Дясното правителство на Полша я постави в периферията на Европа по въпроси като абортите, емиграцията и демокрацията. Но харизматичен 40-годишен кмет е начело на контракултурна промяна в разположения по прибалтийското крайбрежие град Слупск.
Роберт Биедрон, единственият открито хомосексуален кмет в страната, е станал един от водещите гласове на опозицията срещу националистическата партия "Право и справедливост", като поражда надежди сред либералните коментатори, някои от които предлагат той да се кандидатира за президент през 2020 г.
И на думи, и на дела, Биедрон е много различен тип полски политик - такъв, който открито възприема светски и либерални ценности, както и прилага радикална политика на открити врата.
В кметството няма проверки за сигурност преди кабинета му и често се случва хората да го спрат в коридора, за да разговарят. Често той дори изнася червен диван насред града и кани хората да седнат и да разговарят с него. Този "метод на червения диван" според него е начин да събере информация за грижите и притесненията на гласоподавателите.
"Прекарвам цял ден в двореца," заявява Биедрон по време на интервю в кметството, неоготическа сграда от 1901. "Нямам намерение обаче да затварям мисленето си в замък. Не мога да вземам решения, освен ако чувствам сърцето на града."
И градът идва при него. Наскоро пенсионер е влязъл директно в кабинета му, като казал: "Имам нужда да седна и да поговоря с вас, кмете." Жена го спряла в коридора, за да обясни проблем с паркирането. Друга се шокирала, че кметът не си спомнил веднага нейното име.
"Той се опитва да покаже как местната администрация и демокрацията наистина би трябвало да работят," казва 30-годишен жител на Слупск на име Михал. "Че те би трябвало да служат на хората, а не да ги използват."
Фундаментални промени
Слупск, в който живеят около 90 000 души, е петият по задлъжнялост град в Полша, и Биедрон, завършил политология, си е поставил мисията да ограничи дефицита от €63 млн. Дотук той е успял да го намали с 10%. Той лидерства чрез личен пример, като е превърнал кметството в образец за пестеливост: той сам е предложил заплатата му да бъде намалена и е спрял да се вози на официална лимузина, като ходи с колело на работа. На посетителите се предлага чешмяна вода, вместо бутилирана.
Но има и други, по-дълбоки промени.
След като е станал кмет преди 2 години, той е махнал от кабинета си портрета на папа Йоан-Павел II, като отстоява позицията, че държавните институции трябва да са светски. Тази година в отговор на антиемигрантски пост от учителка в социалните медии, той доведе бежанско семейство в класа й, за да оспори нейните позиции.
По-наскоро той отхвърли пред парламента хардлайнерското законодателство, забраняващо абортите - дори и в случай на изнасилване, инцест или деформации на плода, и предупреди, че Полша е изправена пред риск да стане "авторитарна демокрация".
Дългогодишен активист за правата на ЛГБТ общността, Биедрон стана първият открито хомосексуален член на парламента, представител на либералното движение "Паликот". Докато е бил депутат, на няколко пъти са го пребивали по улиците, разказва той. "Но знаех, че това е единственият начин: ако хората не се конфронтират директно с мен, няма да имат шанса да променят нагласите си за хомосексуалните."
Въпреки не позволява съвместно съжителство за хомосексуални, още по-малко гей бракове, двойки от цяла Полша са пътували до Слупск, за да може Биедрон да извърши техните сватбени церемонии.
През 2014, когато се кандидатира за кмет, гласоподавателите го подкрепят, защото усещат, че той ги слуша. Но също така той умело се възползва от негодуванието в Слупск от засенчването от по-големи съседни градове като Гданск и демонстрира усет за "политика на дребно", като печели кметския пост чрез кампания, залагаща на обиколки сред електората от врата на врата.
И това не остава незабелязано.
Колумнистът Витолд Гадомски го описва като "един от най-интересните полски политици" на страниците на "Газета Виборча", един от водещите вестници в страната, и коментира: "Всички партии, които не са ксенофобски, националистически и тесногръди, би трябвало да се борят за него."
Разделена страна
Успехът на Биедрон в Слупск подчертава факта, че Полша е сложна в политически аспект държава, особено от изборите миналата година, когато победата на партията "Право и справедливост" на практика раздели страната на два враждуващи лагера.
Правителството, което предизвиква трусове вътре в Полша и извън нея с хардлайнерската си позиция по въпросите на абортите и емиграцията, спечели абсолютно парламентарно мнозинство със само 37.6% от националния вот, заради особености в системата на избирателни райони. Това означава, че има много поляци, които не са съгласни с консервативната линия на правителството - и Биедрон се е превърнал в един от основните им гласове.
Въпреки че "Право и справедливост" обикновено се радва на най-голяма популярност в по-малките градове и села, където много хора са разочаровани от нестабилността на четвърт век посткомунистически икономически реформи, малкият Слупск не се вписва в този профил. Като други части на Западна Полша, той е по-малко религиозен и по-либерален от източната половина на страната.
Биедрон го описва като място, където "всички са бежанци," като намеква за бурната му история. Градът е бил германски и се е наричал Столп до края на Втората световна война. След 1945 г. поляци, украинци и други жители на Източна Европа са се установили в Слупск на мястото на депортираните германци и избитите през войната евреи.
Разположен на около 20 км от Балтийско море, градът е зелен и компактен и администрацията на Биедрон се опитва да премахне колите от стария град, за да отвори място за пешеходна зона с пейки, кафенета и ресторанти. За да се избегне напускането към по-големи градове, компаниите в града получават отстъпка от данъка имоти, за да бъдат насърчени да останат.
Изгряваща звезда
Биедрон може и да е популярен в родния си град, но пробивът в национален мащаб надали ще е безпроблемен. Като начало, либералната опозиция е разпокъсана, без която и да е партия да се доближава до "Право и справедливост" по рейтинг.
Самият Биедрон отказва да обсъжда спекулации дали ще се кандидатира за държавен пост на национално равнище, като казва, че е доволен от мястото, където е сега. И все пак дясната политика на правителството прави Биедрон по-видим на националната политическа сцена като глас на опозицията.
"Това, което сега ни се поднася, е политическо влакче на ужасите без предпазни колани и не знам къде ще свърши всичко това," наскоро заяви той пред новинарския портал Onet.pl.
Той приема, че популярните и щедри социални обещания на управляващата партия имат известно основание - особено субсидиите за многодетни семейства. И в неговия град той инвестира в политики, помагащи на бедните, от рода на социални жилищни програми.
И все пак Биедрон в политически смисъл е много далеч от партията "Право и справедливост". И той изобщо не е почитател на партията "Гражданска платформа", управлявала Полша в периода 2007-2015 г.
"Гражданска платформа" и нейният лидер, тогавашният премиер Доналд Туск - който сега е председател на Европейския съвет - не се осмелиха да реализират социално-либерални реформи, като се опасяваха да не се дистанцират твърде от по-консервативните гласоподаватели и влиятелната римокатолическа църква.
"Туск обеща и закон за съвместното съжителство и заяви, че няма да се огъне пред свещениците. И какво се получи от това? Нищо," коментира Биедрон.
Това разграничаване от двете водещи партии в страната прави Биедрон свеж глас в полската политика. Но засега той твърди, че политическите му амбиции се ограничават до Слупск.
"В парламента редовно обсъждах идеология. Но като кмет женя двойки, виждам хората да плачат. Аз съм там, когато те се раждат и умират," заявява Биедрон. "Трябва да бъда прагматик."
Брилянтно!
ПП Към Драги Иван
Перфектен коментар на Алилуйщина /както обикновено/! Поздравления!!! Като че ли си спомням как започна всичко. Лека-полека. Едва-едва, съвсем невинно и незабележимо. Тоя бил гей. Оная била обратна. Е, и... казват си повечето - винаги е имало такива. А онази, след като се изчукала с 1/2 София обърнала резбата. И хората пак реагират, както се реагира в такива моменти - ами .... свят голям, хора разни. И до там. Но, оказва се, нещата не спират до тук. Започва следващият етап - предпазливо и много внимателно се подхвърлят невинни тези и хипотези за т.нар. "права" - на тоя педераст или на оная лесбийка. Хората пак реагират съвсем нормално, разбирайте - човешки - Е .... добре де, никой не е тръгнал да ги коли и да ги беси. Оказва се, обаче, че и това не е достатъчно. Въпросните хомосексуалисти започват да искат шествия, паради, хепънинги, представяния по медиите, но задължително с акцент върху това, че са обратни и пр. Е, явно на следващият етап, но съвсем невинно, като на майтап, ще бъде подхвърлена тезата, че не е нормално мъж да харесва жена и обратно. Т.е., поддавайки се на илюзията, че са фактор, те няма да спрат, докато не поискат един ден всички да са като тях. Защото рано или късно ще се окаже, че това, което ги кара да се чувстват подтиснати не е друго, а мисълта, че са различни. Да си различен, по принцип не е лошо. Лошо става, когато започне да те е страх от това. Когато те е страх, приветстваш всякакви шествия и паради - просто за да се изгубиш в тях и така да се скриеш, но ..... от кого? От себе си? Тъпо! А ако се освободиш от страха, тогава в теб се разлива спокойствие, което само отваря вратите за вглеждане в себе си. И тогава никакви "права", шествия и паради не те интересуват. Но, като че ли точно обратното целят "демиурзите". Те внушават на хомосексуалистите, че единственият начин да се освободят от страха е, като всички останали станат като тях. Породената ответна реакция на свой ред подхранва това внушение. Гореописаното има и много общо с "Прозорецът на Овертон" - така се нарича технологията за легализиране на всичко, което ви хрумне. Макар и не по темата - технологията се прилага успешно и в поддържането на илюзията за т.нар. "свободен"пазар".
Да, Иване, Подобни заключения прави и Хорхе де Фуентес и Мария Мара де Гол Набол де Парадизо в знаменитата си книга "Защо искам да изчукам всички жени". Сложна материя. Необятна. Трудно е да я обхванеш. Заради това е и така привлекателна. Желаещи да я обхванат - много. Колкото са кандидатите за това, толкова са и заключенията. И всичките са интересни.
Най-обикновен нагон, човече. При едни е по-силен, при други- не толкова, а при трети направо липсва. Същевременно, кой ще ми обясни как всеизвестният за всички времена Фр. Меркюри се превръща от мустакат, грубоват мъж в загладена, фина жена? Възможно ли е наркотиците и пр. субстанции също да променят нагласи и ориентация? Естествено, проблемът с ЛГБТ и бездомните кучета/ стресираните мечки не може да подмени основната тема - пропуснатата възможност за нормализация на икономическата и политическа среда в Източна Европа. Помним.
Фр. М. го има и гладко обръснат -в клипа за "Барселона" +и с нежни маниери https://www.youtube.com/watch?v=mLRjFWDGs1g + последното му видео. Което не му пречи да е голям певец и артист. Както и на други. Подкрепям тезата Ви, но все пак това си е девиация. Също така, познавам мъже, които имат влечение към жени, но се "чувстват" жени отвътре и са крос-дресъри...Пак е девиация. Погледнах нещата, които ми препоръчвате, супернеприятни са ,да. Абстрактните му неща обаче са определено добри, има добър рисунък. Но все пак, и във френските артистични и интелектуални среди доста отдавна са употребявани наркотици...да не забравяме за френското Vin Mariani /1860-те!/. А, и влиянието на Фройд, друг заклет любител на "особени субстанции"...
О,не клюката е спомената само мимоходом. Изобщо не ме интересува личният им живот. - Не го одобрявам, но това си е техният живот, не моят. Интересува само дали явлението има връзка с "неразрешените субстанции". Изобщо, интересува ме как и доколко начинът на живот променя психиката ни и функциите на нашия организъм...