медии, са били наивни, защото са си мислели, че могат да контролират целия процес. Въпреки това тези технологии са показали, че не подлежат на контрол – намират своето място в центровете за удоволствие на развиващия се детски мозък по начин, който родителите не могат да разберат.
Самият Андерсън има пет деца и 12 правила на тема технологии. Те включват: никакви телефони до лятото преди гимназията, никакви екрани в спалните, блокиране на опреедлено онлайн съдържание, никакви социални мрежи преди 13-годишна възраст, никакви таблети и стоене пред екран само по график, който бащата определя чрез собствения си телефон.
А ако детето се държи непослушно? Никакъв досег до интернет за едно денонощие.
Децата на Андерсън са посещавали частно начално училище. Администрацията на учебното заведение в един момент решава да въведе използването на таблети и "интелигентни" бели дъски. Това обаче не довело до по-добри резултати, а до "хаос" и от училището решили да се откажат от нововъведенията.
Това, че родителите от Силициевата долина са предпазливи що се отнася до технологиите, не е нещо ново. Някои от най-добре познатите имена в бранша още преди години изразиха своите тревоги.
Изпълнителният директор на Apple Тим Кук по-рано през тази година каза, че няма да позволи на племенника си да се регистрира в социални мрежи. Бил Гейтс забранява мобилните телефони на децата си - позволява им да ползват такива едва когато стават тийнейджъри. По този въпрос съпругата му Мелинда Гейт е писала, че й се иска да бяха почакали още повече. Стив Джобс също не позволява на по-малките си деца да използват iPad.
През последната година обаче все повече хора от технологичния бранш вдигат шум за това какви последствия може да има прекаляването с джаджите върху човешкия мозък. Сякаш в технологичната люлка на САЩ се разраства анти-технологична епидемия. В региона дори се появяват домове "без технологии", а бавачки трябва да подписват договори, в които пише, че нямат право да използват телефон докато са на работа.
Някои родители се опитват да обяснят на децата си какво представлява пристрастяването към технологиите - разясняват им как точно работят тези технологии и какво движи бизнеса като цяло.
Така например бившият изпълнителен директор на Mozilla Джон Лила се опитва да обясни на 13-годишния си син как създателите на технологиите го манипулират – че някой е написал кода така, че да накара момчето да се чувства по определен начин. Лила не среща разбиране – синът му отвръща, че иска да похарчи своите 20 долара за нови скинове в играта Fortnite.
От другата страна на дебата са тези, които не са съгласни с твърденията, че екраните са опасни.
Тези родители от бранша разрешават на невръстните си деца да играят със смартфони и таблети. Такъв е в и Джейсън Тоф, който е ръководил видео платформата Vine и сега работи за Google. Според него ползването на таблет не е по-добро или по-лошо за 3-годишния му син от една книга. Тоф сравнява съвремието със собственото си детство, когато е гледал много телевизия, а според него това не му се е отразило зле.
Подобни позиции обаче стават все по-непопулярни. Стига се дотам, че негови колеги изразяват съмненията си във възпитателния му подход. И обратното – хора с неговото мислене вече не смеят да защитят позицията си, заради страх, че ще бъдат съдени за думите си.
По средата са онези родители от технологичния бранш, които са избрали по-различен подход - такъв, който според тях прави стоенето пред екраните не чак толкова вредно за децата им.
Става дума за ограничаване на пасивното ползване на екрани (гледане на клипове в интернет, например) за сметка на активното използване, което по някакъв начин развива уменията на децата.
Има и такива родители, които искат децата им да овладеят изкуството на писане на код от малки. Така в семействата се прави ясно разграничение – играенето на игри със строителство е позволено, гледането на видео в YouTube – не, освен ако не включва цялото семейство. Други търсят ползата от чуждоезични телевизионни програми и филми – такива са позволени на децата, с оглед на това, че им помагат да усвоят още един език в ранна възраст.
Въпреки всичко родителският дебат "за" и "против" едва сега се засилва, а с продължаващия бум в социалните мрежи и развитието на умните устройства в джобовете ни може би все повече ще се изостря.
