Трябва да си призная нещо - никога не съм разбирала страстта по къмпингите. Идиличните истории за свободата, морето на две крачки от палатката и звездите току над главата ти ми се струват преувеличени, а в някои случаи - дори измислени.
От друга страна думата "бунгала" ми навява спомени за дъждовното лято на 1990-и-не-помня-коя, Ахтопол и едни схлупени бунгала с олющена бяла боя и хлътнали покриви.
Затова не е много изненадващо, че когато ми подхвърлиха идеята за един дълъг уикенд на бунгалата на къмпинг "Градина", бях доста скептично настроена.
Справка с вездесъщия Google ме насочи към сайта им, където красивите снимки на новите бунгала сериозно промениха мнението ми.
Какво пък, може да е Photoshop, си мислех, но усещах и остра необходимост от още една доза слънчеви лъчи, морски тен и солена вода, които като че ли никога не ми стигат. Та кой въобще отказва оферта за море?! Това окончателно наклони везните - тръгваме към къмпинга.
Няма да ходим "как да е" - в събота сутринта вече ни очаква тестовото BMW 320i, което до края на пътуването наричахме "белия лебед".
Хубавото е, че "лебедът" не се затрудни нито с неравната магистрала около Стара Загора, нито със завоите след Бургас. Немска работа...
В къмпинга приятните изненади продължиха.
Оказа се, че спокойно мога "да пенсионирам" ужасните си спомени отпреди години и да дам на предразсъдъците си на тема къмпинг безсрочен отпуск.
Първото, което ни посрещна, е спретната рецепция от дърво и бял мрамор, каквато обичайно ще ви посрещне в хотел, а не в къмпинг. След като получихме ключа от нашето бунгало и оставихме скромния си багаж, се убедих окончателно, че не сме сбъркали с дестинацията.
Интериорът доста напомня на този, който можете да видите в някой дебел каталог на мебелен магазин. Меки пастелни цветове се редуват със сини елементи, без да има нещо излишно, претенциозно или помпозно. Супер акцент е яркият син хладилник, който успя да насмогне на нуждите ни от приятно изстудени напитки и лед за тях. Ако сте като мен и пиете единствено горещото си сутрешно кафе без лед, ще ме разберете.
Въпреки наличието на синия хладилник и напълно оборудван кухненски бокс, първата вечер бяхме твърде уморени за кулинарни подвизи и решихме да заложим на пицарията до входа на къмпинг "Градина". Там бирата върна живота във вените ни, а огромните (и много вкусни) пици на пещ допълниха усещането за ваканционна нирвана.
Къмпингът разполага с още две заведения за хранене, така че баба ви ще е доволна - там няма да останете гладни.
На другия ден ви съветвам да станете рано, особено ако и вие сте на "Градина" само за уикенда. Така ще разполагате с достатъчно време за заслужена почивка и мързел на плажа, който там е широк и има предостатъчно място за всички.
Много по-яко е обаче да пробвате нещо ново като например сърф.
На плажа на къмпинга можете да намерите Наско и неговото училище по сърф и ако морето го позволява - да яхнете дъската.
Самият Наско ни обяснява, че сърфът, както всъщност и всички други спортове, е истинска наука с точни правила и аксиоми.
На смартфона си той има най-малко четири приложения, с които следи накъде духа вятъра и кога ще е най-благоприятно за сърф. Струва ми се, че не са му необходими чак толкова - още не сме приближили водата и той вече знае в каква посока е вятърът.
При този спорт си има начини за всичко, дори и падането се учи предварително, за да не се нарани някой новак.
И докато с тези обяснения Наско леко ме разколебава, виждам как две момчета на не повече от 11 години влизат смело във водата след един от другите учители. След няколко минути вече бяха доста навътре във водата и ги гледах с истински респект.
"Те ли? Това им е трети час", отговори на опуления ми поглед Наско.
Въпреки това се започва с тренировки на сухо. Момчетата ще ви покажат първите стъпки, а след това ще ви изберат дъска, на която да се чувствате уверени във водата. А след това... след това е време да се намокрите! И един съвет от мен, начинаещия - носете по-затворен бански, за да няма изненади.
За другото не се притеснявайте - Наско и компания са насреща, така че давайте смело към сърфа.
А след първия ми (и със сигурност не последен) урок по сърф, слънцето изпече с пълна сила, бризът утихна и ни накара да се насочим към хладилника, но само за да се запасим със студени напитки за плажа. В такова време е грехота да стоиш в бунгалото, колкото и примамлива да е сенчестата му веранда или усиления на максимум климатик.
Както казах, плажната ивица на "Градина" е изумително широка.
Няма никакъв начин да я усетите пренаселена, както е за съжаление по повечето български плажове. Въпреки че къмпингът е пълен с летовници, и за секунда не ни се е сторило, че около нас има твърде много хора.
Същото важи и за плажа, където ще се разположите спокойно заедно с всички принадлежности, които сте понесли със себе си.
Излишно е да казвам, че денят, прекаран по този начин, се изнизва неприятно бързо. Последва го не по-малко страхотна вечер на верандата, придружена с кулинарна фиеста, която си спретнахме сами с наличните провизии. Докато отпивахме от ледения мускат отонел се убедих, че такива звезди се виждат само над къмпинг. Няма как да ги видите нито над големия град, нито над някой неоново осветен курорт.
На сутринта на рецепцията ни погледнаха малко учудено - "Тръгвате ли вече?".
Да, в града ни чакаха работа, задачи, рутина и трябваше да се натоварим на "белия лебед" и да потегляме. Обещахме си да се върнем към бунгалата догодина. Все пак заклех пред Наско, че тогава ще съм по-смела със сърфа...
Къмпинг "Градина" ви очаква между плажа на Черноморец и Созопол.
Тестовият автомобилм BMW 320i ни беше предоставен от М Кар София.
