Дясното правителство на Полша я постави в периферията на Европа по въпроси като абортите, емиграцията и демокрацията. Но харизматичен 40-годишен кмет е начело на контракултурна промяна в разположения по прибалтийското крайбрежие град Слупск.
Роберт Биедрон, единственият открито хомосексуален кмет в страната, е станал един от водещите гласове на опозицията срещу националистическата партия "Право и справедливост", като поражда надежди сред либералните коментатори, някои от които предлагат той да се кандидатира за президент през 2020 г.
И на думи, и на дела, Биедрон е много различен тип полски политик - такъв, който открито възприема светски и либерални ценности, както и прилага радикална политика на открити врата.
В кметството няма проверки за сигурност преди кабинета му и често се случва хората да го спрат в коридора, за да разговарят. Често той дори изнася червен диван насред града и кани хората да седнат и да разговарят с него. Този "метод на червения диван" според него е начин да събере информация за грижите и притесненията на гласоподавателите.
"Прекарвам цял ден в двореца," заявява Биедрон по време на интервю в кметството, неоготическа сграда от 1901. "Нямам намерение обаче да затварям мисленето си в замък. Не мога да вземам решения, освен ако чувствам сърцето на града."
И градът идва при него. Наскоро пенсионер е влязъл директно в кабинета му, като казал: "Имам нужда да седна и да поговоря с вас, кмете." Жена го спряла в коридора, за да обясни проблем с паркирането. Друга се шокирала, че кметът не си спомнил веднага нейното име.
"Той се опитва да покаже как местната администрация и демокрацията наистина би трябвало да работят," казва 30-годишен жител на Слупск на име Михал. "Че те би трябвало да служат на хората, а не да ги използват."
Фундаментални промени
Слупск, в който живеят около 90 000 души, е петият по задлъжнялост град в Полша, и Биедрон, завършил политология, си е поставил мисията да ограничи дефицита от €63 млн. Дотук той е успял да го намали с 10%. Той лидерства чрез личен пример, като е превърнал кметството в образец за пестеливост: той сам е предложил заплатата му да бъде намалена и е спрял да се вози на официална лимузина, като ходи с колело на работа. На посетителите се предлага чешмяна вода, вместо бутилирана.
Но има и други, по-дълбоки промени.
След като е станал кмет преди 2 години, той е махнал от кабинета си портрета на папа Йоан-Павел II, като отстоява позицията, че държавните институции трябва да са светски. Тази година в отговор на антиемигрантски пост от учителка в социалните медии, той доведе бежанско семейство в класа й, за да оспори нейните позиции.
По-наскоро той отхвърли пред парламента хардлайнерското законодателство, забраняващо абортите - дори и в случай на изнасилване, инцест или деформации на плода, и предупреди, че Полша е изправена пред риск да стане "авторитарна демокрация".
Дългогодишен активист за правата на ЛГБТ общността, Биедрон стана първият открито хомосексуален член на парламента, представител на либералното движение "Паликот". Докато е бил депутат, на няколко пъти са го пребивали по улиците, разказва той. "Но знаех, че това е единственият начин: ако хората не се конфронтират директно с мен, няма да имат шанса да променят нагласите си за хомосексуалните."
Въпреки не позволява съвместно съжителство за хомосексуални, още по-малко гей бракове, двойки от цяла Полша са пътували до Слупск, за да може Биедрон да извърши техните сватбени церемонии.
През 2014, когато се кандидатира за кмет, гласоподавателите го подкрепят, защото усещат, че той ги слуша. Но също така той умело се възползва от негодуванието в Слупск от засенчването от по-големи съседни градове като Гданск и демонстрира усет за "политика на дребно", като печели кметския пост чрез кампания, залагаща на обиколки сред електората от врата на врата.
И това не остава незабелязано.
Колумнистът Витолд Гадомски го описва като "един от най-интересните полски политици" на страниците на "Газета Виборча", един от водещите вестници в страната, и коментира: "Всички партии, които не са ксенофобски, националистически и тесногръди, би трябвало да се борят за него."
Разделена страна
Успехът на Биедрон в Слупск подчертава факта, че Полша е сложна в политически аспект държава, особено от изборите миналата година, когато победата на партията "Право и справедливост" на практика раздели страната на два враждуващи лагера.
Правителството, което предизвиква трусове вътре в Полша и извън нея с хардлайнерската си позиция по въпросите на абортите и емиграцията, спечели абсолютно парламентарно мнозинство със само 37.6% от националния вот, заради особености в системата на избирателни райони. Това означава, че има много поляци, които не са съгласни с консервативната линия на правителството - и Биедрон се е превърнал в един от основните им гласове.
Въпреки че "Право и справедливост" обикновено се радва на най-голяма популярност в по-малките градове и села, където много хора са разочаровани от нестабилността на четвърт век посткомунистически икономически реформи, малкият Слупск не се вписва в този профил. Като други части на Западна Полша, той е по-малко религиозен и по-либерален от източната половина на страната.
Биедрон го описва като място, където "всички са бежанци," като намеква за бурната му история. Градът е бил германски и се е наричал Столп до края на Втората световна война. След 1945 г. поляци, украинци и други жители на Източна Европа са се установили в Слупск на мястото на депортираните германци и избитите през войната евреи.
Разположен на около 20 км от Балтийско море, градът е зелен и компактен и администрацията на Биедрон се опитва да премахне колите от стария град, за да отвори място за пешеходна зона с пейки, кафенета и ресторанти. За да се избегне напускането към по-големи градове, компаниите в града получават отстъпка от данъка имоти, за да бъдат насърчени да останат.
Изгряваща звезда
Биедрон може и да е популярен в родния си град, но пробивът в национален мащаб надали ще е безпроблемен. Като начало, либералната опозиция е разпокъсана, без която и да е партия да се доближава до "Право и справедливост" по рейтинг.
Самият Биедрон отказва да обсъжда спекулации дали ще се кандидатира за държавен пост на национално равнище, като казва, че е доволен от мястото, където е сега. И все пак дясната политика на правителството прави Биедрон по-видим на националната политическа сцена като глас на опозицията.
"Това, което сега ни се поднася, е политическо влакче на ужасите без предпазни колани и не знам къде ще свърши всичко това," наскоро заяви той пред новинарския портал Onet.pl.
Той приема, че популярните и щедри социални обещания на управляващата партия имат известно основание - особено субсидиите за многодетни семейства. И в неговия град той инвестира в политики, помагащи на бедните, от рода на социални жилищни програми.
И все пак Биедрон в политически смисъл е много далеч от партията "Право и справедливост". И той изобщо не е почитател на партията "Гражданска платформа", управлявала Полша в периода 2007-2015 г.
"Гражданска платформа" и нейният лидер, тогавашният премиер Доналд Туск - който сега е председател на Европейския съвет - не се осмелиха да реализират социално-либерални реформи, като се опасяваха да не се дистанцират твърде от по-консервативните гласоподаватели и влиятелната римокатолическа църква.
"Туск обеща и закон за съвместното съжителство и заяви, че няма да се огъне пред свещениците. И какво се получи от това? Нищо," коментира Биедрон.
Това разграничаване от двете водещи партии в страната прави Биедрон свеж глас в полската политика. Но засега той твърди, че политическите му амбиции се ограничават до Слупск.
"В парламента редовно обсъждах идеология. Но като кмет женя двойки, виждам хората да плачат. Аз съм там, когато те се раждат и умират," заявява Биедрон. "Трябва да бъда прагматик."
в по-малките градове и села... много хора са разочаровани от нестабилността на четвърт век посткомунистически икономически реформи, /но/ малкият Слупск не се вписва в този профил /тъй като/ Като други части на Западна Полша, той е по-малко религиозен и по-либерален от източната половина на страната. "Гражданска платформа" и нейният лидер... Доналд Туск ... не се осмелиха да реализират социално-либерални реформи, /за/ да не се дистанцират... от по-консервативните гласоподаватели и влиятелната римокатолическа църква. Изводи: 1/ Консервативна религиозна Полша на малките градове не е доволна от икономическите реформи на прехода. Либерална, нерелигиозна Полша на големите градове е доволна от тях. 2/ Социално -либералните светски реформи не засягат икономическите такива. -Те са свързани с лични права като аборт, гей-бракове, социални помощи. По същество- "левичарски" ценности. Въпроси: 1/ Какви са били основните искания на хората, желаещи промени в тоталитарните държави на бившия Източен блок- политико-икономически или религиозно-семейни ? 2/ Правото на гей-брак или аборт може ли компенсира липсата на политико-икономическа реформа? ПП Нео-левичарски ценности ли са били стремежът на хората от бившия Източен блок или някакъв вид десни ценности? Това улеснителна компенсаторна подмяна на ценностите ли е?
Аз- не. Имайки предвид произхода на "новото дясно" в страните от бившия соц... Но притеснителна, поне за мен, е обяснимата и недопустима подмяна на съществени промени с несъществени такива. - Гей браковете няма да решат затлачените икономически и политически проблеми...
Странна в това отношение е и ролята или позицията на бивша Западна Европа- това ли е нещото, което те припознават като въжделения на източноевропейците? Честно казано, пред гейизация предпочитам лустрация и деноменклатуризация...
ОК, въпросът ми е друг -точно в този исторически момент/период някой отвън решава, че това е обществен проблем №1 на цялото общество. А някой отвътре го приема и подема -именно това, а не-решаването на икономическите проблеми, както и тези с политическото представителство на огромната част от населението в бившия соц. Струва ми се доста тенденциозно. Т.е тенденциозна подмяна на ценностите и правата на мнозинството с ценности и права на малцинството. А решаващо за оцеляване и съществуване на една общност е именно състоянието на мнозинството...
Ама това си е техен проблем. Частните случаи да си се оправят. Къде са другите, които касаят всички?
Това е ясно. Въпросът е- защо? И също-какво правим ние? Т.Е.: Ако някой отвън иска да си подменим основната тема на прехода- защо? Ако някой отвътре също го иска- / ясно защо/ то съгласни ли сме всички това да бъде така?
Ами, Драги Иван, Опитват се да ни обяснят, че те били по-демократични... И аз не го вдявам това- нерде Шам, нерде Багдад.
Павур Една теория в 2 изречения: Абе, за какво ни е тия диви източноеропейци да имат равен стандарт с нас?! Я, пуснете им нещо за залъгалка- те и без това бившите им партийци ще клъвнат, защото имат личен интерес...
И какво се оказва- от маршируваща биомаса се превръщаме в пируваща такава? Голяма промяна, няма що...
А как знаем, че разпределението на умения е равномерно в различните групи?
Многословната софистика е древно изобретение. Но не върши работа. Простият въпрос в случая е отново: откъде сме сигурни, че разпределението на необходими умения след различните групи на обществото отговаря на тяхното процентно присъствие в него, та да трябва те да бъдат пропорционално представени в съответните сфери на дейност- като мярка за недискриминация и свобода? Напр. : 50%от всички астронавти трябва да са жени, защото те съставляват 50% /да речем/ от населението като цяло? Или- 10% от всички оперни певци трябва да са хомосексуални, защото те съставляват 10 % от населението. И прочие... Принципно, жените имат неподходяща физика за този вид дейност. Принципно, талантът не е статистически равномерно разпределен. Количествените и качествени показатели не са непременно в правопропорционална зависимост.
Дядо Хаджи Млъквам.
Драги Иван Затворихме кръга. Стигаме пак до първоначалните ми коментари под статията.- Демокрацията по неведоми пътища се оказа равна най-вече на правата на хомосексуалното малцинство. И на някои други, в добавка. Не е била това идеята на мнозинството от населението в източноевропейските страни, когато берлинчани са разрушили онази стена... В този смисъл, демокрацията все още е далеч от нас.
И, ако позволите да се базирам на Вашето мнение- проблемът не е, че ние бихме ги назначавали. Проблемът е, че все ни назначават те. Вече 72 години.
>Думите ми имат смисъл, който, именно, е причината да ги избирам и използвам. Това че ти се струват "много" е изцяло твой когнитивен проблем, а не проблем на моята аргументация. -Напротив, проблем изцяло на Вашата аргументация са, Деоуин. Един образован човек може прекрасно да говори много, без да каже нищо. Или да извади от 100 кладенеца вода, за да " докаже" несъстоятелна теза. >>Принципно, жените имат неподходяща физика за този вид дейност >Всъщност е точно обратното...Справка - наблюдения на НАСА. - Да, разбира се. И понеже е така, НАСА изцяло подмениха състава на астронавтите в своите екипи. С жени. Съобразно изследванията. >>Принципно, талантът не е статистически равномерно разпределен. >Нужна е аргументация, иначе това е просто нечие си мнение - висящо твърдение без каквато и да било тежест. - Аксиомите нямат нужда от доказателствена аргументация. Те се приемат за даденост. Очевидните неща-също. Освен, ако не искате да си играем на паралелни светове. >Отново повтарям, дано този път го схванеш - при липса на конкретни доказателства за противното (при това е необходимо да докажеш причинно-следствена връзка), няма рационална причина да го предполагаме за даденост, както явно искаш да направиш ти. По точно същата логика, няма достатъчно доказателства и за Вашата теза. Което не Ви пречи да се опитвате да я налагате. Дано този път схванете, за какво иде реч... >Ако държиш да продължаваш да излагаш противоположните си убеждения без да представяш каквито и да било изследвания, които да ги подкрепят, те ще продължат да са единствено неаргументираните убеждения на един човек - теб. Това важи с пълна сила за Вас, именно за Вас самият. Вашите изказвания много често са лишени от подкрепата на данни от изследвания. Но вие държите на мнението си ,независимо от това. Всеки има това право, забележете. Не го отказвайте на другите, моля. Проблемът Ви е, че някой може да си позволи да изкаже различно от Вашето мнение. А колкото до науката- тя все още е в пелени и много от нейните теории и изследвания често биват заменяни с точно противоположни на предшните такива. Просто в много случаи се работи с хипотетични модели, които нямат много общо с реалността. Също така, данните от изследванията могат да са , и биват, манипулирани, по желание. >>Количествените и качествени показатели не са непременно в правопропорционална зависимост. >Това изречение няма никакъв смисъл. Тук вече и децата ще Ви се смеят. Увлякохте се.